Решение № 61 от 30.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 682/2008 г.

Решение № 61 от 30.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 682/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по подаден в срок касационен протест на В. В., прокурор при Ловешката окръжна прокуратура, против нова присъда № 114 от 22.10.2008 г. постановена по ВНОХ дело № 46/2008 г. на Ловешкия окръжен съд. В протеста бланкетно се твърди, че присъдата е неправилна, защото е постановена нарушение на закона и е необоснована, без да се излагат конкретни съображения. Иска се да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, като излага съображения, че при установената фактическа обстановка материалният закон е приложен точно с оправдаването на подсъдимия. Подсъдимият моли протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на протестираната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 12 от 15.02.2008 г. постановена по НОХ дело № 574/2006 г. Троянският районен съд е признал подсъдимия И. Д. П. за виновен в това, че на 23.03.2006 г. в гр. А., Ловешка област, в качеството си на длъжностно лице- Кмет на Община А., присвоил сумата 1585.20 лв, собственост на община А., поверена му да я пази и управлява, като за улесняване на длъжностното присвояване е извършил и друго престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 311, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 202, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201 и чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода и на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години. С въззивна присъда № 114 от 22.10.2008 г. постановена по ВНОХ дело № 46/2008 г. Ловешкият окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимият за невиновен и го е оправдал по предявеното обвинение. Касационният протест е неоснователен. Касационната проверка за правилността на въззивния съдебен акт се извършва по наведените от обжалвалата с. касационни основания. Касационният протест на прокурора при Ловешката окръжна прокуратура не е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 351 НПК. Освен твърдението, че новата присъда е необоснована, което не може да бъде проверявано в това производство, защото необосноваността не е касационно основание по чл. 348 НПК, в него най общо се твърди, че материалният закон е нарушен с оправдаването на подсъдимия при наличието на достатъчно доказателства за осъждането му. Протестът не се поддържа в съдебно заседание, но следва да бъде разгледан по същество с оглед наличието на касационно основание за отмяна на новата присъда по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. В съответствие с правомощията си Ловешкият окръжен съд е извършил цялостна проверка на обжалваната от подсъдимия осъдителна присъда. При нея е констатирал, че първоинстанционният съд е събрал всички възможни доказателствени източници въз основа на които е установил обективните факти относно длъжностното качество на подсъдимия и св. Д, роднинската връзка на подсъдимия със св. Т, извършването на ремонта на автомобила на св. Т в "Д." ООД гр. С., оформянето на стойността на ремонта в издадената фактура като дейност извършена за сметка на Община гр. А. и заплащането с общински средства, но не е възприел правните изводи за осъждането му. В мотивите на новата присъда, изготвени в съответствие с изискванията по чл. 339, ал. 3 НПК е изложил мотиви, в какво се изразяват допуснатите нарушения, какви изводи прави относно авторството на подсъдимия и какви са правните съображения за оправдаването му. Изложените съображения, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, в съответствие с разпоредбата на чл. 303 НПК както от обективна така и от субективна с., не са направени при неправилно интерпретиране на доказателствата. В протеста декларативно се твърди, че извършеното от подсъдимия, в качеството му на длъжностно лице, разпореждане с общински средства, се установявало от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, без те да се посочват и без да се излагат конкретни съображения, кои фактически данни съдържащи се в тях съдът е пренебрегнал или превратно оценил. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, могат да бъдат установени само по начина и със средствата, посочени в процесуалния закон. Недопустим е предлагания от представителя на обвинението подход на изграждане на фактически и правни изводи. От факта, че съобразно длъжностната си характеристика по принцип разпореждане с общинско имущество не може да бъде извършено без негово знание и съгласие, не следва автоматично извода, че в конкретния случай от обективна с. е извършил разпоредителни действия с повереното му имущество, а от субективна с. е действал при наличието на пряк умисъл, като форма на вината. Единственият източник на доказателства в подкрепа на обвинението, а именно показанията на св. Д. подробно са обсъдени и след като са съпоставени с останалите доказателствени източници, мотивирано са преценени като противоречиви и непоследователни. Правилата за формиране волята на съда при оценката им са спазени, поради което и в протеста не се поддържат доводи за неоснователното им отхвърляне К. е преценил останалите доказателства като недостатъчни за доказване на обвинението по несъмнен начин и на това основание въззивният съд е отменил осъдителната присъда и е оправдал подсъдимия, не е постановил съдебния си акт при наличието на посоченото в касационния протест основание за отмяна. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че новата присъда на Ловешкия окръжен съд не е постановена при наличието на касационно основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК