Решение № 9578 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5487/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител юрк. Николаева, срещу решение № 318 от 11.03.2026 г., постановено по адм. дело № 209/2025 г. по описа на Административен съд – Силистра, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № ДК-02-СС-2 от 17.05.2024 г. на началника на Регионална дирекция национален строителен контрол /РДНСК/ - Силистра, и е осъдено дружеството да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – началник на РДНСК - Силистра, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Аврамов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Силистра е образувано по жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу заповед № ДК-02-СС-2 от 17.05.2024 г. на началника на РДНСК - Силистра, с която на основание чл. 225, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на собственик, да премахне незаконен строеж „Въздушна мрежа ниско напрежение от съществуващ стоманобетонов стълб до друг стоманобетонов стълб с обща дължина на трасето приблизително 70 м.“, находящ се по ул. „Васил Левски“, поземлен имот с идентификатор 66425.501.8636 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Силистра, без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в съответствие с предоставените правомощия и установената трета категория на строежа, както и в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните норми. Прието е от съда, че процесният обект е строеж съгласно § 5,т. 38 ДР от ЗУТ, тъй като представлява мрежа „ниско напрежение“ и съоръжение на техническата инфраструктура, съгласно чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, състояща се от преносни проводи - изтеглен от трафопост усукан изолиран проводник /УИП/ с дължина от 70 метра и окачен въздушно по стоманобетонни стълбови, завършващ в електромерно табло 1Т. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът е обосновал и извод, че в случая не е налице извършен „текущ ремонт“ на съществуваща мрежа, тъй като според вещото лице се касае за изграждане на нова въздушна мрежа, ново трасе, по съществуващи на място стълбове. Според съда в случая, в съответствие с чл. 64, ал. 4 от ЗУТ, проектирането и строителството на обектите на техническата инфраструктура, се извършват по общия ред, определен в този закон, т. е. съобразно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради и което следва, че строежът, след като е изграден без строителни книжа, е незаконен. Административният съд приема също така, че предвид периода на извършване на процесния строеж, същият не е търпим. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно административният съд приема, че оспореният акт е издаден в законоустановената форма от компетентен орган – началника на РДНСК – Силистра, в съответствие със заповед № РД-13-298/27.09.2023 г. на началника на ДНСК и доколкото процесният строеж е трета категория. Правилно административният съд е приел също така, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и е била надлежно проведена процедурата по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа, времето на извършване, извършителя на строежа, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа, не са били опровергани от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство. Същевременно, по делото безспорно се установява от приетите писмени доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Йорданов, че в процесния случай, обратно на твърдяното в касационната жалба, става въпрос за нов строеж, а не за „текущ ремонт“ на съществуващ такъв. Видно от заключението на вещото лице от направени справки в Google maps се установява, че през месец март 2012 г. няма проводници или изтеглен УИП от стоманобетонен стълб № 2 по съществуващите стълбове ниско напрежение на ул. „Васил Левски“, а през месец октомври 2019 г. и месец септември 2021 г. се вижда, че има изтеглен УПИ, който обаче захранва районното осветление на улицата. Вещото лице констатира още, че едва през месец октомври 2022 г. се вижда, че има още един УПИ по част от стълбовете, който завършва на стълб с приблизителни координати 44 06 59.6“N 27 16 06.7“Е“, които са и посочени в процесната заповед. В тази връзка правилно съдът, както и административният орган, приемат, че в случая е неприложима нормата на чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Действително новият кабел е разположен върху съществуващи стоманобетонови стълбове, но това обстоятелство е неотносимо към правния спор и не обосновава тезата на жалбоподателя, тъй като предмет на премахване е само въздушната кабелна линия. Правилен е и крайния извод на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е „търпими“ с оглед установения по делото период на изграждане. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Силистра е правилно и не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 102.26 евро, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,