Решение № 334 от 3.7.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200497/2025 г.

Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Д. С. К. (починал на 17.03.2025г., видно от приложения по делото препис-извлечение от акт за смърт) срещу въззивно решение № 103 от 10.03.2025г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1296/2024г. по описа на същия съд. В жалбата от адв. Г. се изтъкват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения с оглед наличието на противоречия в комплексната-автотехническа експертиза, както и липса на мотиви относно неясна и необективно установена фактическа обстановка от контролираните съдебни инстанции. Също така е насочено формално и недоволство към индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание, с други думи се претендира явна несправедливост на същото. Развиват се съображения, че в решението е налице преповтаряне на мотивите от първоинстанционния съдебен акт, като е останал непълно неясен механизма на извършеното деяние. Възразява се, че не са били отчетени от решаващия съд обстоятелствата, които са били възприети от свидетелите-очевидци относно позицията на процесните МПС-та и последвалото съприкосновение между тях. Не на последно място се релевира и установено според защитата противоправно поведение на пострадалото лице, което е допринесло за осъществяването на пътно-транспортното произшествие. В заключение се иска решението на въззивния съд да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поставя въпроса относно допустимостта на жалбата пред касационната инстанция, тъй като жалбата от защитника е била депозирана след като подсъдимият Д. К. е бил вече починал. С оглед на този факт прокурорът счита, че е налице основание за прекратяване на наказателното производство спрямо починалия подсъдим. Защитникът на починалия подсъдим се явява лично в съдебното заседание пред касационната инстанция, като заявява, че настоящото наказателно производство следва да бъде прекратено с оглед смъртта на нейния подзащитен. По отношение на допустимостта на жалбата адвокадв. Г. заявява, че не е успяла да се свърже своевременно с подсъдимия и впоследствие не е била уведомена от близките за смъртта му. Частните обвинители С. Й. Г. и Й. Т. Р. се явяват лично заедно с техния повереник адвокат В. С.. Повереникът заявява, че поддържа изцяло казаното от прокурора, като делото следва да бъде прекратено поради настъпилата смърт на подсъдимия и отправя само искане за освобождаване на автомобила на частните обвинители. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 31 от 26.06.2024г. на Софийския окръжен съд, постановена по н.о.х.д. № 592/2023г., подсъдимият Д. К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание от две години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на същото за срок от пет години. Подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл за разноските по делото и за веществените доказателства. По въззивна жалба от защитника на подсъдимия, с въззивно решение №103 от 10.03.2025г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд №1296/2024г. по описа на същия съд, присъдата на първата инстанция е била изцяло потвърдена. Касационната жалба от защитника на подсъдимия е подадена в срок. Същата е от правно легитимирана страна, имаща правото да подава жалби. Предвид обстоятелството, че защитникът, съгласно разпоредбата на чл. 253 от НПК, е самостоятелна страна в процеса, същият има правото да подава жалби от името на своя доверител във всички случаи, в които намери, че неговите права са били накърнени. В конкретната хипотеза жалбата от защитника е депозирана на 03.04.2025г., след настъпилата смърт на подсъдимия по делото, но това не води до нейната недопустимост, тъй като така настъпилото събитие не е било известно ( или поне няма данни по делото за това ) на адв. Г., поради което и тя е упражнила своевременно правото си да подаде касационна жалба от името на своя доверител. Видно от материалите по делото, препис- извлечение от акта за смърт на подсъдимия К. е бил получен в Ас – София на 16.04.2025г. Ето защо и ВКС намери, че жалбата се явява процесуално допустима. Независимо от казаното, както вече се посочи, от представения по делото препис-извлечение от акт за смърт става ясно, че подсъдимият К. е починал на 17.03.2025г. В тези случаи, съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от НК наказателното преследване се изключва поради неговото погасяване. По делото няма приети за съвместно разглеждане граждански искове. Изложеното налага производството по делото да се прекрати, като се отменят постановената първоинстанционна присъда и въззивното решение. Що се касае до отправеното искане към ВКС за връщане на автомобила на пострадалия Г., по същото следва да се произнесе първоинстанционния съд, разгледал делото. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение