Решение № 9232 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13468/2013 г.

Решение № 9232 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13468/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) против решение № 5425/08.08.2013 г. по адм. дело № 7835/2012 г. на Административен съд София - град. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон, тъй като заповедта е мотивирана, издадена е след изпълнение на процедурата по налагане на наказание и след като е установено неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Галина Ангелова Карамишева против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Ответната страна-Галина Карамишева оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед № РД-16-286/09.07.2012 г., издадена от главния секретар на Дирекция за национален и строителен контрол (ДНСК), с която на основание чл. 89, ал. 1 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 90, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на инж. Галина Асенова Карамишева на длъжност младши инспектор в Регионален отдел "Национален строителен контрол" София при РДНСК Югозападен район е наложено дисциплинарно наказание "порицание". За да постанови обжалвания правен резултат съдът приема, че доказателствата по делото не установяват безспорно извършване на нарушение на служебните задължения от страна на държавния служител. В заповедта не са обсъдени писмените обяснения на служителката, не са изложени мотиви относно обстоятелствата посочени в разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган, при спазване на установената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, в сроковете, предвидени в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, при спазване на процедурата по чл. 93, ал. 1 от закона (наказанието е наложено след като служителката е изслушана от дисциплинарно наказващия орган и са приети писмените обяснения) и след проведено производство пред дисциплинарния състав. При правилно тълкуване и прилагане на закона е направено и заключението, че въпреки изложеното по-горе заповедта следва да бъде отменена, тъй като е постановена при отсъствие на материалноправните предпоставки за това. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от закона. В случая правилно първоинстанционният съд приема, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са установени допуснати нарушения на служебните задължения от страна на служителката. По делото е установено, че Карамишева, заемаща длъжността "младши инспектор" в регионален отдел София към РДНСК Югозападен район, заедно с друг служител от същия отдел участва в проверка за изпълнение на заповед № ДК-02-СО-107/18.07.2008 г., издадена от началника на Столична РДНСК, с която е разпоредено да бъде премахната "масивна ограда" в УПИ IХ-285, в кв. 74 по плана на гр. София, м. Княжево-1 част", изпълнена без строителна книжа. При проверката на 06.10.2011 г. служителите установяват, че оградата е премахната до кота терен и строителните отпадъци са извозени, за което съставят констативен протокол № ДК-02-СО-107/06.10.2011 г. Последващата проверка от служители на дирекцията, извършена на 30.03.2012 г. обаче установява, че в посочения по-горе недвижим имот има изградена масивна ограда. Поради това е направен извод, че в съставения от Карамишева констативен протокол не е отразено вярно състоянието на незаконния строеж - нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл и на служителката следва да бъде наложено дисциплинарно наказание. При тези данни правилно съдът приема, че от страна на служителя не е допуснато неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо санкциониране по дисциплинарен ред. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно, в съответствие със законите на страната. В случая не са налице доказателства, които да сочат, че установеното от Карамишева и другият служител в отдела в протокола от 06.10.2011 г. не отразява действителното състояние на строежа към датата на проверката. Констатациите при извършената 6 месеца по-късно проверка не опровергават изложеното от служителя, тъй като са направени след продължителен период от време, през който в състоянието на обекта е могло да настъпят промени, без пряк достъп до оградата и липса на възможност за непосредствено възприемане на обекта (констативен протокол от 30.03.2012 г.). Освен това в подкрепа на констатираното от Карамишева при проверката на 06.10.2011 г. е и присъствието на нов собственик на имот, който подписва констативния протокол, и който е различен от възложителя на незаконния строеж, който няма интерес от невярно деклариране. Ето защо не може да се приеме, че е налице недобросъвестно изпълнение от страна на служителя в нарушение на нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл. Липсата на снимков материал към протокола не представлява неизпълнение на служебните задължения, тъй като изисквания за подобно документиране не се съдържат в длъжностната характеристика, а също и в разпоредбите на ЗУТ. Поради всичко изложено следва да се приеме, че от страна на служителката не е допуснато неизпълнение на служебните задължения, което да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, а следователно на са налице основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Ето защо като отменя оспорената заповед на това основание, съставът на Административен съд София - град постановява акт в съответствие със закона. По тази причина доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Касационният довод за необоснованост на съдебния също е неоснователен. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие с представените по делото доказателства. Заключението, че посочените в заповедта за налагане на наказание дисциплинарни нарушения не са установени, следва от съдържанието на представените по делото писмени доказателства и липсата на такива, които да сочат по категоричен начин за това, че отразеното в протокола от 06.10.2011 г. не отговаря на действителното фактическо положение на строежа. Анализът на всички събрани доказателства, мотивира първоинстанционния съд да приеме, че посочените в заповедта за налагане на наказание нарушения на служебните задължения не са установени. Изложеното налага извода, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на останалите, посочени от касатора и в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,