Решение № 10208 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1537/2013 г.

Решение № 10208 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1537/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев При Касационното производство по чл. 208 от Административно процесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Пламен Станчев Пенчев - на длъжност - инспектор при РУП на МВР - Горна Оряховица - против решение № 634/21.12.2012 г. по адм. д. № 1022/2012 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, с която същото се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Ответната страна - Галимир Росенов Иванов не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е основателна. С обжалваното решение Административният съд отменя заповед рег. № 1282/29.09.2012 г., издадена от полицейски орган по Районно управление "Полиция"-Горна Оряховица с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) Галимир Росенов Иванов е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът приема, че в конкретния случай органът по чл. 63, ал. 1 не доказва наличие на данни за извършено престъпление преди задържането на Галин Росенов Иванов за срок от 24 часа, поради което заповедта се явява материално незаконосъобразна. Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за 24 часа лица, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка е достатъчно само наличието на данни, обосноваващи предположението, че е вероятно лицето да е извършило деяние, съставляващо престъпление или да е съпричастно към такова деяние. Редът и предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изключват категорично прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 207, ал. 1 във връзка с чл. 211, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), където изискването е на база на данните да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Галимир Иванов е задържан, видно от оспорената заповед, реално на 29.09.2012 г., в 12 часа 00 минути, за срок от 24 часа. Соченото основание е, че има данни, че лицето е извършител на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК - кражба на преносим компютър от частен дом в с. Поликраище. Съдът лаконично заключава, че ако полицията е разполагала с данни за извършено престъпление от Иванов и е предприела мерки същия да не се укрие- то е следвало да бъдат представени доказателства за взета мярка за неотклонение и за образувано досъдебно производство. Пред настоящата инстанция са представени писмени доказателства - постановление от 30.09.2012 г. на прокурор в РП - Горна Оряховица, във връзка с образувано досъдебно производство № 654/2012 г. - с което е постановено Галимир Иванов да бъде задържан за 72 часа, считано от 12 часа на 30.09.2012 г., т. е. часа в който е изтичал 24 часовото полицейско задържане по оспорената заповед. В последствие срещу Иванов е внесен в съда обвинителен акт с повдигнато обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК - за отнемане с намерение противозаконно да присвои чужда вещ - "преносим компютър". В нарушение на чл. 9, ал. 3 и 4 и чл. 171, ал. 4 АПК - решаващият съд не е дал указание на административния орган, че не сочи доказателства за наличието на данни относно соченото в заповедта основание за задържане, както и дали е образувано досъдебно производство. С оглед на така установеното административният орган правилно приема, че лицето има връзка с престъплението. При тези доказателства като приема нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед, първоинстанционният съд стига до неправилен извод. Задържането по чл. 63 от ЗМВР е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. За прилагането й е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и това престъпление да е свързано с лицето, спрямо което се прилага мярката. В хода на административното производство са налице такива доказателства, сочещи съпричастност на лицето към извършено престъпление, които са събрани от полицейския орган до налагането на мярката. Поради това приетото от съда, че към момента на задържане не са събрани данни, се явява необосновано и в противоречие на доказателствата. Тези изводи са в несъответствие с материално правната разпоредба на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Наложената принудителна административна мярка е законосъобразна, поради което съдът, като приема противното прилага неправилно закона. С оглед на гореизложеното решението като неправилно следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора предвид изяснената фактическа обстановка по делото, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение