Решение № 7221 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1828/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавен фонд „Земеделие“, представляван от изпълнителния директор чрез юрк. И. Зарева, против решение № 35912/31.10.2025 г., постановено по адм. дело № 12593/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта, с която е осъден да заплати на ЕТ „АГРОЕЛИТ - М. МИТОВ“ обезщетение в общ размер на 69 720,62 лева. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда за доказаност на твърдените за претърпени от дружеството вреди, както и наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на служители към органа. Иска се отмяната на оспорената част от съдебното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на заплатения от страна на ответника адвокатски хонорар.

Ответната страна - ЕТ „АГРОЕЛИТ - М. МИТОВ“, чрез адв. Д. Добрев с писмен отговор и чрез адв. Чакъров в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски.

С молба вх. № 10228/08.04.2026 г., подадена от ЕТ „АГРОЕЛИТ - М. МИТОВ“, е направено искане по реда на чл. 267, пар. 2 от ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по отношение на следните въпроси:

1.) Длъжна ли е държава-членка чрез разплащателната си агенция да извърши плащанията на оторизираните суми за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания към земеделските производители преди изтичане на срока, посочен в чл. 75, nap. 1 от Регламент № 1306/2016, при положение, че всички проверки на условията за допустимост по чл. 74 от същия регламент са извършени и не е налице дерогацията по смисъла на чл. 75, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013;

2.) Съставлява ли фактическо бездействие на съответната национална разплащателна агенция на държава-членка в нарушение на чл. 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., неизвършването на плащане на оторизираните суми, съставляващи средства за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, след изтичане на срока по същата разпоредба, при положение че всички проверки на условията за допустимост по чл. 74 от същия регламент са извършени и не е налице дерогацията по смисъла на чл. 75, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 и в този случай държавата следва ли да отговаря за вреди;

3.) Следва ли незаконосъобразното спиране на административно производство след изтичане на срока по чл. 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 и последвало бездействие на разплащателната агенция след съдебната отмяна на акта за спиране, да се разглеждат като нарушение на принципите на добрата администрация и на полагането на „дължима грижа“;

4.) Върху кого лежи доказателствената тежест за това, кога и дали са извършени проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват съгласно член 74 от Регламент (ЕС) 1306/2013, респ. за тяхното надлежно извършване, както и достатъчно ли е разплащателната агенция да твърди необходимост от такива проверки, без да се представят конкретни доказателства за тяхното извършване и продължителност.

В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ЕТ „АГРОЕЛИТ - М. МИТОВ“ посочва, че поддържа искането за отправяне на преюдициално запитване в случай на формиране на основателни съмнения в касационния състав във връзка с тълкуването на разпоредбата на чл. 75, пар. 1от Регламент 1306/2013 г.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Настоящото производство е второ по ред касационно, след като с решение № 13462/11.12.2024 г., постановено по адм. дело № 4065/2024 г. по описа на ВАС, е отменено решение № № 7462/30.11.2023 г., постановено по адм. дело № 6178/2023 г. по описа на Административен съд София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно дадени от касационната инстанция указания за уточняване на иска.

Във връзка с горното и след сторени от страна на ЕТ „АГРОЕЛИТ - М. МИТОВ“ уточнения, административният съд приел, че е сезиран с искова молба с правно основание само по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като не се поддържа основанието по чл. 2в ЗОДОВ. ЕТ „АГРОЕЛИТ - М. МИТОВ“ посочил, че претендира обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загубата на възможност да се ползват средствата от дължимото, но забавено плащане по заявление за подпомагане с УИН [номер] за кампания 2019 г., по схеми СЕПП, СПП, СПК, ЗДП и ПНДП. Посочено е, че остатъкът от средствата по заявлението е бил в размер на 434 983,42 лв., който е изплатен със закъснение – нареден на 28.01.2022 г. и постъпил по банковата сметка на ищеца на 31.01.2022 г., въпреки че съгласно чл. 75, §1 от Регламент (ЕС) №1306/2013 плащанията следва да бъдат извършени най-късно до 30.06.2020 г. Общият размер на иска е 70 080,67 лева, от които:

1) 17 761,82 лева за периода 01.07.2020 г. – 24.11.2020 г., представляващи вреди от незаконосъобразната Заповед № 03-РД/1390/02.06.2020 г.;

2) 7 733,04 лева за периода 25.11.2020 г. – 27.01.2021 г., вреди от незаконосъобразно бездействие след възобновяване на производството, когато въпреки липсата на пречки, плащането не е извършено;

3) 13 653,65 лева за периода 28.01.2021 г. – 20.05.2021 г., вреди от втората незаконосъобразна Заповед № 03-РД/1390/28.01.2021 г., с която производството е било повторно спряно;

4) 30 932,16 лева за периода 21.05.2021 г. – 31.01.2022 г., вреди от незаконосъобразно бездействие на изпълнителния директор и служители на ДФЗ–РА след повторното възобновяване на производството до реалното плащане на дължимите средства.

От фактическа страна по делото е установено, че ЕТ „АГРОЕЛИТ - М. МИТОВ“ подал на 19.04.2019 г. заявление за подпомагане УИН [номер] за 2019 г. по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), и Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК). Първото плащане по заявлението, за програма СЕПП е извършено на 16.12.2019 г. в размер на 289 223,12 лева. Със заповед от 19.03.2020 г. за извършване проверка на място е наредена проверка на заявителя, като с уведомително писмо от 09.04.2020 г. е и уведомен за извършената проверка за допустимост на декларираните площи. Със Заповед № 03-РД/1390/02.06.2020 г. административното производство по обработката за кампания 2019 г. на заявлението за подпомагане с УИН [номер] е било спряно. Посочената заповед е оспорена от ищеца, в следствие на което е отменена с определение № 13674/04.11.2020 г., постановено по адм. дело № 11170/2020 г. по описа на ВАС, с което е отменено определение № 256/07.08.2020 г., постановено по адм. дело № 125/2020 г. по описа на АС Търговище, и преписката е била изпратена на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по заявлението.

В следствие на горното, административното производство е възобновено със Заповед 03-РД/1390/25.11.2020 г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ, но въпреки това плащане не е направено. Напротив, с нова Заповед № 03-РД/339/28.01.2021 г. административното производство по заявката отново е спряно. По оспорване на ЕТ „АГРОЕЛИТ - М. МИТОВ“ посочената заповед също е отменена с определение № 105/25.03.2021 г., постановено по адм. дело № 65/2021 г. по описа на АС Търговище.

В следствие на горното, със Заповед № 03-РД/2339/21.05.2021 г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ производството е възобновено повторно.

След извършено запитване от страна на ЕТ „АГРОЕЛИТ - М. МИТОВ“, на 28.03.2022 г. зам.изпълнителния директор на ДФЗ издал уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., като останалите плащания (първото по СЕПП за оторизирана сума 2 892 231,12 лева е изплатено на 16.12.2019 г.) са посочени като извършени на 28.01.2022 г. в общ размер на 434 983,42 лева, като сумата е постъпила по сметката на едноличния търговец на 31.01.2022 г.

Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че искът е основателен в по-голямата си част. Приел е, че е налице първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: налице са както два административни акта, отменени като незаконосъобразни - Заповед № 03-РД/1390/02.06.2020 г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА и Заповед № 03-РД/339/28.01.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА, и двете за спиране на производството по заявлението за подпомагане, подадено от ЕТ „АГРОЕЛИТ - М. МИТОВ“, така и незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неизплащане на средствата, въпреки отменените заповеди за спиране. По отношение на твърдяното от страна на ЕТ „АГРОЕЛИТ - М. МИТОВ“ като незаконосъобразното бездействие, извършено от страна на Държавен фонд „Земеделие“, изразяващо се в непредприемане на плащане след 30.06.2020 г., административният съд направил подробен анализ на това кога е било дължимо плащането от страна на органа по заявлението на ищеца за подпомагане. Прието е, че по делото е налице противоправно бездействие от страна на ответника по заявлението на ЕТ „АГРОЕЛИТ - М. МИТОВ“ поради това, че още към месец април 2020 г. проверките по заявлението за кампания 2019 г. са били приключени и съответно е било възможно да се пристъпи към оторизация и плащане на дължимата субсидия. Първоинстанционният съд се е позовал на Наредба № 5 от 27.02.2009 г., която предвижда извършването на административни проверки и проверки на място след приключването на които когато установи, че кандидатът отговаря на условията за допустимост, Разплащателната агенция е длъжна да се произнесе по заявлението, съгласно чл. 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Посочено е и че фондът следва да действа в съответствие с чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, според който плащанията по схемите за директни плащания се извършват в периода между 1 декември на календарната година, за която се отнасят, и 30 юни на следващата календарна година. Следователно, за кампания 2019 г. плащанията е следвало да бъдат извършени най-късно до 30 юни 2020 г. Изложено е, че след април 2020 г. ДФ „Земеделие“ - РА е разполагал с всички данни за извършване на оторизация и плащане, но на 02.06.2020 г. е издадена първата заповед за спиране на производството, а впоследствие – и втората от 28.01.2021 г., които са отменени като незаконосъобразни. Съответно до 28.01.2022 г., когато е наредено плащането, Фондът не е предприел действия по плащане, без да представи доказателства за наличие на обективни пречки по смисъла на чл. 75, § 2 от Регламента, което бездействие нарушава нормативно дължимото поведение на органа по чл. 43 ЗПЗП и принципите на добра администрация по чл. 12 и 13 АПК.

Административният съд обсъдил и решението на СЕС от 28.04.2022 г. по съединени дела C-160/21 и C-217/21, съгласно което изтичането на срока по чл. 75, §1 от Регламент № 1306/2013 само по себе си не представлява „мълчалив отказ“ и че по изключение плащане може да се извърши и след 30 юни, ако са налице конкретни и доказани проверки по чл. 74 (т. 35–38). Прието е, че в процесния случай по делото е установено, че проверки е имало до април 2020 г., но не и след това, като също така няма и други обективни пречки по §2. Изведен е извод, че макар неплащането да не се квалифицира като „мълчалив отказ“ по смисъла на СЕС, ако не е обосновано, то представлява противоправно бездействие и забавяне при изпълнение на дължимо парично задължение, от което произтичат вреди. Посочено е, че целта на член 40 и член 75, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 във връзка със съображение 27 от него е да се гарантира, че земеделските производители получават навреме финансова помощ, за да могат да я използват ефективно, и да се избегне излагането на риск на годишното разпределение на бюджета на Съюза. В заключение е посочено, че от 01.07.2020 г., когато е дължал плащането, до 28.01.2022г., когато е извършил плащането, ДФ „Земеделие“-РА е бил в необоснована забава и е бездействал противоправно, като това бездействие и отменените заповеди за спиране са в пряка и непосредствена причинна връзка с имуществени вреди – пропускане заявителя като земеделски производител да получи своевременно финансово подпомагане.

Административният съд приел за доказано и наличието на претърпени от ЕТ „АГРОЕЛИТ - М. МИТОВ“ имуществени вреди, които са понесени именно от двете незаконосъобразни заповеди, както и от незаконосъобразното бездействие на ответника. Посочено е, че при забавено изпълнение на парично задължение възниква правото на лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, което е последица от неизпълнението и не изисква доказване на конкретен размер на настъпилата вреда. В случая вредата за едноличния търговец се състои в лишаването му от възможността да ползва средствата, които ответникът е следвало да му преведе до 30.06.2020 г., но същите са преведени едва на 28.01.2022 г.

За доказана е приета и третата предпоставка по чл. 1 ЗОДОВ за основателност на иска, а именно: причинно-следствената връзка между отменените като незаконосъобразни заповеди и незаконосъобразното бездействие на ответната страна по иска и понесените от ЕТ „АГРОЕЛИТ - М. МИТОВ“ вреди. Ако ищецът бе получил полагащите му се суми в указания срок, то той не би понесъл вреди от забавеното парично задължение. При определяне размера на понесените вреди административният съд съобразил двете незаконосъобразни заповеди за спиране на административното производство, както и периодите на незаконосъобразното бездействие на ДФЗ да извърши плащането.

С оспорената част от съдебното решение административният съд осъдил ДФЗ да заплати на ЕТ „АГРОЕЛИТ - М. МИТОВ“ сума в общ размер на 69 720,62 лева, от които:

1. обезщетение в размер на 17 761,82 лева за периода 01.07.2020 г. – 24.11.2020 г., представляващи вреди при незаконосъобразното спиране на административното производство със Заповед №03-РД/1390/02.06.2020 г.;

2. обезщетение в размер на 7 733,04 лева за периода 25.11.2020 г. – 27.01.2021 г., представляващи вреди от незаконосъобразно бездействие след възобновяване на производството, когато въпреки липсата на пречки, плащането не е извършено;

3. обезщетение в размер на 13 653,65 лева за периода 28.01.2021 г. – 20.05.2021 г., представляващи вреди от неплащането на подпомагането при спирането на административното производство с втората незаконосъобразна Заповед №03-РД/1390/28.01.2021 г;

4. обезщетение в размер на 30 572,11 лева за периода 21.05.2021 г. – 28.01.2022 г., представляващи вреди от незаконосъобразно бездействие на изпълнителния директор и служители на ДФЗ–РА след повторното възобновяване на производството до реалното плащане на дължимите средства.

До пълният размер на иска от 70 080,67 лева, съответно за периода 29.01-31.01.2022 г., административният съд отхвърлил исковата молба. В тази част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В полза на ЕТ „АГРОЕЛИТ - М. МИТОВ“ са присъдени и разноски в размер на 12 537,90 лева.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил релевантните за иска факти при спазване на съдопроизводствените правила, формирал е обосновани изводи и правилно е приложил материалния закон.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Правилно съдът е преценил, че по делото са доказани както два незаконосъобразни акта - Заповед № 03-РД/1390/02.06.2020 г. и Заповед № 03-РД/339/28.01.2021 г., отменени по съответния ред, така и незаконосъобразно бездействие от страна на органи към ДФЗ, изразяващо се в непревеждане на дължимите се като подпомагане суми в предвидения за това срок.

Правилни са и изводите на съда, че плащането по подаденото заявление е следвало да бъде извършено най-късно на 30.06.2020г. Нормата на чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета предвижда, че плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. Действително, чл.75, §2 от същия акт предвижда, че плащания не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост. Вярно е и това, че с Решение на Съда на ЕС от 28.04.2022г. по съединени дела C-160/21 и C-217/21 „Никополис Ад Иструм 2010“ ЕООД (C-160/21) и „Агро-еко 2013“ ЕООД (C-217/21) е прието, че член 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока. В мотивите на решението е посочено, че, целта на член 40 и член 75, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 във връзка със съображение 27 от него да е да се гарантира, че земеделските производители получават навреме финансова помощ, за да могат да я използват ефективно и да се избегне излагането на риск на годишното разпределение на бюджета на Съюза. Действително, СЕС посочва, че при определени обстоятелства помощта може законосъобразно да бъде изплатена след изтичането на срока по член 75, параграф 1, като тези обстоятелства са свързани със защитата на финансовите интереси на съюза във връзка с член 75, параграф 2 от Регламента. Отклонението от срока по параграф 1 обаче е допустимо, както сочи съдът, само в отделни случаи, при спазване на принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа. В конкретния случай основанията за отклонение от срока по чл. 75, §1 от Регламента не са налице.

Видно от конкретната фактическа обстановка по делото, административните проверки и проверките на място, които са извършвани по подаденото заявление, са приключили още към месец април 2020 г. По делото няма данни за последвали след посочения момент проверки или някакви други обстоятелства, възпрепятстващи изплащането на сумите по заявлението. При тези данни, следва да се сподели изводът на АССГ, че в този конкретен случай не е имало пречка финансовото подпомагане по отношение на ЕТ „АГРОЕЛИТ - М. МИТОВ“ да се оторизира до 30.06.2020 г. Действително плащането е настъпило на 28.01.2022 г., но същото е извършено след предвидения в нормативната уредба срок. Следователно, липсата на финансиране на земеделския производител за съответната стопанска година е довело до възникване на вреди за него, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да използва паричните средства, които са му изплатени със закъснение. Правилно размерът на вредите е изчислен като законната лихва за исковия период.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател във връзка с приложението на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК. Това, че вземането за обезщетение става изискуемо от момента на отмяната на незаконосъобразния административен акт, от който са причинени вредите, не означава, че вредата не е настъпила преди момента на изискуемостта. Извод в този смисъл би означавал, че не е възможно да възникнат вреди за времето от издаване на акта до неговата отмяна, което би направило невъзможно търсенето на отговорност на държавата по чл.1 от ЗОДОВ. Затова и следва да се разграничи лихвата, дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, предмет на обсъждане в мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК от самото обезщетение (пропуснатата полза), претендирана в това съдебно производство, която само се изчислява посредством законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, обезщетение, равно по размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдено на основание чл. 1 ЗОДОВ.

По тези съображения, касационната жалба на ДФ "Земеделие" като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а решението, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

С оглед изход от спора, и заявеното от страна на процесуалния представител на ответника в проведеното на 20.04.2026 г. открито съдебно заседание, то настоящата инстанция не следва да се произнася по направеното искане за отправяне на преюдициално запитване и същото следва да се отхвърли.

При този изход от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат.

Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски, които са заявени в размер на 1800 евро съгласно Договор за правна защита и съдействие и фактура 3143/22.01.2026 г.

От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което настоящият състав намира за неоснователно. С оглед фактическата и правна същност на делото, и съобразявайки минимални дължим размер съобразно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, настоящият състав приема, че заплатеният размер на адвокатското възнаграждение от страна на ответника не е прекомерен.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,