Решение № 6635 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11374/2017 г.

Решение № 6635 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11374/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Сантара" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. Обеля, ул. "А.. Д. Л.", №..., срещу решение № 5190/09.08.2017 г., постановено по адм. д. № 5959 по описа на Административен съд С. град за 2016 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221215004619-091-001/25.02.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с решение № 695/27.04.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - С.. С ревизионния акт на "Сантара" ООД, са установени задължения по ЗДДС в размер на 11 849.88 лв. главница и 5705.33 лв. лихви. Според касатора решението е неправилно. Представени са частни документи, които не са били обсъдени от решаващия състав. Макар и частни документите следва да бъдат обсъдени. Според посоченото в касационната жалба, не е необходим договор за да бъдат осъществени процесните доставки на услуги, достатъчно е наличието на фактури за установяване на реално извършване на сделките. Въз основа на горните твърдения в жалбата, се иска отмяна на атакуваното решение и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител я оспорва, като изразявана становище, че е неоснователна. Не са налице обстоятелства, от които да се установи реалност на осъществените доставки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1056 лв. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява становище за допустимост на касационната жалба. По същество сочи, че не са налице касационни основания, които да налагат отмяна на постановения акт. Счетоводно фактурите отговорят на законовите изисквания, но това не означава, че по делото е установено реално осъществяване на доставките. Решението, като обосновано и мотивирано следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването, в законово определения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционна проверка. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт № Р-22221215004619-091-001/25.02.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с решение № 695/27.04.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - С.. С ревизионния акт на "Сантара" ЕООД, са установени задължения по ЗДДС по пет фактури издадени от "У. М." ЕООД и по три фактури издадени от "Палекс" ЕООД на обща стойност 17 555.21 лв., от които 11 849.88 лв. главница и лихви в размер на 5 705.33 лв. Съдът е приел, че макар счетоводно фактурите да са оформени според изискванията на ЗСчет. и ЗДДС, това обстоятелство не е достатъчно, за да бъде установена реалност на процесните доставки. С представените договори, анекси и приемо-предавателни протоколи, жалбоподателят цели да докаже изгодни за себе си факти, поради което съобразявайки се с чл. 181 от ГПК и преценявайки останалите доказателства в тяхната съвкупност е приел, че фактурите са издадени без основание, т. е. без по тях да са осъществени реални доставки. При произнасянето си, решаващият състав е отчел, факта, че приложените анекси са за излъчване на рекламни клипове по телевизия "Евроком" и "ЕКидс", а приемо-предавателните протоколи касаят излъчване по "Канал 3". Освен това сумите по фактурите са за общо трите дейности посочени в анексите, а приемо- предавателните протоколи удостоверяват само частично изпълнение. Подробно са обсъдени доказателствата, които представя ревизираното лице и по отношение на доставките на услуги осъществени от "У. М." ЕООД, като е посочено, че всяка фактура касае рекламна публикация за отделен месец, но не е представен нито един брой от списанието, в което се твърди да са правени. Доставката на стоки от "Уникат мениджмънт" ЕООД, също не се установява. От представените приемо-предавателни протоколи не е ясно къде са съставени, къде е осъществено предаването на стоките, с какъв транспорт и за чия сметка е осъществяван. Липсват доказателства за наличието на тези стоки при доставчика, както и за последващата им реализация. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Предпоставка за възникване право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, е реалното осъществяване на доставката. Тя е реална, когато доставчикът се разпореди със стоката, като я предаде във фактическата власт на получателя. А по отношение на доставката на услуги е необходимо да бъде установено нейното извършване. Това е така защото правото на приспадане на на ДДС, който е начислен от доставчика и е платен от получателя на фактурата като данъчен кредит представлява материално право, което за да се упражни законосъобразно получателят по доставката е длъжен да докаже по безспорен начин предаването /получаването на фактурираните му стоки и услуги. Касационната инстанция изцяло споделя изводите на АССГ, че счетоводното оформяне на издадените фактури, само по себе си не може да доведе до законосъобразно упражняване на право на данъчен кредит от получателя. Ето защо не се възприема изложеното становище в касационната жалба, че фактурите са достатъчни, за да бъде признато правото право на упражняване на данъчен кредит. Основното оплакване при обжалването е, че при произнасянето си съдът не е взел под внимание наличието на счетоводна документация, която е водена надлежно и от ревизираното лице и от неговите доставчици. На първо място това твърдение не отговаря на представените по делото доказателства, а и на изготвеното заключение. Вещото лице е не е извършило проверки в счетоводството на доставчиците, а е работило с представени му документи, които въпреки указанията на съда и предоставената възможност не са приложени по делото. Освен това, експертът при отговора на въпрос 4 от ССчЕ, е посочил: "за да се даде заключение, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно е необходима пълна проверка, каквато не е извършена и поради което за подобно заключение в случая няма достатъчно аргументи и информация". Заключението е прието неоспорено от страните по делото и правилно е ценено от решаващият състав в съвкупност с останалите доказателства събрани за изясняване на спорния въпрос по делото относно наличие на реалност на фактурираните доставки. Следва да се посочи, че законът, поставя изискване първо за реалност на доставката и след това за нейното счетоводно оформяне. Едното без другото не е достатъчно, за да бъде упражнено право на данъчен кредит, но ревизираното лице не може да обоснове претенцията си, само с изпълнение на счетоводните изисквания, без да е установило реалност на доставките. Както правилно е приел АССГ, приложените по делото договори, анекси и приемо-предавателни протоколи, не са достатъчни за да установят безпротиворечиво наличие на реални доставки. Констатираните в тях неточности и пропуски, са обсъдени от съда, поради което е неоснователно твърдението на касатора, че представените от него документи не са взети под внимание. Напротив, в решението са изложени мотиви защо съдържащите се в частните документи факти не се възприемат като реално настъпили. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, изложил е подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя и обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Предвид гореизложеното обжалваното решение е постановено при спазване съдопроизвоствените правила, изискванията на приложимите материално правни разпоредби и след задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, следва да му бъдат присъдени такива в размер на 1056 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение