Решение № 6681 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13124/2009 г.

Решение № 6681 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13124/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Костадин Стоянов Воденичаров срещу решение № 432 от 14.07.2009 г., постановено от Административен съд Благоевград по адм. д. № 369/2009 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационния жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора. Ответникът кмета на община Петрич не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № I-С-401 от 25.11.2008 г., с която кмета на община Петрич е наредил да се проведе публичен търг с явно наддаване за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ УПИ ХI в кв. 14А по плана на гр. Петрич с площ от 260 кв. м., актуван с АОС 20/03.04.1997 г., с първоначална тръжна цена 13 000 лв. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. Съдът е приел, че правото на строеж, учредено в полза на жалбоподателя, е погасено на основание чл. 67, ал. 1 от ЗС, тъй като не е упражнено в петгодишен срок от сключване на договора за отстъпване на право на строеж върху общинска земя. При това положение съдът е приел, че не е имало законова пречка за продажба на имота след провеждане на тръжна процедура, в какъвто смисъл е разпореждането на оспорената заповед. Съдът е приел, че заповедта е издадена в рамките на компетентността на кмета на общината, при спазване на процедурните правила, предвидени в общинската наредба по чл. 8, ал. 2 от ЗОС. Съдът е преценил като неоснователни доводите на оспорващата страна, че решението за откриване на тръжната процедура е взето от нелегитимен орган, тъй като към датата на вземане на това решение не е влязло в сила решение на съд, с което да е касиран избора на общински съвет Петрич. Съдът е приел, че мотивите на оспорената заповед се съдържат в решението на общинския съвет, с което е разпоредена продажбата на общинския имот. По тези доводи съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения акт. Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му съдът не е приложил правилно материалния закон, правните му изводи са необосновани и при разглеждане на делото е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Настоящият състав приема за основателни доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. С молба от 09.05.2009 г., оспорващата страна е поискала безплатна правна помощ на основание чл. 23, ал. 4 от ЗПП. Към молбата са представени необходимите доказателства за удостоверяване на имотното му състояние. По това искане съдът не е постановил необходимия съдебен акт - мотивирано определение, с което да откаже предоставяне на безплатна правна помощ, а е поставил резолюция "без уважение". Това произнасяне по направеното процедурно искане е недопустимо, но настоящият състав приема, че с това не са нарушени процесуалните права на страната, тъй като в хода на касационното производство с произнасяне по надлежния ред, касационният състав е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ. Основателни са доводите на касатора за допуснати от съда нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на решаващият съд. На първо място следва да се отбележи, че съда е извел правен извод за постановяване на оспорената заповед при спазване на процедурни правила, като се е позовал на неприложима наредба по чл. 8, ал. 2 от ЗОС. С оглед датата на издаване на заповедта, съдът е следвало да приложи тази наредба, която е била действащ нормативен акт към този момент. Съдът е цитирал Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с решение на общинския съвет № 67 от 19.02.2009 г., влязла в сила на 26.03.2009 г. Оспорената заповед е издадена на 25.11.20087 г., поради което цитирания от съда нормативен акт не е бил действащо право към този момент. В случая приложима е била наредбата, приета с решение № 189 от 04.02.2005 г., влязла в сила на 12.02.2005 г. и изменена с решение № 622 от 13.02.2007 г. Позоваването на неприложим нормативен акт съставлява грубо нарушение на материалния закон, което е касационно основание за отмяна на съдебното решение. Необосновани са правните изводи на решаващият съд за съответствие на оспорения акт с изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В случая в решението на общинския съвет, въз основа на което е издадена заповедта за провеждане на явен търг не съдържа изложение на фактическите основания за вземане на това решение. При вземане на решението не е имало обсъждания в общинския съвет, от които да се изведат мотиви за вземане на това решение. Мотиви за вземане на решение за разпореждане с общинския имот не могат да се изведат и от предложението на кмета на община Петрич, изх. № 92-00-822 от 09.05.2007 г. Фактическото основание за вземане на решение за разпореждане с общински имот след провеждане на търг не може да е "искане от граждани, които проявяват интерес към имота и желаят да го закупят". При провеждане на търг за продажба на общинско имущество, поканата за участие е насочена към неопределен кръг от адресати, поради което не може мотив за вземане на решението да е интереса на конкретен адресат, макар и не поименно посочен. Незаконосъобразни и необосновани са правните изводи на решаващият съд, че за издаване на оспорената заповед не е имало пречка, изразяваща се в учредена вещна тежест върху имота, предмет на разпореждането, поради погасяване на правото на строеж. Настоящият състав приема, че между страните е налице спор от гражданско-правен характер дали учреденото в полза на Костадин Воденичаров право на строеж е упражнено или не в петгодишния срок по чл. 67 от Закона за собствеността, или същото е погасено. Упражняването на правото на строеж трябва да стане не безкрайно във времето, а в петгодишен срок, чийто начален момент се свързва с онзи момент, от който отпадат обективните пречки за извършване на строителството в чужда земя. В този ред следва да се отбележи, че в случая началния момент, от който следва да се зачита срока по чл. 67 от ЗС за упражняване на учреденото право на строеж не е формалната дата на сключване на договора, а момента от който е дадено строително разрешение, като условие за започване на строителството. Релевантния факт дали жалбоподателя притежава или не право на строеж като ограничено вещно право или то е погасено, защото сградата не е изградена до груб строеж, е въпрос, който не е подсъден на административните, а на общите съдилища. До решаването му е налице колизия на граждански права, чието решаване е недопустимо да става в административно производство по оспорване на заповед за разпореждане със същия имот. С оглед на тези мотиви настоящият състав приема, че за да бъде издадена заповед за обявяване на търг за продажба на общинския имот, върху който оспорващата страна претендира учредено ограничено вещно право, следва да се разреши гражданския спор дали правото на строеж е погасено, поради неупражняването му в срока по чл. 67 от ЗС. До решаването на този спор имота не свободен от вещни тежести и не може да бъде предмет на разпореждане от страна но общината. Като е стигнал до други правни изводи, решаващият съд е постановил незаконосъобразно и необосновано решение, което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства след отмяна на решението, спора следва да бъде решен по същество като бъде отменен оспорения административен акт. С оглед изложените мотиви относно възможността за разпореждане с процесния имот, настоящият състав приема, че преписката не следва да се връща на административния орган за ново произнасяне. При този изход на делото ответната община Петрич следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото за двете инстанции в размер на 165 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение