Решение № 14052 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12678/2008 г.

Решение № 14052 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12678/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Мохамед Кемал Миро, гражданин на Сирия, подадена срещу решение № 550 от 17.09.2008 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС, не взема становище по подадената жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице и поради това е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 550 от 17.09.2008 г. на Председателя на ДАБ при МС, на Мохамед Кемал Миро е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и е прието, че лицето няма причини да напусне държавата си, която да представлява предпоставка за предоставяне статут на бежанец. В тази връзка административният орган е направил правилен извод, че в случая не са налице материално-правните предпоставки за уважаване на молба за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения, или принадлежност към определена социална група, както и за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Във връзка с направеното искане за предоставяне на статут и съобразно законоустановените изисквания с кандидата са проведени три интервюта, при които са дадени обяснения, че г-н Миро е с кюрдски произход, поради което причина няма право да има документи за самоличност, няма право да работи в държавната сфера и не е вписан в официалните регистри на населението. Съобщава още, че в Сирия спрямо живота му не е имало заплахи и не е имал проблеми със сирийските власти. Напуснал е страната си нелегално през Турция, поради бедност, липса на работа и социална сигурност. Със становище от 28.07.2008 г., изготвено от младши експерт в РПЦБ - с. Баня в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение на Мохамед Кемал Миро да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Въз основа последното и след осъществена преценка на всички събрани и относими към искането доказателства, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт. Пред вид данните от приложените в преписката документи и обясненията на лицето, обосновано е прието, че жалбоподателят е гражданин на Сирия, роден през 1981 г., живее в с. Дия, обл. Хасаке, Сирия, не е женен; влязъл е на територията на Република България нелегално през м. април 2008 г., без документи за самоличност; като кюрд не е притежавал такива и не е заведен в регистрите на населението на страната си; нямал работа в страната си и нямал право да работи в държавния сектор; нелегално преминал в Турция, а оттам в България. Взето е предвид, че при проведените с него интервюта заявява, че е напуснал страната си, тъй като там няма възможност за нормално съществуване поради голямата бедност, трудния живот, липсата на работа и социална сигурност. Взето е пред вид също, че не се страхува за живота си въпреки честите сблъсъци на етническа основа, тъй като не е получавал заплахи и не е имал проблеми с ливанските власти във връзка с това. При тази фактическа установеност административният орган е приел, че от приложените в преписката данни не се установява наличието на някоя от причините посочени в чл. 8 ЗУБ за да е налице основателен страх от преследване или на тези по чл. 9 от същия закон, лицето да е принудено да остане извън страната си на произход или местоживеене, поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради това е направен обоснован извод, че в случая не са налице материално-правните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и законосъобразно е постановен отказ при условията на чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ. В решението си председателят на ДАБ се е произнесъл относно сигурността на Сирия като държава, в която не е налице въоръжен конфликт. Изводът е направен въз основа изложени данни относно актуалната обществено - политическа обстановка в страната - вх. № 1837 от 17.06.2008 г. -, които данни не се оспорват от жалбоподателя. С оглед приложените по делото доказателства следва да се приеме, че административният орган обосновано и правилно е приел, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване или заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Поради това оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимия материален закон, а жалбата като недоказана и неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение