Решение № 5487 от 7.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от зам. председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски Съвет(ДАБ), подадена чрез юриск. М. Кушев, против решение 5097 от 05.08.2021 г., постановено от Административен съд - София-град, по адм. д. 4955/2020г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд, който не е изследвал и оценил всички факти и обстоятелства по делото. Твърди, че в хода на административното производство, били констатирани съществени противоречия в нелогичните твърденията на чужденеца. Счита, че в случая не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Моли Върховния административен съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли жалбата на Ю. Текин. Ответникът Ю. Текин, гражданин на Република Турция, чрез адв. Илиев оспорва касационната жалба като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Счита за правилно първоинстанционното съдебно решение и моли да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита за необоснован и в несъответствие с материалния закон изводът на съда, че в конкретната бежанска история се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. От доказателствата, събрани в хода на административното и съдебното производство, не се установявало чужденецът турски гражданин, да е бил подложен на преследване или спрямо него да е бил налице риск от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Счита, че са необосновани и неправилни изводите на съда, досежно наличието на влязла в сила присъда, с която на чужденеца било наложено наказание лишаване от свобода за престъпления, изразяващи се в членство във въоръжената терористична организация [заличен текст]. На следващо място твърди, че липсвали мотиви относно установените противоречия, нелогични твърдения и съзнателното избягване на въпроси по конкретни обстоятелства от бежанската история. Пропускът на съда съставлявал неизпълненние на задълженията му по чл.236, ал.2 ГПК - да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, поради което са налице касационните основания по чл.209, т.3 АПК и решението трябва да бъде отменено в тази му част. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение е уважена частично жалбата на Ю. Текин, гражданин на Република Турция, срещу решение 1051/10.03.2020г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, като е отменено решението в частта относно отказа за предоставяне на статут на бежанец и в тази част преписката е върната за ново произнасяне. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че процесният индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това орган съгласно чл. 48, ал.1, т.1 от ЗУБ, постановен е в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Първоинстанционният съд е счел, че е незаконосъобразен изводът на административния орган, че изложените от жалбоподателя причини не представляват материалноправно основание за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът приел, че Ю. Текин има наложено наказание лишаване от свобода заради това, че е членувал във терористична организация [заличен текст]. Съдът е приел, че от мотивите на решението за наложеното наказание на чужденеца, престъплението се изразявало в това, че е оказвал морална подкрепа на членовете на организацията и е имал намерения да възпрепятства операцията на силите за сигурност, като тези негови действия са възприети за организационна дейност. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 10 ал.1 от ЕКПЧ. В мотивите на съдебното решение подробно и задълбочено е обсъдено и приложението в конкретната хипотеза на нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, като е изведено заключение, че в случая оспорващият не е посочил като причина да напусне държавата по произход нито една от реалните опасности, регламентирани в горепосочената разпоредба и в тази част жалбата му е отхвърлена. Като не обжалвано в тази част съдебната решение е влязло в сила. Според настоящия съдебен състав решението в обжалваната му част, с която е отменен отказа на административния орган да предостави статут на бежанец на Ю. Текин и е върната преписката за ново произнасяне е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснената фактическа и правна обстановка, след внимателно разглеждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че атакуваното съдебно решение е необосновано. То е постановено при изяснена фактическа обстановка, като са изследвани детайлно причините, поради които бежанецът търси закрила. Европейската практика приема, че при разглеждане на жалби за предоставяне на статут, съдът следва да направи ex nunc анализ на бежанската история с оглед на актуалното положение в страната по произход на бежанеца (Решение на ЕСЧП от 11.01.2007г. по делото "Салах Шеекх срещу Холандия "). Ето защо, първоинстанционният съд правилно е спазил установените критерии за анализ и вземайки предвид актуалните сведения за обществено-политическа обстановка в Република Турция/приложени от л.39, л.42 и л.253 от делото/. В мотивите на съдебния акт е констатирано, че субекти на преследване в Република Турция са не само ръководителите на про-кюрдските партии - депутати и активисти на висши позиции, но било допуснато нарушаване на човешките права в по-голяма степен особено след неуспешния опит за преврат през 2016 г. В резултат на това е направен законосъобразен извод, че общата обстановка в държавата по произход е оценена в достатъчна степен на база на информация от надеждни международни източници, които са посочени в цитираната в решението справка. Първостепенният съд обосновано не е възприел извода на административния орган, че изложените от жалбоподателя причини не представляват материално-правно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като понятието "преследване" в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ е определено в текста на чл. 8, ал. 4 от горепосочения закон - нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1- 3 във връзка с чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В настоящия случай, видно от протоколите от проведените с бежанеца интервюта, същият е заявил като основна причина за напускане на страната си по произход Турция проблеми с официалните власти осъждане за политическа пропаганда. Посочил е, че е преследван заради [етнически произход] си етнически произход. Освен това жалбоподателят посочва, че бил съден и имало образувани дела срещу него. Във връзка с това следва да се отбележи, че жалбоподателят твърди наличие на проблеми с полицейските органи, свързани единствено с дейността му в политическата му партия, като не заявява, че проблемите са продиктувани заради етноса му. Съдът правилно е приел, че за лицето е налице основателен страх и риск от преследване, позовавайки се на обективните данни по делото и на обстоятелството, че актуалната политическа ситуация в Република Турция, респ. убежденията, които поддържа чужденеца, сочат на разумна вероятност за тяхното реализиране в бъдеще (решение на СЕС по обединени дела С-71/11 и С-99/11, Y. and Z. Bundesbeauftragter fur Asylangelegenheiten beim Bundesamt fQr Migration und FlOchtlinge ). Общоизвестен факт е, че в Турция са налице проблеми със спазването на човешките права, но тези проблеми не биха могли да се определят като такива, даващи основание за предоставяне на международна закрила. Съдът правилно е приел, че не е в неговите правомощия да преценява доколко по време на проведения срещу чужденеца наказателен процес е било спазено неговото право на защита, респективно дали турското законодателство, свързано с борбата срещу тероризма отговаря на критериите за спазване правата на човека в ЕКПЧ. Като е преценил доколко издадената срещу чужденеца присъда може да се приеме като акт на преследване, свързано с изразената от него политическа позиция и мнение, първостепенният съд е постановил правилно решение. Присъдата е издадена заради неговата принадлежност към дадена политическа организация и съответно за изразяване на политическо мнение. Според чл.10, ал.1 ЕКПЧ всеки има право на свобода на изразяване на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. По отношение на съдебните дела срещу Ю. Текин, следва да се има предвид, че турските власти разполагат със законово право да повдигат обвинение на лица, за които има съмнение, че извършват дейност в нарушение на нормативно установения ред в страната, като повдигането на обвинение и постановяването на присъда не са основание да се счита, че е налице преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ. В случая има данни, че той е преследван заради политическите си убеждения и макар да има противоречия в бежанската му история на основание чл.35 от АПК, административният орган е следвало да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. На следващо място, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че е общоизвестен факт политическата и социалната обстановка в Република Турция, арестите и рестрикциите от страна на официалната власт, след опита за преврат през лятото на 2016г. Всички тези действия на официалните власти в Турция, обаче, не биха могли да се определят като такива, налагащи напускането на страната по бежански или хуманитарни причини. Следва да се има предвид обстоятелството, че голяма част от твърденията в конкретния случай за процесите, случващи се в страната, не почиват на доказателства. Всичко това не дава основание да се приеме, че в Турция е налице ситуация или конфликт, които да налагат напускането на нейните граници поради причини, които могат да бъдат определени като релевантни за предоставяне на статут на бежанец на дадено лице или на хуманитарен статут по причините, посочени в ЗУБ. Предвид установеното следва да се приеме за верен и обоснован изводът, че в хода на административното и на първоинстанционното производство е установило наличие на юридически факти, осъществяващи хипотезите на чл.8 от ЗУБ. В хода на касационния процес горепосоченият извод не е опроверган, а се потвърждава от приетата като допълнително доказателство актуална справка относно положението в Република Турция от 05.04.2022 година. С оглед на това, обоснован е направеният извод от първоинстанционния съд за основателност на жалбата срещу отказа за предоставяне на статут на бежанец. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Така мотивиран, Върховният административен съд, четвърто отделение