Решение № 14 от 10.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 329/2008 г.

Решение № 14 от 10.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 329/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 218а, б. "б" и сл. ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на Б. Д., легитимираща се като управител и едноличен собственик на "Л.-Н" Е. срещу решението от 2.01.2008 г. по т.д. № 627/2007 г. на Софийския апелативен съд. С него въззивният съд е оставил в сила решението от 22.06.2006 г. по ф.д. № 126/2006 г. на Софийски градски съд - ф.о. С него е бил уважен предявеният от Н. Н. Л. срещу "Л.- Н" Е. и иск с правно основание чл. 431, ал. 2 вр. чл. 498 ГПК. Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е допустима по смисъла на чл. 218в, ал. 1 ГПК. Касаторът се позовава на всички основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, като до голяма степен жалбата е бланкетна. Ответникът по касация Н. Л. не изразява становище по жалбата. Като взе предвид жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1 предл. 1 ГПК на основанията за касиране на въззивното решение, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е неоснователна. П. е иск с правно основание чл. 431, ал. 2 вр.чл. 498 ГПК. Към 17.01.2006 г. съдружници в "Л.-Н" ООД са били Н. Л. и З. А. Твърдението по исковата молба на Л. е, че с решение на общото събрание от 17.01.2006 г. А. е бил освободен като управител на дружеството и това обстоятелство е вписано в търговския регистър с решение № 5/27.01.2006 г. по ф.д. № 8735/1997 г. на Софийски градски съд. С решение на общото събрание от 1.03.2006 г. Александров е изключен и като съдружник и това обстоятелство е вписано с регистърно решение № 6/7.03.2006 г. по ф. д. № 8735/97 г. на СГС. Управител и едноличен собственик на капитала е останал Н. Л. Независимо от това, със заявление от 20.03.2006 г. изключеният съдружник З. А., легитимиращ се като управител на дружеството е поискал да бъде вписано изключването на Л. като съдружник и освобождаването му като управител, съобразно решение на ОС от 9.03.2006 г. Същият състав на регистърния съд е счел искането за допустимо и законосъобразно и с решение № 7/28.03.2006 г. е вписал заявените промени в търговския регистър. Позовавайки се на недопустимост на това вписване, заявено от нелегитимирано лице, Н. Л. е предявил настоящият иск. В хода на съдебното производство е установено, че А. е поискал преместване на седалището на дружеството в гр. В. и съставът на СГС е вписал това. Варненският окръжен съд с последователни решения е вписал прехвърлянето на всички дружествени дялове от А. на И. К. и от И. К. - на Б. Д. Представено е и невлязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 74 ТЗ на А. за отмяна на решенията на ОС от 17.12.2005 г. и от 17.01.2007 г. Софийски градски съд е счел иска за основателен. Сезиран с въззивната жалба на "Л.-Н" Е., представлявано от Д., Софийски апелативен съд също се е позовал на недопустимост на вписването, поради нарушаването на чл. 494 ГПК. Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното: Без значение за настоящия спор е обстоятелството, че след процесното вписване, А. е предприел промяна на седалището и прехвърляне на дружествени дялове. Предмет на установяване в това производство е допустимост/недопустимост на вписването към момента в който е извършено. Не се касае до спор с трети лица (каквато е била Б. Д. към онзи момент), а до наличието на представителна власт да бъде заявено искането за вписване на промени по партидата на дружеството и оттук - отразяването на тези промени в търговския регистър. Правилна е преценката на въззивния съд, че към момента на депозирането на заявлението на А. за вписване на промени, той не е имал качеството на представляващ дружеството. Не е имал и качеството на съдружник към 09.03.2006 г., поради което се поставя въпроса и за съществуване на обстоятелството, вписването на което поискал да бъде отразено в регистъра. Такъв иск, обаче, не е предявен. Правилно съдилищата са преценили, че са сезирани с иск за установяване недопустимост на вписването и този иск е основателен. Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение с което искът е приет за основателен е правилно и не следва да бъде касирано и ВКС. Доказателства за направени от ответника разноски не са представени и такива не се присъждат. Предвид на горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия