Решение № 6253 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14467/2017 г.

Решение № 6253 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14467/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от "Агенция "Митници" чрез началник отдел "Правен" М. Я. против решение № 6176 от 01.11.2017 г., постановено по адм. д. № 7617/2017 г. по описа на Административен съд-С.-град, с което касационният жалбоподател е осъден да заплати на "Ес и Кей" ЕООД- гр. С. сумата от 490 / четиристотин и деветдесет/ лв, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-20.04.2017 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалване на Наказателно постановление № НП-38/14.06.2011 г., издадено от началника на Митница Аерогара – С., отменено с решение от 12.02.2012 г. на Софийски районен съд по н. а. х. д. № 15149/2011 г. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението на всички, посочени в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК основания. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, "Ес и Кей" ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. "Източна тангента" 102 чрез управителите К. Д. и А. Н., редовно призован, не се представлява. От същия по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – С. град е осъдил Агенция "Митници" да заплати на "Ес и Кей" ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. "Източна тангента" 102 сумата в размер от 490 (четиристотин и деветдесет) лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 20.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски, във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 38 от 14.06.2011 г., издадено от началника на Митница "Аерогара", отменено с решение от 12.02.2012 г. на Софийски районен съд по нахд № 15149/2011 г. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - С. -град, след обсъждане на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че така предявеният иск е основателен. Съдът е приел, че искът е доказан и по основание, и по размер. Съдебното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. От мотивите на съда не става ясно по какви съображения договорът за правна защита и съдействие е счетен за достатъчно доказателство за настъпване на вредата. Неправилно АССГ е заключил, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени на касатора имуществени вреди в размер на 490 лв., резултат от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление на началника на Митница "Аерогара – С." е доказана, съответно - основателна. Не е установен размерът на уговореното по административно-наказателните дела адвокатско възнаграждение, тъй като не се доказва наличието на нито една от двете хипотези за определянето му – договор или процедура по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Не са представени доказателства за реализиране на процедурата по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата по отношение на размера на дължимото адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на цитираното наказателно постановление, което изключва възможността съдът сам да определя размера му. Видно от доказателствата по делото е, че не са осъществени всички, кумулативно изискуеми по закон предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - макар да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, не се доказва реалното плащане на адвокатското възнаграждение в хода на съдебното производство по отмяна на НП, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално платени суми и отмененото НП. Приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, дава възможност по реда на ЗОДОВ да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползвана адвокатска защита в производство по обжалване на НП, но производството не е безспорно, а исково, в което ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на основателността и размера на претенцията си. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, но в случая това не е направено. Не е доказано наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Вярно е, че правната защита на ищцовото дружество в разглежданото съдебно производство, както пред СРС, така и пред АССГ е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт съгласно представено пълномощно. Но пред посочените съдилища не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. Изводът е, че в тези производства не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд. Изводът за недоказаност на сторени разноски не се променя от представените в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г., фактура № 2000000276/29.06.2011 г. за правни консултантски услуги на обща стойност 9857, 39 лв с ДДС; проформа фактура № 2000004111/30.09.2011 г. за правни услуги по договор от 15.06.2011 г. на обща стойност 4365, 41 лв с ДДС; фактура № 2000000291/01.10.2011 г. за правни консултански услуги на стойност 4365, 41 лв с ДДС, проформа фактура № 2000008899 от 31.01.2012 г. за правни услуги по договор от 15.06.2011 г. на обща стойност 4189, 39 лв с ДДС; фактура № 22000000302/01.02.2012 г. за правни консултански услуги на обща стойност 4189, 39 лв с ДДС и съответни разпечатки за транзакции с неизвестен източник. Представените документи не установяват извършено плащане в размер на исковата сума в хода на административно-наказателното производство по отмяна на процесното НП. Представянето на договор за правна защита извън рамките на производството, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Наред с гореизложеното както договорът за правна защита и съдействие, така и фактурите са частни документи с недостоверна дата, които не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Именно при обсъждането на доказателствата по делото, включително данните, че в рамките на съдебното административно-наказателно производство не са представени доказателства за плащане, следва да бъде преценено, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретното дело и за конкретното процесуално представителство, като се отчете и същественото разминаване на сумите, посочени в договора и в платежните документи. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява основателна, като постановеното съдебно решение ще следва да се отмени, а предявеният иск да се отхвърли. При този изход от спора на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв, за двете съдебни инстанции. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение