Решение № 13 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13816/2012 г.

Решение № 13 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13816/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е образувано по жалба на Богомил Ангелов Иванов от с. Големо Бучино, в качеството му на наследник на Ангел Иванов Атанасов, срещу Решение № 650 от 30 юли 2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт-кабели и изграждане на пътен вариант на път IV-18017 при км 12+000 с. Големо Бучино", на територията на областите София и Перник (обнародвано в Държавен вестник, бр. 60 от 07.08.2012 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение от 137 лева за отчуждаваните части от 0.472 дка от поземлен имот с номер по КВС - 014108, в землището на с. Големо Бучино. Ответната страна - Министерският съвет на Р България, чрез процесуалния си представител юрк. Василев, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители юрк. Никовска, юрк. Димитрова и юрк. Янев, изразяват становища за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 34б ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС, с т. 1 на Решение № 650 от 30.07.2012 г. на Министерския съвет на РБ, са отчуждени за държавна нужда имоти и части от имоти - частна собственост, описани подробно в Приложение № 1. С т. 3 на същото решение е разпоредено предварителното му изпълнение което, в случаите, когато актът се обжалва само по отношение на размера на паричното обезщетение, какъвто е настоящият случай, съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗДС не допуска спиране на изпълнението на акта за отчуждаването. Съгласно Решение № КЗЗ-7 от 20.04.2011 г. на Комисията за земеделските земи е променено предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и са утвърдени площадки и трасета за проектиране в общо 965 кв. м земеделска земя, четвърта, пета и шеста категория, неполивна, частна и общинска собственост за нуждите на АПИ, за изграждане на обект "АМ "Люлин" в землищата на кв. Суходол, с. Филиповци, с. Мало Бучино, Столична община, област София и землищата на с. Големо Бучино и гр. Перник, по следата на предложения единствен вариант, нанесен на приложения ПУП-ПП (л. 65). Съгласно приложеното по делото уведомително писмо изх. № АУ-14-12 от 07.06.2012 г., подписано от зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството е видно (л. 54), че по обнародваната в бр. 40 от 29.05.2012 г. на ДВ Заповед № РД-02-14-1174 от 03.05.2012 г., с допуснато предварително изпълнение за одобряване на ПУП - ПП за обекта "АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт-кабели; Изграждане на пътни варианти на път IV-18017 при км 8+800 с. Мало Бучино и при км 12+000 с. Големо Бучино на територията на областите София и Перник ... в законоустановения 3-дневен срок не са постъпвали възражения (на гърба на л. 53). Няма спор по делото, че процесният имот е собственост на наследодателя на жалбоподателите Ангел Иванов Атанасов, починал 14.11.1970 г., видно от удостоверение за наследници № 102/18.06.2012 г., приложено по делото на л. 8. Не се спори също, че съгласно договор за делба процесният имот е останал в дял на жалбоподателя. От приложената на л. 94 от делото оценка изготвена от административния орган е видно, че отчуждаваната част от имота на жалбоподателя с площ 0.472 дка е оценена на 137 лв. и е включена в регистър на имотите с режим на ограничено ползване сервитутна зона на реконструирания водопровод. Оценката е извършена от оценител със сертификат за правоспособност Мариана Аврамова, видно от приложения сертификат. От приложената оценка не е ясно по кой ред са били оценявани подлежащите на отчуждаване имоти, вкл. и процесния. Административният орган не е представил удостоверения за наличието или липсата на сделки, съгласно изискванията на чл. 32, ал. 4 от ЗДС. За да изясни спорния по делото въпрос относно размера на паричното обезщетение, съдът назначи съдебно-оценителна експертиза. В заключението си (л. 327-331) експертът е приел, че паричното обезщетение за учредяване на ограничени вещни права и сервитути за имоти с режим на ограничено ползване - сервитутна зона на реконструирания водопровод, е 340 лв./дка. Експертът сочи, че Агенцията по вписванията не му е предоставила пазарни свидетелства, поради което оценката е изготвена за сервитут, тъй като в приложението е отразен отчуждаваният имот в списъка за ограничено право на ползване. В хода на процеса бе дадена възможност на страните да представят доказателства за извършени сделки с недвижими имоти в този район, но такива не се представиха. Пазарни аналози не е открило и вещото лице при изготвяне на експертизата. При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за основателна. С т. 1 на подлежащото на съдебен контрол за законосъобразност Решение № 650 от 30.07.2012 г. се отчуждават за държавна нужда, съгласно парцеларен план, одобрен със Заповед № 02-14-1174 от 03.05.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството имоти и части от имоти - частна собственост подробно описани в приложението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. В самото приложение, в графа № 9 изрично е посочена площта на отчуждаване, без никакви допълнителни забележки. По своята същност сервитутът е вещно право на ограничена власт върху чужд недвижим имот, принадлежащо на собственика на друг недвижим имот и представляващо изгода за използването на този имот. За да има сервитут е необходимо да има два недвижими имота: единият - обременен със сервитута (служещ имот), а другият - за чиято изгода е учреден сервитутът (господстващ имот) като, за се учреди сервитут, е достатъчно имотите да са в такова положение, че единият да може да бъде използван за нуждите на другия. Като вещно право върху служещия имот, сервитутът следва имота, в чиито и ръце да се намира той и винаги е свързан със собствеността на господстващия имот, т. е. принадлежи винаги на собственика на този имот (ако собственикът на господстващия имот го прехвърли на друго лице, заедно с правото на собственост се прехвърля по право и сервитутът). Съдържанието на сервитутите може да бъде най-различно в зависимост от волята на страните при учредяването им, като единственото ограничение, поставено от закона е, че сервитутът трябва да представлява пряка изгода за използването на господстващия имот. Делението на сервитутите е на установени чрез действието на човека и законни такива; на положителни и отрицателни; видими и невидими; прекъсвани и непрекъсвани. Законни са сервитутите, чието учредяване може да бъде поискано и постигнато едностранно от собственика на господстващия имот, независимо от волята на собственика на служещия имот, т. е. той е учреден по силата на разпореждането на закона, който овластява собственика на господстващия имот да осъществи учредяването му. Сервитутът се учредява срещу обезщетение на собственика на служещия имот, което се определя с оглед на вредите, които той търпи. Веднъж определено обезщетението не търпи изменение, макар вредите да се увеличават или намаляват. С подписването на договор пред Нотариуса и с вписването му в нарочен регистър или с влизане в сила на решението на административния орган (кмета), сервитутът се счита учреден, без значение дали обезщетението е платено на собственика на служещия имот (вж. "Система на българското вещно право " от проф. Петко Венедиков, изд. 1947 г.; с. 213-238). Действащият към момента в Закон за държавната собственост - глава трета, раздел I - предвижда процедура по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за държавни нужди, но не и такава по учредяване на ("законни", т. е. без съгласието на собствениците) сервитути. Такава процедура е налице по редица специални закони като напр. в чл. 192, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 210 от Закона за устройство на територията; в чл. 112 от Закона за водите; в чл. 64 - чл. 66 от Закона за енергетиката и § 26 от ПЗР на същия закон, но не и в ЗДС. На следващо място, съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗДС отчуждените за задоволяване на държавни нужди имоти стават публична държавна собственост, докато при учредяване на сервитути собствеността на служещия имот не се променя. В конкретния случай въобще не се представят доказателства имали учредено ограничено право на ползване и на какво основание и в тази връзка обезщетението следва да се определи по заключението на експертизата. Не на последно място съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗДС имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение, определено в решението на Министерския съвет или в заповедта на областния управител бъде преведено по сметка на правоимащите, за разлика от учредяването на сервитут, което възниква с подписването на договор или с влизане в сила на решението на административния орган. В конкретния случай обезщетението на собствениците на подлежащия на отчуждаване имот следва да бъде определено по заключението на вещото лице, назначено от съда, което отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на същия закон, т. е. на сумата от 162 лева. Искането за присъждане на понесените по делото разноски е направено своевременно от процесуалния представител на жалбоподателя, поради което следва да се присъдят такива - 200 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева възнаграждение за вещо лице. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение,