Решение № 5300 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2361/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Д. Б. от Кърджали против решение 1530/21.11.2024г. постановено по адм.д. 47/2024 г. по описа на Административен съд Кърджали. С решението е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед 92/23.1.2024 г., издадена от кмета на община Кърджали, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ и Констативен акт 4/11.12.2023г., е наредено премахване на незаконен строеж: Пристройка към съществуваща жилищна сграда, в новообразуван поземлен имот 886, кадастрален район 501 по Плана на новообразуваните имоти за землището на [населено място], общ. Кърджали, ЗЗП 28. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не било съобразено, че заповедта била издадена въз снова на констативен акт 4/11.12.2023г., който от своя страна представлявал документ с невярно съдържание. Освен това същият акт бил съставен от лица които не притежавали правомощия по чл. 223, ал. 2 ЗУТ. Неправилно строежът бил възприет като пристройка, вместо правилното надстройка. Нареденият за премахване строеж не бил индивидуализиран. Иска отмяна на решението и отмяна на посочената заповед на кмета на Кърджали. Моли присъждане на разноски, сторени пред двете съдебни инстанции. Ответникът кмет на община Кърджали, чрез процесуалния си представител в писмено становище оспорва жалбата. Излага доводи в подкрепа на обжалваното решение. Моли присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. За да отхвърли оспорването, срещу посочената по-горе заповед, административният съд е приел, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, че е налице незаконен строеж, както и че същият не е търпим. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че служители от общинската администрация са извършили проверка и с констативен акт 4/11.12.2023г., е установеното незаконно строителство - Пристройка към съществуваща жилищна сграда, в новообразуван поземлен имот 886, кадастрален район 501 по Плана на новообразуваните имоти за землището на [населено място], общ. Кърджали. Установено е също, че строежът е извършен от З. Б.. Няма спор, че строежът предмет на обжалваната заповед на кмета на община Кърджали е изградене, без за него да е издадено разрешение за строеж, поради което същият правилно е възприет като незаконен. Неоснователни са доводите на касатора, свързани с твърдяната неистинност на констативния акт. Това, че във формуляра от акта останала в общинските власти, е добавен ръкописен текст пристройка в окомерната скица, инкорпорирана в акта, не опорочава съдържанието на този акт. Всички констатации съдържащи се в текстовата му част, се ползват с доказателствена сила. Следователно процедурата по издаване на оспорената заповед не е опорочена. Нареденият за премахване строеж, видно от описанието му, както в заповедта така и посочения констативен акт, е долепен до съществуваща постройка и се състои от два етажа /вторият от които премахнат доброволно/, следователно същият представлява пристройка към съществуващата сграда. Обектът на заповедта е индивидуализиран в достатъчна степен и не съществува съмнение относно предмета на премахване. Другият основен въпрос в производствата по премахване на констатиран незаконен строеж е дали същият е търпим или не. С оглед периода, в който е изграден /след придобиването на терена през 2019, 2020 и 2022 г./, строежът не попада в нито една от хипотезите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Следователно строежът не може да бъде квалифициран като търпим и правилно е разпоредено, неговото премахване. Атакуваното решение на Административен съд Кърджали като валидно, допустимо и правилно не следва да бъде касирано. С оглед този резултат по делото, основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер 100,- лева По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,