Решение № 1733 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2014 г.

Решение № 1733 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Братя Василеви" ООД, чрез адвокат Дилова, против решение по адм. д. № 13/2014 г. по описа на АС-Хасково. Иска отмяна на решението като необосновано и материално незаконосъобразно. Развива съображения и се позовава на доказано обстоятелство, че бензиностанцията попада в строителните граници на гр. Хасково, урбанизирана територия. Представя нови доказателства писмо от 1.08.2014 г. на община Хасково и иска изслушване на допълнителна съдебна експертиза след връщане на делото. Ответната страна оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на решението, защото жалбоподателят не е платил дължими такси за ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него. По делото е установено, че бензиностанцията се намира в имот, който попада в строителните граници на гр. Хасково, но входът и изходът на бензиностанцията са извън УПИ ХVII, изградени в обхвата на път III-806, т. е. извън строителните граници, поради което обектът по разрешение № 258к-12/1.06.2009 г. се намира в обслужващата зона на път III-806 Хасково-Минерални бани при км. 0+500 по чл. 7, ал. 2 от ЗП. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Ползването на пътните връзки е основание за плащане на таксите, дейността на търговския пътен обект представлява специално ползване на пътя. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 59/9.05.2014 г. по адм. д. № 13/2014 г. по описа на АС-Хасково е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Братя Василеви" ООД срещу заповед № 88/5.08.2013 г. на директора на Областно пътно управление Хасково, с която на основание чл. 26, ал. 9 вр. с чл. 57, ал. 4, т. 3 от Закона за пътищата и чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредбата за специално използване на пътищата, приета с ПМС № 179/4.07.2001 г., е отнето разрешение № 258к-12-2/1.06.2009 г. на директора на ОПУ-Хасково за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект № 258к-12-2/1.06.2009 г. разположен в обхвата на път III-806км. 0+ 500, собственост на "Братя Василеви" ООД. Решението е обосновано и материално законосъобразно. Не следва да се обсъжда наведеното касационно оплакване за непълнота на доказателствата, тъй като то не е сред изчерпателно посочените касационни основания в чл. 209, т. 3 от АПК. Пълномощникът на жалбоподателя е могъл да представи всички релевантни за спора писмени доказателства пред първоинстанционния съд, но не се е явил в съдебните заседания. Пред настоящата съдебна инстанция са допустими само писмени доказателства, които съгласно чл. 219, ал. 2 от АПК са свързани с касационните основания. Представените пред ВАС писмени доказателства са депозирани с молба от 15.08.2014 г., повече от три месеца след подаване на касационната жалба и освен, че са недопустими като представени извън 14-дневния преклузивен срок те са и неотносими към наведените касационни оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост. Поради това не могат да бъдат обсъждани. Касационната инстанция не е въззивна инстанция и делото не може да бъде попълвано с доказателства извън хипотезата на чл. 219, ал. 2 от АПК. Първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба на "Братя Василеви" ООД, подадена чрез адвокат Дилова, срещу заповед № 88/5.08.2013 г. на директора на Областно пътно управление Хасково. През цялото време адвокат Дилова е поддържала жалба срещу мълчалив отказ на министъра на регионалното развитие и благоустройството ( л. 5 и л. 64 от адм. д. № 9807/2013 г. по описа на АССГ и л. 42 от адм. д. № 13/2014 г. по описа на АС-Хасково ) да се произнесе по жалба подадена по административен ред срещу заповед № 88/5.08.2013 г. на директора на ОПУ гр. Хасково. С Устройствения правилник на МРРБ, приет с ПМС № 271 от 2009 г. и чл. 2 и 3 от Правилника за структурата, организацията и работата на "Агенция пътна инфраструктура ДВ бр. 100 от 2009 г., АПИ престава да бъде подчинена пряко на министъра на регионалното развитие и благоустройството, поради което министърът не е непосредствено по-горестоящ административен орган на директора на областно пътно управление по смисъла на чл. 81 от АПК. Подадената по административен ред жалба чрез АПИ до МРРБ не е подведомствена на министъра, а на УС на АПИ. В този смисъл е молбата на АПИ от 4.02.2014 г. на АПИ -л. 39 по адм. д. № 13/2014 г. по описа на АС-Хасково. В о. с. з. от 27.02.2014 г. жалбоподателят не изпраща представител, а съдът приема, че "с оглед развитието на производството жалбата се явява насочена срещу заповед № 88/5.08.2013 г. на директора на ОПУ-Хасково" и с решението си се произнася по отношение на цитираната заповед, като предмет на спора. От становището от 8.04.2014 г. е видно, че представителят на жалбоподателя не може да внесе яснота срещу какъв административен акт търси защита, защото не е наясно с чл. 97, ал. 5 от АПК. Няма оплаквания в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения и поради това настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се произнасяне само по правилността на така постановеното съдебно решение на основанията посочени в касационната жалба. Спорът е за дължимост на такса за специално ползване на републикански път чрез експлоатация на търговски крайпътен обект вх. № 258к-11/21.05.2009 г. "Комплекс с 3 и повече от 3 обекта без бензиностанция" в обхвата на обслужващата зона на път II 806 км. 0+500 дясно, посочен в разрешение № 258к-12-2 от 1.06.2009 г. на основание чл. 18, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 3 от Закона за пътищата и чл. 11 от Наредбата за специално ползване на пътищата. Защитната теза на жалбоподателя е, че не дължи такава такса, защото бензиностанцията му е изградена в урегулиран имот попадащ в урбанизирана територия, не попада нито в обхвата на пътя, нито в обслужваща зона на пътя, участъкът от път III-806, който се експлоатира също е в границите на урбанизираната територия на град Хасково, не е налице "специално ползване на пътищата по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗП. Правилното разрешаване на този въпрос дава отговор на въпроса дали е налице основание за отнемане на разрешението за специално ползване на път поради неплащане на АПК на дължими годишни такси по чл. 22, ал. 1, т. 15 от Тарифа за таксите по чл. 57, ал. 4, т. 3 от ЗП и чл. 7, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата. Въз основа на писмените доказателства събрани в административното и съдебно производство и изслушаната съдебна експертиза, се явява обоснован и материално законосъобразен правния извод на съда за неоснователност на подадена жалба. Не е спорно по делото, че по искане от 21.05.2009 г. на "Братя Василеви" ООД са издадени две разрешения за ползване на търговски обекти и пътни връзки към тях: 1) разрешение № 258к-12 от 1.06.2009 г. за експлоатация на крайпътен търговски обект "Бензиностанция до 4 колони включително и 2) разрешение № 258к-12-2/1.06.2009 г. - л. 36, за експлоатация на търговски крайпътен обект - ТКО" комплекс с 3 и повече от три обекта без бензиностанция" в обслужваща на път III-806, км. + 500 дясно. Не е плащана такса за периода от първото тримесечие на 2011 г. до третото тримесечие на 2013 г. Приложени са писмени доказателства, че УПИ ХVII е предвиден за автосервиз и бензиностанция, кв. 3, СИЗ (северна индустриална зона) по регулационния план на гр. Хасково, одобрен със заповед № 989/1988 и заповед № 906/93 г., е отреден за ПИ 77195.707.27.1-5 и в него са изградени пет сгради- хангар, депо гараж, като сграда 77195.707.27.5 и административна делова сграда. -л. 26. От скица № 5934/25.06.2010 г. - л. 39 и писмо изх. № 536/27 д от 9.05.2013 г. е видно, че УПИ ХVII попада в урегулираната част на гр. Хасково от 1988 г., а имотът след промяна на предназначението на ПИ с цел построяване на бензиностанцията и влизане в сила на ПУП е станал УПИ. Въпреки кореспонденцията с ОПУ Хасково, АПИ (писма от 23.01.2013 г. - л. 54, от 26.02.2013 г. - л. 59, 21.05.2013 г., 19.04.2013 г. - л. 51, 25.04.2013 г. - л. 50, 23.07.2013 г. - л. 55, Областно пътно управление Хасково е отказало да прекрати разрешение за експлоатация на обекта заради спиране на дейността, поради установен режим на работа на обекта на място. Съдът е установил, че строителните граници на гр. Хасково минават по регулационната линия на УПИ ХVII, кв. 3, СИЗ, парцел УПИ ХVII е в строителните граници на града, но няма излаз към улица и в плана липсват обозначения на улица. Няма данни сградите на автосервиза на какво отстояние са от пътя, но са събрани данни, че бензиностанцията и построената метална ограда са извън обхвата на път III-806 от републиканската пътна мрежа (), а входът и изходът към цялото УПИ ХVII са изградени в обхвата на пътя по чл. 7, ал. 1 от ЗП. ТКО попада в обслужващата зона на пътя по смисъла на чл. 7, ал. 2 и § 1, т. 2 от ЗП. При тази установена фактическа обстановка е правилен изводът на съда, че жалбоподателят дължи заплащане на таксите, а неплащането им е основание за отнемане на разрешението по чл. 57, ал. 4, т. 3 от ЗП. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение