Решение № 4529 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5578/2010 г.

Решение № 4529 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5578/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Огнян Илиев Петков срещу решение № 65 от 8.01.2010 г. по адм. д. № 2582/2009 г. на Административен съд София - град, II отделение, 36-ти състав в частта, в която са отхвърлени предявените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за разликата от 500 лева до 45000 лева, в която част счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) гр. София не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е просрочена, а по същество - неоснователна. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК, което е видно от пощенското клеймо на приложения плик на л. 10 от делото. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, е осъдена НЕЛК гр. София да заплати на Огнян Илиев Петков сумата 500 лева, заедно със законната лихва, считано от 8.12.2008 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от отмяната на Експертно решение № 0569 от заседание № 078 от 3.05.2007 г., със съдебно решение № 807/17.11.2008 г. по адм. д. № 135/2008 г. на Административен съд София - град, II отделение 36-ти състав, като иска за разликата до пълния предявен размер от 20000 е отхвърлен. Със същото решение са отхвърлени предявените от Огнян Илиев Петков срещу НЕЛК гр. София искови претенции за сумата 10000 лева, представляваща обезщетение за незаконосъобразно бездействие на ответника по смисъла на чл. 45 от ПУОРОМЕР, за сумата 10000 лева, представляваща обезщетение за незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 152 от АПК и сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за незаконосъобразно действие в нарушение на чл. 90 от АПК. Спорът е решен при наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Касаторът е доказал наличието на пряка и непосредствена връзка между претендираните от него неимуществени вреди и издадения незаконосъобразен административен акт, поради което правилно съдът е приел, че исковата претенция е частично основателна. Правилно е определен и размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Останалите претенции за сумата 10000 лева, представляваща обезщетение за незаконосъобразно бездействие на ответника по смисъла на чл. 45 от ПУОРОМЕР, за сумата 10000 лева, представляваща обезщетение за незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 152 от АПК и сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за незаконосъобразно действие в нарушение на чл. 90 от АПК, са неоснователни и недоказани. Дори и да се приеме, че административният орган е допуснал твърдените нарушения на административнопроизводствените правила, което се установява в производството по обжалване на експертното решение, не съществува причинна връзка между тези действия и бездействия и евентуално причиненото увреждане на това основание. По тези съображения правилно е прието, че исковете за разликата от 500 до 45000 лева следва да бъдат отхвърлени. Решението на първоинстанционния съд в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,