Решение № 14221 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5459/2019 г.

Решение № 14221 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5459/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кооперация "Национален съюз на земеделските кооперации в България" против решение № 1431 от 04.02.2019 г. по адм. д. № 13750/2016 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), ІV-то отделение. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Кооперация "Национален съюз на земеделските кооперации в България", гр. София, представлявана от Председателя на Управителния съвет - Я. Гечев, против Заповед № РД 09-689 от 17.09.2016 г. на Министъра на земеделието и храните и на министерството са присъдени разноски. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните съображения на касатора обаче са, че съдът не е обсъдил наведените от него основания за незаконосъобразност на оспорения акт, с изключение на две от тях, които е обсъдил, но е формирал погрешни изводи. Поради това се претендира отмяна на обжалваното решение, постановяване на друго такова по същество на спора и присъждане на разноски пред двете инстанции. Ответникът – Министърът на земеделието, храните и горите оспорва касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК. Разгледана по същество, е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е с правно основание чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК и § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр. 77 от 18 септември 2018 г., в сила от 1 януари 2019 година) и е образувано по жалба на Кооперация "Национален съюз на земеделските кооперации в България" против Заповед № РД 09-689/17.09.2016 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е увеличена финансовата помощ по т. 3 от Заповед № РД 09-781 от 06.11.2015 г. на Министъра на земеделието и храните за приетите заявления за подпомагане в период на прием по т. 2 от цитираната заповед с левовата равностойност до 80 794 849. 00 евро (т. 1), а в т. 2 е наредено размерът на финансовата помощ по т. 1 да се използва само за заявления за подпомагане получили не по-малко от 55, т. при извършването на окончателна проверка за съответствие с критериите за подбор по Приложение № 7 към чл. 28, ал. 8 от Наредба № 20 от 27 октомври 2015 г., като неусвоения ресурс от посочената по т. 1 финансова помощ да бъде възстановен към общия бюджет на мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година. В процеса е установено, че с цитираната в оспорения акт заповед № РД 09-781 от 06.11.2015 г. на Министъра на земеделието и храните (по това време с това наименование), е определен период на прием на заявления за подпомагане по подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. по реда на Наредба № 20 от 2015 г. (т. 1); определена е 30.11.2015 г. за начална дата на приема на заявления за подпомагане по т. 1 и 18.12.2015 г. включително, за крайна дата (т. 2); определен е бюджетът на финансовата помощ по подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" за приетите заявления за подпомагане в периода на прием по т. 1 и 2 в размер на левовата равностойност на 100 000 000 евро (т. 3). Изрично в т. 4 от тази заповед е записано, че "бюджетът на финансовата помощ, посочен в т. 3, може да бъде променян при наличие на условията по чл. 40, ал. 3 от Наредба № 20 от 2015 г.". Тричленният състав на ВАС е приел, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес. Този извод е направен въз основа Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд и представените доказателства за целите, във връзка с които е регистрирана кооперацията. Пред тричленния състав на ВАС са събрани и доказателства, от които се установява, че нито кооперацията, нито нейните членове са участници в административното производство по издаване на двете заповеди, тъй като не са подавали заявления за кандидатстване по подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. по реда на Наредба № 20 от 2015 г. Приемайки оспорването на общия административен акт за допустимо, съдът се е произнесъл по същество, като е отхвърлил същото, излагайки мотиви за законосъобразност на заповедта. Решението е недопустимо. При подадена касационна жалба, касационната инстанция следи служебно за допустимостта на съдебното решение, на основание чл. 218, ал. 2 АПК. Оспорената заповед, както е приел и тричленният състав на ВАС, е общ административен акт, издаден по конкретен повод, във връзка с финансовото подпомагане по подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. по реда на Наредба № 20 от 2015 г. Заповедта засяга права и интереси на неопределен, но определяем кръг правни субекти, а именно на всички заявители, които са кандидатствали към момента на издаване на заповедта за финансово подпомагане по мярката и най-малкото са получили по-висок или равен на 55 брой точки при проверката на заявленията по установените критерии за подбор. След като се касае за общ административен акт, правният интерес от оспорването и съответно кръгът на потенциалните оспорващи се определя съгласно чл. 147 вр. чл. 184 АПК – право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В случая касаторът не е носител на права, свободи и законни интереси, които са лично, пряко или косвено засегнати от общия административен акт. Нито кооперацията, нито нейни членове са подали заявление за кандидатстване по процесната мярка за подпомагане. Нещо повече, във връзка с доводите, че с процесната заповед се засяга разполагаемия бюджет по други мерки, липсват твърдения и доказателства кооперацията да е кандидат за подпомагане за съответната стопанска година по която и да е мярка от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. При оспорване на общ административен акт касаторът не може да подава жалби в качеството му на процесуален субституент на други правни субекти, включително негови членове. Неоснователно в тази връзка касаторът се позовава на залегналите в устава му предмет на дейност и цели. Аргументи относно правния интерес от оспорването не могат да се изведат на база Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, защото същото касае правото на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. Необходимостта от разширяване кръга на лицата, за които се приема, че възниква правен интерес от обжалване на нормативни актове, в сравнение с кръга на легитимираните да оспорват индивидуални и общи административни актове, е свързан именно с нормативния характер на подзаконовите актове, в това число с обстоятелството, че те съдържат абстрактни правила за поведение. Няма основание тълкувателното решение да се прилага по отношение на общите административни актове, какъвто е и оспореният в първоинстанционното производство, защото с тях не се създават абстрактни правила, а се засяга правната сфера на конкретни правни субекти. Предвид изложеното, следва да се приеме, че за Кооперация "Национален съюз на земеделските кооперации в България" не е налице правен интерес да оспорва Заповед № РД 09-689 от 17.09.2016 г. на Министъра на земеделието и храните. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за която съдът следи служебно във всяка фаза на производството. Поради това, обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, като недопустимо, оспорването следва да бъде оставено без разглеждане, а производството – прекратено. Предвид изхода от спора и изричното искане на противната страна, следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на 300 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия