Решение № 14918 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5189/2017 г.

Решение № 14918 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5189/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. К., [населено място], чрез адв. Краев срещу Решение № 40 от 14.03.2017 г., постановено по административно дело № 184/2016 г. на Административен съд Ямбол (АС Ямбол). В жалбата се релевира, че са налични всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, и че решението е незаконосъобразно. Подчертава, че не обжалва решението в частта му, касаещо искането за прихващането на суми между страните в производството. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - Заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" в подадения писмен отговор от 02.05.2017 г. оспорва изцяло касационната жалба, като счита същата за неоснователна и недоказана. Моли да се потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение на АС Ямбол. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред Административен съд Ямбол е образувано по жалба на Д. К. против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-260-6500/8234 от 14.06.2016 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие, с който е определено задължение в размер на 660. 08 лв. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Д. К. против АУПДВ № 02-260-6500/8234 от 14.06.2016 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". За да достигне до този резултат от решаващия съд се приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Посочено е, че е налице влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. с изх. № 02-260-6500/8234 от 01.04.2014 г., поради неподадено заявление за плащане по мярката през кампания 2012 г. (петата година от ангажимента). На следващо място счита, че не е налице пречка за издаване на АУПДВ № 02-260-6500/8234 от 14.06.2016 г. по аргумент, че вече има отменен друг АУПДВ № 01-6500/23512 от 13.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Приел е, че с акта от 2011 г. са установени публични държавни вземания по отношение на същия земеделски производител във връзка с платени суми по подаденото общо заявление за подпомагане от 2009 г., включително и за сума, платена по мярка НР2, като същевременно основанието за издаване на акта от 2011 г. е недължимо платени суми в резултат на по-късно установена недопустимост на площите за подпомагане, което е различно от основанието за издаване на обжалвания акт в настоящия случай, а именно прекратен ангажимент вследствие на неподадено заявление за петата година за подпомагане за земеделска дейност в необлагодетелстваните райони. Съдът е приел, че сочените от жалбоподателя обстоятелства за влошено здравословно състояние през 2012 г., невъзможност за заплащане на други хора за обработване на имотите, тъй като е пенсионер, не са форсмажорни или изключителни по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11 от 03.04.2008 г., поради което не могат да доведат до прекратяване на ангажимента без частично възстановяване на получените суми, каквато е хипотезата на чл. 15 от същата наредба. На следващо място, решаващият съд е направил извод, че фактът на плащане на суми в общ размер на 2 640. ЗЗ лв. по мярка НР2 по подадените заявления за подпомагане за периода 2008 - 2011 г. е безспорно доказан с представените от ДФ "Земеделие" счетоводни документи и включени като част от изслушаната и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, както и определената стойност за 25% от този размер. Счита за правилно определена сумата, която лицето следва да възстанови в размер на 660. 08 лв., представляващи 25% от 2 640. ЗЗ лв. по мярка НР2. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АС Ямбол е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че са налични всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и е разгледал всички възражения от подадената жалба, като е отговорил на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие със закона. При извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е направил обосновани фактически и правни изводи. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на фактите по делото. С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че не е получил надлежно акта за прекратяване на поетия ангажимент. С акт изх. № 02-260-6500/8234 от 01.04.2014 г. е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., поради неподадено Заявление за плащане по мярката през кампания 2012 г. Процедурата по съобщаване на издаденото уведомително писмо не е опорочена, тъй като от разписка на л. 45 е видно, че то е получено от С. К., снаха на Д. К.. На следващо място видно от писмо изх. № 02-260-6500/8234/06.04.2016 г. Д. К. е уведомена, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК, ДФ "Земеделие" открива производство по издаване на АУПДВ, въз основа на акта за прекратяване на многогодишния ангажимент, поет със заявление УИН 26.31.0508/20446 за кампания 2008 г. и прекратен поради неподаване на заявление за кампания 2012 г. (петата година от ангажимента). В писмото са посочени четирите години от 2008 г. до 2011 г., съответните подадени заявления с посочени УИН и изплатените за всяка от годините суми, общо възлизащи на 2640. ЗЗ лв., както и указание, че следва да се възстановят 25% от тази сума и конкретният изчислен размер от 660. 08 лв. Писмо изх. № 02-260-6500/8234/06.04.2016 г. е връчено на 28.04.2016 г. Писмото, с което е прекратен агроекологичния ангажимент представлява индивидуален административен акт - чл. 21, ал. 1 от АПК, който не е обжалван. Съответно въпросът относно прекратяването на този агроекологичен ангажимент е решен с влязъл в законна сила акт. Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 5 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., финансовата помощ се предоставя под формата на ежегодни компенсаторни плащания за хектар допустима площ, която попада в обхвата на районите по чл. 1, ал. 2, като 82 на сто от помощта се осигуряват от Европейския съюз и 18 на сто - от бюджета на Република България. Тя се предоставя в течение на период от пет последователни години, съгласно отбелязания в заявлението агроекологичен код. При неспазване на нормативните изисквания, ДФ "Земеделие" може да прекрати агроекологичния ангажимент, при което подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление. В разглеждания случай, това е видно от съдържанието на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент с изх. № 02-260-6500/8234 от 01.04.2014 г. по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., поради неспазване на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и в чл. 4, ал. 2, т. 3 (нова - ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г.) да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., "Първо компенсаторно плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките. Последица от това е и предвиденото в нормата на чл. 14 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. задължение за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента. В настоящия случай не е подадено заявление за подпомагане за 2012 г. (пета година от поетия ангажимент), като съгласно чл. 14, ал. 1, т. 4, възстановяването е в размер на 25% от получените компенсаторни плащания след четвъртата година. При наличието на влязло в сила уведомително писмо, с което е прекратен агроекологичният ангажимент на жалбоподателката за административния орган е оставало задължението да предприеме принудителното събиране на дължимата сума с оспорения АУПДВ. Налице са били предпоставките на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., като правилно е определена сумата, която лицето следва да възстанови в размер на 660. 08 лв., представляваща 25% от 2 640. ЗЗ лв. Оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. Достигайки до тези изводи административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, състав на трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,