Решение № 9299 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5726/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на М. С., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Т. Лютвиева, срещу решение № 1771/29.04.2026 г., постановено по адм. дело № 383/2026 г. по описа на Административен съд - Хасково /АС-Хасково/, I-ви състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и връщане на делото като преписка на административния орган с указание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощника и лично от касационния жалбоподател с искане за отмяната на съдебния акт и постановяване на ново решение по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт М. Кръстева, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на обжалваното решение, като представя и нова справка за обществено - политическата ситуация в Сирия.Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. С., гражданин на Сирия, срещу решение № 187/09.02.2026 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /част от която са протокол рег. № УП-16363/19.06.2024 г., съставен за първоначално проведеното с чуждия гражданин интервю, последващи протоколи със същия номер, съответно от 10.11.2025 г. и 19.12.2025 г., и справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия от: 01.07.2024 г., 23.08.2024 г., 27.08.2024 г., 19.05.2025 г., 06.06.2025 г., 10.09.2025 г., 13.10.2025 г., 01.04.2026 г./, е установена релевантната за правния спор фактическа обстановка, която, вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това, за целите на настоящото изложение, в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба рег. № КП-04-3414/22.05.2025 г. за предоставяне на международна закрила от властите в Република България /РБ/, явяваща се последваща такава, по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. За първи път чуждият гражданин е поискал международна закрила с молба от 17.06.2024 г., по която е издадено решение № 8585/13.08.2024 г. на председателя на ДАБ, потвърдено с решение № 3778/20.09.2024 г. по адм. дело № 805/2024 г. на Административен съд- Хасково в частта му, в която е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец, и отменено в частта от него за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените задължителни указания. С решение № 12401/29.11.2024 г. /потвърдено по съдебен ред с решение № 450/17.01.2025 г. на АС-Хасково, оставено в сила с решение № 4009/15.04.2025 г. на ВАС/ председателят на ДАБ, съобразявайки дадените от съда указания, отново отказва предоставяне на хуманитарен статут на М. С.. С последваща молба от 22.05.2025 г. сирийският гражданин заявява искане за предоставяне на международна закрила, посочвайки нови обстоятелства – влошена след свалянето на режима на Башар Асад ситуация в страната му по произход, съществуващите в нея размирици след завземане на властта от движението „Хаят Тахрир аш – Шам“, бивше подразделение на „Ал Кайда“, осъществено спрямо него преследване от управляващите, поради политическите му възгледи, и представяйки писмени доказателства, сред които– копие на Уведомление за решение /задочно/ № 421633/24.04.2025 г. С решение № П-2/11.06.2025 г. председателят на ДАБ не допуска цитираната по-горе молба до производство за предоставяне на международна закрила. Административният акт е отменен с решение № 34920/24.10.2025 г. на АССГ по адм. дело № 6540/2025 г., а преписката е изпратена на административния орган за разглеждане и произнасяне по същество по последващата молба за закрила от 22.05.2025 г. В хода на съдебното производство пред АССГ от страна на чужденеца е представено като доказателство и прието от съда копие на препис-извлечение № 054155/18.08.2025 г. от съдебния регистър на Сирия. В изпълнение на дадените с решение № 34920/24.10.2025 г. на АССГ указания, административният орган разглежда депозираната молба в производство по общия ред по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Във връзка с това е проведено ново подробно интервю /обективирано в изготвен протокол от 10.11.2025 г./, в хода на което сирийският гражданин изцяло променя бежанската си история, разказана при първото му интервю от 19.06.2024 г., привеждайки я в съответствие с доказателствата, които е представил до този момент. Заявява, че последният му адрес преди да отпътува от Сирия е бил в [населено място], в района на гр. Дамаск, като последните седем години работил в района като пазач на ферма и земеделец. Твърди, че през последните десет години преди да напусне родината си живеел в несигурност, а животът му бил в риск – нагало се е да се крие от властите и бил беглец, тъй като след отбиване на военната си служба през 2009 г. напуснал армията и отказал да служи в запаса. В тази връзка бил издирван от полицията и държавна сигурност, които в периода от 2013 г. – до м. март 2024 /когато напуснал Сирия/ изготвяли доклади, че е терорист, поради противопоставяне на режима на Асад. Посочва, че не е получавал призовки за служба в запаса, че е бил търсен в дома си, но не знае колко пъти. В пълно противоречие с изложената през 2024 г. бежанска история, заявява, че е бил член на политическа партия – „БААС“, като отговарял за момчетата от неговия род – относно плащането на такси и присъствие на сбирки, имал е членска карта, но не знае къде е, а членството му продължило до неговото влизане в армията. Сочи също така, че баща му откупил пребиването на трима от братята му в казармата, поради което на тях и на него се гледало от новото правителство като на хора от стария режим и това наложило напускането на Сирия. Посочва, че братята му са от скоро в Ливан, но не са проверявали дали имат присъди. Изтъква, че района около гр. Джаруд е под контрола на новата власт, като икономическата обстановка е тежка – има недостиг на работни места и парите не стигат. Във връзка с допълнително представените от него копия на документи, съдържащи данни за неговото задочно осъждане на 24.04.2025 г. на 10 години затвор и налагане на глоба за членство в партия „БААС“, лоялност към режима на Асад и разпространение на слухове в социалните мрежи, както и за осъждането му от същата дата на 15 години затвор и заплащане на глоба за принадлежност към арабската социалистическа партия „БААС“ и сътрудничество с останки от бившия режим и разузнавателна дейност в полза на сирийските демократични сили „Касад“, в хода на проведеното интервю М. С. излага множество неясни и вътрешнопротиворечиви твърдения /в това число относно уведомяването му за образуваните срещу него дела; причините за снабдяването му с документите; наличието на оригинални екземпляри; органите, удостоверяващи валидността им/. Отрича в държавата му по произход да е бил обект на насилие или на отправени заплахи. Допълва, че ако се завърне, ще влезе в затвора и животът му би бил в опасност. На 19.12.2025 г. е проведено следващо интервю с чужденеца, с оглед представено от него на същата дата копие на нов документ – Справка за дело, издадена на 01.12.2025 г., от Първи наказателен съд в гр. Дамаск, във връзка с присъдата му от 15 години затвор и наложената глоба. В отговорите на поставените въпроси от интервюиращия, кандидатът за международна закрила посочва, че не разполага с оригинал на документа, който бил в Ливан при братята му и предстои да му бъде изпратен; не може да представи решение, тъй като органите издавали само справка; последната била заявена от адвокат /чието име не знае/, упълномощен от баща му; не разполага с информация дали сирийските власти са се интересували защо му е необходим документът; бил търсен от тях в дома му през лятото, но без призовки и други книжа за връчване. При тези данни, обсъждайки задълбочено твърденията на чужденеца, изложени в хода на трите проведени с него интервюта и отчитайки справки вх. № МД-02-484/10.09.2025 г. и вх. № МД-02-556/13.10.2025 г., изготвени от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, председателят на ДАБ преценява, че разказаната бежанска история не съдържа обосновани и достоверни твърдения за осъществено спрямо лицето преследване от страна на новото правителство, нито за наличието на реална опасност от тежки посегателства върху него. С оглед на това, издава атакуваното пред първата инстанция решение, като отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец, излагайки подробни мотиви за отсъствие на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 ЗУБ. След цялостен анализ на съществуващата ситуация в Сирия, административният орган формира поотделно изводи за липса на всяка една от трите хипотези, регламентирани в чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ и по тези съображения отказва да му предостави и хуманитарен статут. С оспореното пред касационната инстанция решение, първостепенният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, изчерпателно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти, административният съд обосновава извод, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в установената писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Атакуваният първоинстанционен съдебен акт е валиден, допустим и правилен, по изложените в него подробни и обосновани мотиви, които се споделят от касационната инстанция и е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на обжалваното решение, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилно. При вярно установени по делото факти относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи с данните и от представената пред касационната инстанция справка относно Сирийската държава с вх. № МД-02-255/ 08.07.2026 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Съдържащата се в приложените по делото справки информация не е опровергана от жалбоподателя пред първата инстанция /сега касатор/, чрез допустимите за това доказателствени средства и се потвърждава от общоизвестните факти за актуалната ситуация в Сирия след свалянето от власт на Башар ал Асад през м. декември 2024 г. До заключение в обратния смисъл не водят и представените от М. С. и приети в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав писмени доказателства. В противовес с изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани предвид данните от доказателствата по делото, в това число и разказаната от кандидата за международна закрила история при проведените с него три интервюта, са направените от първоинстанционния съд изводи за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, а оттам и че не са налице предпоставките по ал. 1 от цитираната разпоредба, обуславящи предоставянето на статут на бежанец. Правилно в административния акт, а впоследствие и в съдебното решение, е счетено, че чужденецът не обосновава последователно и достоверно наличие на риск за живота или свободата му в държавата по произход, още повече че бежанската му история, изложена в интервютата, проведени на 19.06.2024 г. и на 10.11.2025 г., съдържа напълно противоречиви факти и информация. Различните версии на сирийския гражданин за: извършваната от него работа в родината му и в Турция, местожителството на семейството му, притежаваните от него лични документи - паспорт, лична карта, семейна и военна книжка; призоваването му за запас; укриването му от полицията; членството му в партийна организация; проблемите на братята му с новата власт, както и за причините за напускането на родината, налагат извода, че твърденията при второто и третото изслушване са наведени за целите на търсената от него международна закрила, като същите не се подкрепят и от доказателствата по делото. Неоснователно е и релевираното в касационната жалба оплакване за неправилно приложение от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 8, ал. 6 ЗУБ, съгласно която опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Тази разпоредба е относима към нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, в която се съдържа изискването опасенията от преследване да са основателни, обосновани, каквито данни не са налице в настоящия случай, а напротив – установени са индикации за изключващите обстоятелства по ал. 6 на същата разпоредба. В мотивите на атакувания съдебен акт решаващият състав на АС-Хасково подробно е анализирал допълнително представените от чужденеца писмени доказателства, обсъдил ги е в контекста на разказаната бежанска история и обосновано е преценил, че същите съдържат редица неточности и недостоверни елементи, които отричат доказателствената им сила за установяване на обстоятелствата, за които се прилагат. От представените копия на Уведомление за решение /задочно/ от 24.04.2025 г. и Справка за дело от 01.12.2025 г. е видно, че на 24.04.2025 г. спрямо кандидата за международна закрила от два различни съда /Военният съд в Риф, Дамаск и Първи наказателен съд в Дамаск/ са постановени две отделни присъди /съответно на десет и петнадесет години затвор и парична глоба от сто милиона/ един милион сирийски лири/ за престъпления, които в преобладаващата си част се припокриват /принадлежност към арабската социалистическа партия „БААС“ и сътрудничество с останки от бившия режим/, при неяснота относно конкретния сирийски закон и правните норми от него, регламентиращи състава на вменените престъпления, като удостоверяванията от Министерство на външните работи и емиграцията на верността на подписите и печатите върху документите са извършени в почивни дни /петък и събота/, при това в гр. Латакия- град, различен от този, в който е адресната регистрация на М. С.- в гр. Джаруд. Същевременно, в приложеното към административната преписка Извлечение от съдебния регистър от 18.08.2025 г., издадено от Министерство на вътрешните работи, отдел „Криминална полиция“, служба „Съдебен регистър“, е отразена единствено постановената присъда от петнадесет години затвор, но не другата такава от десет години. Предвид изложеното, правилно административният орган, а впоследствие и първоинстанционният съд не са кредитирали горепосочените доказателства и са приели, че субективните опасения от преследване на чуждия гражданин нямат характер на основателен страх от преследване, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящ предоставяне на статут на бежанец. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, както и на тези по т. 3 на същата разпоредба, в това число при изследване на критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната актуална обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в същата държава действително не налага извод за безогледно насилие в страната на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си, единствено поради факта на присъствие на нейна територия, без значение от личното му положение. Още повече при отчитане на възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. В случая, както вече се посочи по-горе, търсещият закрила не установява наличие на данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. От друга страна, от приложените по делото справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия /включително тази, представена от ответника пред касационната инстанция/, се доказва, че държавата се намира в исторически преходен период и след драматичното сриване на режима на Башар ал Асад в края на 2024 г., тя е в процес на мащабна политическа трансформация и икономическо възстановяване, като сигурността в нея се подобрява, макар и да са налице райони с присъствие на въоръжени групировки и остатъчни клетки на радикални организаци. От тях е видно също, че се наблюдава масово завръщане на бежанци, като в периода от 08.12.2024 г. - до 06.03.2026 г. общият брой на завърналите лица достига 1 488 667 души, основната провинция за завръщане остава Дамаск, а най-често посочваните причини за това са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. Условията в провинция Дамаск са определени като „предимно благоприятни“, тъй като новосъздадените Общи служби за сигурност успяват бързо да установят контрол там и по този начин се възстановява чувството за спокойствие на гражданите и се поддържа обществения ред. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, според касационната инстанция цитираните справки представляват официални свидетелстващи документи, изготвени от компетентен орган в кръга на правомощията му /чл. 21, т. 8 от Устройствения правилник на ДАБ при МС/, ползващи се с материална доказателствена сила, като установените в тях факти не са опровергани от приложените към касационната жалба писмени доказателства, които не се съдържат данни за съществуване на обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт, със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидата за статут в страната му на произход. При отсъствие на предпоставките за предоставяне на международна закрила, процесният акт на председателя на ДАБ е материално законосъобразен, а оттам и постановеният от административния съд резултат за отхвърляне на жалбата като неоснователна, е правилен. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,