Решение № 12401 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9521/2010 г.

ВАСПетчленен състав25.10.2010 г.докладчик Добринка Андреева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Валентин Димитров Атанасов от гр. Видин, за отмяна на влязло в сила решение № 1453/04.02.2010 г. постановено по адм. д. № 13418/2009 г. по описа на ВАС, тричленен състав на трето отделение, на основание чл. 239, т. 2 АПК. ОСЪЖДА Валентин Димитров Атанасов гр. Видин ул. "Александър Стамболийски" № 115, да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 150 /сто и петдесет/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита по настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12401 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9521/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административно- процесуалния кодекс. Образувано е по молба на Валентин Димитров Атанасов от гр. Видин за отмяна на влязло в сила решение № 1453/04.02.2010 г. постановено по адм. д. № 13418/2009 г. по описа на ВАС, тричленен състав на трето отделение . В молбата за отмяна като правно основание посочил разпоредбата на чл. 239, т. 2 АПК, като изложил съображения, че съставът на съда, постановил решението, проявил "изключително пристрастие" при разглеждането му, а неговият председател направил "недопустими по смисъла на ЗСВ коментари" по съществото на спора, включително и по негов адрес. В същото искане изложил подробни съображения по същество на разгледания пред съда спор, с твърдения за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствени правила и за необоснованост на решението. С искането се претендира отмяна на решението . В две писмени защити и в съдебно заседание, насрочено по искането за отмяна, молителят, лично и чрез адвокат Башлийска, поддържа молбата. Ответникът по искането за отмяна - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петкова, и в писмено възражение изразява становище за неоснователност на искането с молба за неговото отхвърляне и присъждане на разноски, респ. юрисконсултско възнаграждение. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите в искането за отмяна, приема за установено следното: С решение № 1453/04.02.2010 г. постановено по адм. д. № 13418/2009 г. по описа на ВАС, чиято отмяна се претендира, Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, в производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК, отменил като незаконосъобразно решение от 21.07.2009 г. постановено по адм. дело № 310/2007 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "В" състав и вместо него отхвърлил жалбата на Валентин Димитров Атанасов от гр. Видин срещу заповед № АЗ - З/03.01.2007 г. на директора на Национална служба "Полиция" при Министерство на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител, категория "Е", старши полицай в сектор "Опазване на обществения ред и превенция" на РПУ - Видин при Областна дирекция "Полиция" - Видин, НСП - МВР. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че молбата за отмяна е неоснователна. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. В искането за отмяна се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК. Основанието за отмяна по посочената разпоредба е налице, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетели или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаване на делото. В искането за отмяна не са изложени твърдения, обосноваващи извод за наличие на последната хипотеза на цитираната разпоредба, не са представени и доказателства в този смисъл. От данните по делото също не може да се направи извод за наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК, доколкото за да е налице това основание следва да е налице влязъл в сила съдебен акт /решение или присъда/, а такъв не е представен и не се твърди, че съществува. В приложения по делото протокол от о. с. з. на ВАС, по отношение на който не е поискана поправка по реда на ГПК, липсват данни, които да обусловят извод за наличие на заявеното основание за отмяна. Доводите на иницииралото настоящото производство лице за проявено от съда пристрастие при разглеждане на делото и направени недопустими по смисъла на ЗСВ коментари по съществото на спора, освен че не са доказани, не представляват основание, обосноваващо извод за наличие на така заявеното отменително основание. Същият извод се налага и по отношение на емоционалните квалификации в молбата за отмяна. По делото липсва доказателство, годно да удостовери наличие на юридически факт от категорията на визираните в хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК. На последно място следва да се отбележи, че по същество останалите доводи на молителя по искането за отмяна представляват искания за преразглеждане на решението на ВАС по съображения за неправилност, което в настоящото производство е недопустимо предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. По изложените съображения не е налице твърдяното основание за отмяна на решение № 1453/04.02.2010 г. постановено по адм. д. № 13418/2009 г. по описа на ВАС, тричленен състав на трето отделение по чл. 239, т. 2 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора искането на ответника- министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния представител юрисконсулт Петкова за присъждане на разноски по настоящото производство е основателно и следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева съобразно минималното възнаграждение по чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 на Наредбa № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн. ДВ, бр. 64 от 23 Юли 2004 г., изм. ДВ. бр. 2 от 9 Януари 2009г, което да се заплати от молителя. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия

Цитирани разпоредби

1