Решение № 307 от 14.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1295/2008 г.

Решение № 307 от 14.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1295/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр.§ 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. Р., гр. К., срещу въззивно решение от 21.01.2008 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. № 745/2007 г., с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора въззивният съд не е обсъдил релевантни факти и доказателства, установяващи, че процесните колекционни оръжия се поставят извън обсега на закона съобразно § 8 ПЗР на ЗКВВООБ и са придобити от касатора по давност. Не е обсъдена справка, според която оръжията не фигурират в картотека обр.6 в звено "Контрол върху общественоопасните средства" при РПУ. Не е обсъдена докладна записка от инспектор звено Контрол върху общоопасните средства при РПУ и на оръжеен майстор, че оръжието е негодно и не подлежи на възстановяване. Става въпрос за обикновени вещи и имат само от външна страна формата на оръжия. Ответникът по касация О. д. "П" - гр. К., не изразява становище по жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: С обжалваното решение Кюстендилският окръжен съд е оставил в сила решение от 19.10.2007 г. по гр.д. № 363/2007 г. на Кюстендилския районен съд, с което е отхвърлен искът, предявен от Т. А. Р. против О. д. "П"-гр. Кюстендил иск за установяване, че ищецът е собственик на основание давностно владениe, упражнено в периода 08.03.1983 г. - 20.12.2006 г. на огнестрелни оръжия: 1. Нарязана карабина, модел "М" М 95, 2. Нарязана карабина, модел "М", 3. Нарязана карабина, модел "М", 4. Г. ловна пушка, белгийско производство, 5. Г. ловна пушка, белгийско производство, 6. Г. ловна пушка, модел "Д". Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът е имал разрешение № 3/2001 г. да колекционира огнестрелни оръжия и боеприпаси, произведени преди 1945 г. При направено искане за включване на процесните шест пушки в колекцията административният орган е отказал, тъй като не е доказано правото насобственост върху оръжието. На 20.12.2006 г. оръжията са предадени на РПУ доброволно. Налице е отказ да се върнат оръжията на ищеца. Правото на собственост не е доказано от ищеца. Решението е валидно и допустимо. То е неправилно, поради следните съображения: Основателни са оплакванията на касатора за допуснати нарушения на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ищецът е твърдял, че е собственик на оръжията на основание придобивна давност. Съобразно чл. 39 от Правилника за прилагане Закона за контрол над взривните вещества огнестрелните оръжия и боеприпасите юридически, физически лица и търговски дружества могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси чрез закупуване, замяна, по наследство, награда или чрез дарение. Съгласно § 8 ПЗР ЗКВВООБ разпоредбите на този закон не се отнасят за огнестрелни оръжия, произведени или чиито модели са разработени преди 1 януари 1870 г., ако в тях не могат да бъдат заредени боеприпаси за забранени оръжия или за оръжия, за които се изисква разрешение, както и за огнестрелни оръжия, които чрез използване на технически средства са направени да не изстрелват боеприпаси и са проверени от оправомощени лица. В нормативната уредба относно оръжията от 1912 г. и понастоящем последователно и лимитивно се посочват способите за придобиване право на собственост върху оръжия и боеприпаси /покупко-продажба, наследство, завет или дарение/, а сега в чл. 39 ППЗКВВООБ - замяна, закупуване, наследяване, награда или дарение. Поради ограниченията относно този род движими вещи, касаещи гражданския оборот, придобивната давност е изключена от основанията, на които може да се придобие собственост върху тях. В разглеждания случай спорният по делото въпрос е относно характеристиките на процесните вещи като огнестрелни оръжия по смисъла на закона - § 8 ЗКВООБ. За установяване твърденията си, че процесните вещи не са годни огнестрелни оръжия, а по-скоро имат колекционерска стойност, ищецът се е позовал на докладни записки на РИ при РПУ Кюстендил и становище на гл.реставратор при исторически музей гр. К. Въззивният съд е следвало да допусне назначаване на техническа експертиза, съобразно т. 10 от ТР № 1/2001 г. ОСГК със задача да даде заключение относно състоянието на оръжията и наличие на характеристики, определящи ги като годни огнестрелни оръжия с оглед установяване дали в тях могат да бъдат заредени боеприпаси за забранени огнестрелни оръжия или за оръжия, за които се изисква разрешение, както и дали са в състояние да изстрелват боеприпаси. С оглед заключението на експертизата въззивният съд е следвало да формира изводите си относно приложимостта на § 8 ЗКВООБ. В нарушение на разпоредбите на чл. 186 ГПК (отм.) и чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) са направени изводи за неоснователност на иска за собственост върху вещите, без да бъде изяснен спорният въпрос по делото дали те могат да се придобият по давност. Делото е останало неизяснено относно релевантни за изхода му обстоятелства и решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ето защо решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, който на основание чл. 218з ал. 1 ГПК (отм.) следва да разгледа спора след събиране на доказателствата, съгласно мотивите по-горе. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.