Решение № 15360 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13216/2018 г.

ВАСVI отделение13.11.2019 г.докладчик Юлия Тодорова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 90/27.09.2018 г., постановено по адм. дело № 175/2018 г. по описа на Административен съд - Видин, поправено с Решение № 60/9.05.2019 г., постановено по адм. дело № 175/2018 г. по описа на Административен съд - Видин. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15360 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13216/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Видин (ТП на НОИ - Видин) чрез юрисконсулт С. Младенова, срещу Решение № 90/27.09.2018 г. постановено по адм. дело № 175/2018 г. по описа на Административен съд - Видин, поправено с Решение № 60/9.05.2019 г., постановено по адм. дело № 175/2018 г. по описа на съда, с което е отменено Решение № 1040-05-22/21.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Видин и потвърденото с него Разпореждане № Д–05–000–00-01223143/11.05.2018 г. на ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ - Видин, с което е спряно образуваното производство за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № 1240324, серия Е 2018 на Л. Тодоров. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК и се иска неговата отмяна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Л. Тодоров, не се явява и не се представлява по делото. Изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава аргументирано становище за основателност на касационното оспорване и за неправилност на съдебното решение. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. При проверка на решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че е валидно и допустимо. Касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Предмет на обжалване пред Административен съд - Видин е Решение № 1040–05-22/21.06.2018 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Видин на основание чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с което е потвърдено Разпореждане № Д–05–000–00-01223143/11.05.2018 г. на ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ - Видин, за спиране производството по изплащане на парично обезщетение на Л. Тодоров по болничен лист № 1240324, серия Е 2018. За да достигне до този резултат, съдът е извършил съдебен контрол на акта по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, като правилно е установил относимите за спора факти и е изложил аргументи за неговата незаконосъобразност. По делото е прието, че ответникът по касационната жалба Л. Тодоров е бил в трудовоправни отношения с "Марина Интернешанъл" ЕООД - гр. Видин. На лицето е бил издаден болничен лист за временна неработоспособност поради общо заболяване, за времето от 16.04.2018 г. до 29.04.2018 година. Болничният лист е депозиран в ТП на НОИ - Видин за плащане от работодателя с вх. № Р14–05–000–00-0003736041/3.05.2018 година. Дружеството е декларирало данни за осигуряване на работника за периода от месец януари 2018 г. до месец май вкл. на 2018 година. Установява се от административния съд, че за периода от месец януари 2016 г. до месец декември 2018 г. "Марина Интернешанъл" ЕООД е начислявало осигурителни вноски на работещите в предприятието му, но сумите (17 160,65 лева) не са били внасяни в бюджета на ДОО. По тази причина и по повод подадените документи за изплащане на следващото се обезщетение по посочения по-горе болничен лист, на осигурителя е образувана проверка във връзка с извършваната от него дейност. От събраните в хода на контролното производство данни за осъществяване на стопанска дейност, компетентните длъжностни лица са установили, че дружеството има изискуеми публични задължения в големи размери – 455 954,15 лева, а проверката от органите по приходите не била завършена. При тези обстоятелства с Разпореждане № Д–05–000–00-01223143/11.05.2018 г. ръководителят по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ - Видин е постановил спиране на образуваното производство по изплащане на парично обезщетение по болничен лист № 1240324, серия Е2018, считано от 11.05.2018 година. Като основание за спирането е записано, че цит. " случаят е предаден за проверка на контролните органи на ТД на НАП – Велико Търново, офис Видин". Директорът на ТП на НОИ - Видин е потвърдил разпореждането с обжалвания административен акт. Решението на Административен съд Видин е постановено в съответствие с материалния закон. Съдът правилно е определил съществото на спора, който се свежда до преценка на обстоятелствата, които обосновават основателността на спирането на образуваното производство по изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. Видно от текста на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 КСО паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. В хипотезата на чл. 40, ал. 4 КСО (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), длъжностното лице по ал. 3 има правомощие да издаде разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, в конкретната хипотеза, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. Така разписано правомощието на съответните длъжностни лица изисква същите да съберат доказателства, които са основание за отказ или прекратяване на плащането на претендираните от лицата суми от ДОО. Според чл. 40, ал. 1 КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. За да придобие право на изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20181240324, лицето следва да е осигурено по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КСО. Последното обстоятелство е правопораждащ елемент от фактическия състав на претендираното от Л. Тодоров право да получи плащане от ДОО. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО в релевантната редакция, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ?. С приемането на нормите на Кодекса за социално осигуряване законодателят разграничи съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. Правилни са изложените доводи на Административен съд Видин, че образуваното производство от органите на приходната администрация в ТД на НАП - гр. Велико Търново, за установяване на публичните задължения на осигурителя, не са основание за спиране на производството по изплащане на обезщетението по представения от Тодоров болничен лист, за който не е оспорено, че за процесния период от време е бил в трудовоправни отношения с "Марина Интернешанъл" ЕООД. Кодексът за социалното осигуряване в текста на чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО борави с понятието "доказателства", което сочи на извод за факти от обективната действителност, които правят в голяма степен вероятно издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. Административният орган е бил длъжен да изпълни правомощията, които има по чл. 35 и чл. 36 АПК, да изясни фактите и обстоятелствата, които са от значение за преценката дали е налице условието по чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО и чл. 29 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване и едва тогава да постанови спиране на изплащането на обезщетение за временна неработоспособност. Неизпълнението на посоченото по – горе задължение от страна на органа е причина за неправилното прилагане на материалния закон и съответно за незаконосъобразност на издадения административен акт. В този смисъл е постановено и Решение № 5003/3.04.2019 г. по адм. дело № 11628/2018 г. по описа на ВАС, шесто отделение. По така изложените доводи, касационната инстанция приема, че изводите на административния съд са обосновани и в съответствие с материалния закон. поради което решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1