Решение № 8673 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14468/2016 г.

Решение № 8673 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14468/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на Факултетния съвет на Факултет "Управление" при Икономически университет В., чрез адв. В. А. С. и И. Н. Т. от гр. В., против Решение № 1951/12.10.2016 г., постановено по адм. дело № 819/2016 г., по описа на Административен съд В., с което е отменено Решение на Факултетния съвет на Факултет "Управление" от 18.02.2015 г., за определяне избор за заемане на академична длъжност "доцент" в област на висшето образование по Социални, стопански и правни науки, професионално направление Социология, антропология и науки за културата, научна специалност Социология /Социология на града и общностите/, обявен за нуждите на катедра "Философски науки" при Икономически университет В. и делото е върнато като преписка на Ректора на Икономически университет В. за провеждането на нов конкурс, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитираното Решение на Факултетния съвет бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - Л. Н. К., чрез процесуалния си представител адв. И. Н. А., оспорва касационните жалби като неоснователни. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд В. е отменил Решение на Факултетния съвет на Факултет "Управление" от 18.02.2015 г., за определяне избор за заемане на академична длъжност "доцент" в област на висшето образование по Социални, стопански и правни науки, професионално направление Социология, антропология и науки за културата, научна специалност Социология /Социология на града и общностите/, обявен за нуждите на катедра "Философски науки" при Икономически университет В. и е върнал делото като преписка на Ректора на Икономически университет В. за провеждането на нов конкурс, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че е допуснато нарушение на процедурните правила по провеждането на конкурса, тъй като нито един от двамата рецензенти не е притежавал изискваната от закона академична длъжност "професор", което налага извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно. Оспорваното съдебно решение е постановено от Административен съд В. в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на закона. При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил указанията дадени с отменително решение № 3057/17.03.2016 г., постановено по адм. д. № 14669/2015 г. от тричленен състав на Върховния административен съд. Административен съд В. правилно е преценил за незаконосъобразно и е отменил Решение на Факултетния съвет "Управление" от 18.02.2015 г. за определяне избор за заемане на академична длъжност "доцент" в област на висшето образование по Социални, стопански и правни науки, професионално направление Социология, антропология и науки за културата, научна специалност Социология (Социология на града и общностите), обявен за нуждите на катедра "Философски науки" при Икономически университет - В. и е върнал делото като преписка на ректора на "Икономически университет" град В. за провеждането на нов конкурс. Т. извод на съда е и обоснован, защото при проведения съдебен контрол на оспореното решение на Факултетния съвет категорично е установено, че е допуснато нарушение на процедурните правила по провеждането на конкурса, посочени в чл. 26, ал. 2 от Закона за развитието на академичния състав на Р. Б. (ЗРАСРБ), което съществено го опорочава и води до неговата отмяна. Съгласно тази норма в 14-дневен срок след изтичане на срока за подаване на документи научното жури определя двама рецензенти, от които поне единият е професор. В случая за рецензенти, като членове на научното жури, са определени доц. д-р А. А. и проф. д-р И. Р., който към датата - 01.10.2014 г. на определянето му за рецензент не е заемал академичната длъжност "професор" поради прекратяване на трудовия му договор с ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Хипотезата на чл. 15, ал. 5 ЗРАСРБ не установява запазване на академичната длъжност "професор", а касае само запазване на всички лични права, произтичащи от съответната академична длъжност, при прекратяване на трудовия договор не по вина на хабилитираното лице. В този смисъл е и разпоредбата на § 5, ал. 6 ПЗР на ЗРАСРБ, съгласно която само лицата, придобили научни степени и звания при условията и по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания (отм.), запазват научните си звания и научните степени и след като престанат да заемат научни или академични длъжности. Съответно ЗРАСРБ не допуска временно или пожизненото запазване на академичната длъжност "професор", дори и като звание, която е била придобита по реда на този закон. Обстоятелството, че в научното жури е имало трима професори, съгласно изискването на чл. 25 ЗРАСРБ не санира допуснатото съществено нарушение на чл. 26, ал. 2 ЗРАСРБ относно липсата на професор в състава на двамата рецензенти. При това положение Административен съд В., като е отменил процесното Решение на Факултетния съвет "Управление" и е върнал делото като преписка за провеждане на нов конкурс е постановил съдебното си решение в съответствие на приложимите правни норми. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационните жалби отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд В. съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и при направено възражение за прекомерност, в полза на ответника по касационните жалби Л. Н. К. следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 500.00 лв. съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение