Решение № 12595 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8006/2010 г.

Решение № 12595 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8006/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ София и на Валентин Димов Грудев от гр. Стара Загора срещу решение № 113/22.04.10 г. по адм. д. № 560/09 г. по описа на Административен съд Стара Загора с молба за отмяната му като неправилно в обжалваните части. Ответниците Георги Петров Чемширов, Жоржета Младенова Копринкова-Чемширова и Даниела Петрова Чемширова-Грудева не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокурата дава заключение относно основателността на касационната жалба на ДНСК - София и неоснователност на касационната жалба, подадена от Валентин Димов Грудев. Върховният административен съд намира двете касационни жалби процесуално допустими-подадени от страни, за които решението в обжалваните части е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а относно основателността им констатира: Със Заповед № ДК-02-СЗ-20/25.09.09 г. началникът на РДНСК - Стара Загора на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредил премахването на незаконен строеж в УПИ IV-3508, 3509, 3513, кв. 66 по плана на гр. Стара Загора, представляващ "Остъкляване на тераса на първи етаж, бетонна площадка, барбекю, монтаж на слънчеви батерии 2 бр. и антени 3 бр.". С обжалваното решение, в производство по чл. 215 ЗУТ, образувано по оспорване по жалба на Георги Петров Чемширов и Жоржета Младенова Копринкова - Чемширова, Административен съд Стара Загора е отменил заповедта като незаконосъобразна в частта досежно "остъкляване на тераса на първи етаж", "монтаж на слънчеви батерии 2 бр.", "антени 3 бр.", както и в частта за "бетонова площадка" като в тази част е върнал преписката да ново процедиране с конкретни указания. В частта досежно "барбекю" оспорването е отхвърлено. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че остъкляването попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, че слънчевите батерии и антени не попадат в определението по § 5, т. 38 ДРЗУТ, че не е изяснен характерът на бетоновата площадка от гледна точка на определението по чл. 56, ал. 1 ЗУТ и че барбекюто с оглед начина на изграждане - материали, прикрепване към терена, промяна на субстанцията и начина на ползване на терена под него представлява строеж. Касационната жалба на ДНСК - София е частично основателна. Остъкляването на тераса е изрично посочено като строеж в текста на чл. 147, ал. 1, т. 12 и ал. 2 ЗУТ, разрешение за строеж, за който се издава след представяне на конструктивно становище. С оглед това изводът, че същото попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ е възприет в разрез с доказателствата по делото и материалния закон. Остъкляването освен, че е изрично определено от закона като строеж, не покрива характеристиката на "вътрешни преустройства" по б. "а", "б" и "в" от цитираната разпоредба. Трайно закрепените посредством самостоятелна стоманена конструкция към терена и допълнително укрепени към масивна ограда 2 бр. слънчеви батерии, водопроводна и ел. инсталация към тях представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ изисква надлежно разрешение. Бетоновата площадка съгласно неоспореното от страните заключение на в. л. инж. Панова представлява елемент от благоустрояването на терена, в който се намира основната сграда, предвид което разширението й, предмет на заповедта, представлява строеж, без значение какви са материалите, от които е направено и не попада в категорията преместваеми съоръжения по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Неоснователна е разглежданата касационна жалба в частта относно прикрепените към масивната ограда 3 бр. антени на "Булсатком". Последните не представляват строеж, не попадат в определението на § 5, т. 38 ДРЗУТ, не са предмет на регламентация и в изрична норма на специалния закон. Касационната жалба, подадена от Валентин Димов Грудев срещу решението в частта, с която оспорването по жалбата е отхвърлено в частта досежно "барбекю" е неоснователна. По делото е налице безспорно установяване относно характеристиката на този обект - масивна конструкция от бетон и тухла, облицована с пясъчник и комин, висок 3, 20 м, определен от вещото лице като елемент от благоустрояването на двора. Липсва и спор, че конструкцията е трайно прикрепена към терена. Ето защо изводът на съда, че същият представлява строеж е възприет в съответствие с материалния закон. С оглед горното, настоящата инстанция намира първоинстанционното решение в частта, с която заповедта по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ в частта относно остъкляване на тераса, разширение на бетонова площадка и 2 бр. слънчеви батерии е отменена като незаконосъобразна, както и в частта за връщане на преписката за ново произнасяне и изясняване естеството на бетонова площадка - разширение на съществуваща неправилно, постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК и подлежащо на отмяна. Следва в условието на чл. 222, ал. 1 АПК в тази част решението да бъде заменено с ново, с което оспорването в тази част бъде отхвърлено. В частта за отмяна на заповедта досежно разпореждането за премахване като незаконен строеж - три броя антени, както и в частта, с която оспорването по отношение разпореденото премахване на барбекю е отхвърлено решението следва да бъде оставено в сила. Горното обуславя неправилност на решението и в частта, с която на оспорващите са присъдени деловодни разноски в размер на 488 лв., оспорена с касационната жалба на ДНСК. В тази част решението следва да бъде отменено и на жалбоподателите Георги Петров Чемширов и Жоржета Младенова Копринкова- Чемширова се присъдят разноски за първата инстанция в размер на 204 лв. съобразно уважената част от оспорването по жалбата. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,