Решение № 12917 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8202/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 11, ал. 4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, гр. София против Решение 792/16.04.2021 г. на Административен съд - Пловдив, по адм. дело 2769/2020 г., с което е отменено постановеното от него Решение РД-08-4995 от 09.10.2020 г., с което е отказан достъп до пазара на труда като разработчик софтуер в Еърхед ВенчърсООД, с ЕИК[ЕИК], с място на работа Северна индустриална зона, бул. Сливница 160, гр. Варна на Н. Ли, [дата на раждане] , паспорт [номер], гражданин на Казахстан и Агенцията по заетостта е осъдена да заплати разноски 50 лева. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответникът Еърхед Венчърс ООД, чрез процесуалния си представител адв. К. Обретенов, счита жалбата за неоснователна, а съдебното решение за валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски пред двете инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С процесното решение е било уважено оспорването на Еърхед Венчърс ООД, гр. Варна срещу Решение РД-08-4995 от 09.10.2020 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, гр. София, с което е отказан достъп до пазара на труда като разработчик софтуер в Еърхед Венчърс ООД, с ЕИК[ЕИК], с място на работа Северна индустриална зона, бул. Сливница 160, гр. Варна на Н. Ли, [дата на раждане] , паспорт [номер], гражданин на Казахстан. Административният съд е обосновал правните си изводи въз основа на относимите разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), Правилника за приложението му и Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост. Посочил е, че с разпоредбата на чл. 19 ЗТМТМ е уредена правна възможност за членовете на семейството на притежател на Синя карта на Европейския съюз, посредством опростена процедура, да работят по трудово правоотношение и да извършват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на притежателя й и при спазване изискването на чл. 33к, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Решаващият съд е достигнал до заключението, че разпоредбата на чл. 19 ЗТМТМ от своя страна не ограничава лицата, които са в семейни отношения с притежател на Синя карта на Европейския съюз на самостоятелно основание също да получат Синя карта на Европейския съюз - на база на собствената си висока квалификация и да полагат труд на територията на Република България. Констатирал е, че в конкретния случай в нарушение на чл. 2 ЗТМТМ, административният орган е допуснал ограничение, основано на лично и семейно положение на Н. Ли, поради което е отменил оспорения пред него акт. Решението на първоинстанционния административен съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са поддържаните от касатора възражения за неправилност на решението на административния съд поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Обосновани са изведените правни изводи от Административен съд - Пловдив, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Касационната инстанция намира, че оспореният изричен отказ не съдържа ясни фактически основания, които са мотивирали органа да го постанови в обжалвания от страната смисъл. Не са посочени обстоятелствата, послужили като решаващ мотив на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта да приеме, че процедурата спрямо Н. Ли следва да е по реда на чл. 19 ЗТМТМ, а не по чл. 17 от същия закон, както и какви точно документи е необходимо да бъдат представени от дружеството, за да се считат за изпълнени законовите изисквания за достъп до пазара на труда на територията на България, от страна на чуждия гражданин. Ответното дружество Еърхед Венчърс ООД гр. Варна е подало заявление с рег. РДПТ-10-00-3743 от 04.08.2020 г. за упражняване на висококвалифицирана заетост на чужденец в Република България в Агенция по заетостта към Министерството на труда и социалната политика по отношение на Н. Ли гражданин на Казахстан, за упражняване на трудова заетост на длъжност Разработчик, софтуер (НКПД код 2512 6004) в дружеството. На 09.10.2020 г., изпълнителният директор на Агенция по заетостта е издал Решение РД-08-4995, с което отказал достъп до пазара на труда, като Разработчик софтуер в Еърхед Венчърс ООД, на Н. Ли, гражданин на Казахстан. Като правно основание за отказа са посочени разпоредбите на чл. 11 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 17 ал. 1 ЗТМТМ. Цитирано е и писмо рег. 10-00-4204#1 от 04.09.2020 г., с което дружеството е поканено да подаде необходимите документи за реализиране на правата, които предоставя процедурата по чл.19 във вр. чл. 40 ал. 2 т. 2 ЗТМТМ. Решаващият съд надлежно е установил приложимия закон ЗТМТМ в съответната му редакция бр. 34 от 23.04.2019 г., преди промените на закона, влезли в сила на 01.06.2021 г., на които не е придадено обратно действие. Взета е предвид от съда и европейската нормативна уредба на института Синя карта на Европейския съюз. Обосновано решаващият съд е достигнал до заключение за неправилно тълкуване от страна на административният орган на нормите на Раздел III, глава втора от ЗТМТМ. Съгласно чл. 2, б. а) от Директива 2009/50/ЕО на Съвета, гражданин на трета държава означава всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора. По делото не се спори, че лицето Н. Ли е гражданин на трета държава (Казахстан), както и че е член на семейството, по смисъла на чл. 4, параграф 1, б. а) от Директива 2003/86/ЕО, на притежател на Синя карта на Европейския съюз. Безспорно е и обстоятелството, че в това си качество за Н. Ли съществува облекчена процедура за достъп до пазара на труда. Не следва да се приеме твърдяното от касатора нарушение на материалния закон от решаващия съд. Аргументирано административният съд е преценил, че нормата на чл. 19 ЗТМТМ не изключва приложението на чл. 17 от същия закон, тъй като е налице обусловен правен интерес за лицата, намиращи се в семейни отношения с друго лице, притежател на Синя карта на Европейския съюз, също да заявят и да получат посочената Синя карта на Европейския съюз, въз основа на собствената си висока квалификация. Правилно решаващия съд е изтъкнал, че чрез предоставянето на възможност на граждани на трети държави, отговарящи на всички изисквания за издаването на Синя карта на ЕС, да кандидатстват на самостоятелно основание за получаване на същата се насърчава и постигането на заложените в т. 7 от Преамбюла на Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. цели. В тази връзка необосновано е изложеното в касационната жалба твърдение за липса на логика, правоимащо лице по смисъла на чл. 19 ЗТМТМ да търси издаване и на Синя карта на Европейския съюз, както и че по този начин би могло да се цели семейна (групова) икономическа емиграция на граждани на трети държави, вкл. Казахстан. По делото не е спорно, че лицето Н. Ли притежава разрешение за продължително пребиваване в България, издадено на основание чл. 33к, ал. 3 ЗЧРБ в качеството й на член на семейството, притежател на Синя карта на ЕС. Използването на института на синята карта на ЕС е насочен именно към подобряване способността на ЕС да реагира ефективно и своевременно на съществуващи и нововъзникващи потребности от притежаващи висока степен на умения граждани на трети държави. Тези висококвалифицирани граждани имат същите потребности и права на професионална мобилност, както и членовете на техните семейства, които вече са получили такава. Не е налице основание да им бъде отнета възможността да подадат заявление за издаване на Синя карта на ЕС, само поради факта, че пребивават законно в ЕС (като членове на семейство на притежател на същата карта). На следващо място не се доказва и основанието по чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поддържано в касационната жалба, поради необсъждане от съда на случаите, в които приложение ще намери чл. 19 ЗТМТМ. За съда не е съществувало процесуално задължение да анализира приложението на чл. 19 ЗТМТМ, поради това, че оспореният пред него акт е издаден по подадено от ответното дружество заявление за издаване на Синя карта по реда на чл. 17 от същия закон. Касаторът смесва и касационното основание по т. 3 на чл. 209 АПК - нарушение на материалния закон със съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като поддържа, че неправилно е приложена нормата на чл. 17, вместо тази на чл. 19 ЗТМТМ. Не е налице и заявената от касатора необоснованост на обжалвания съдебен акт поради твърдяно противоречие на решението със събраните доказателства по делото. Решаващият съд, за да постанови своя акт, е установил относимите за правния спор факти, след съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Изходът от правния спор по настоящото производство е в полза на ответника по касация, поради което администрацията на органа, издал отменения отказ и станал причина за образуване на производството, дължи сторените от насрещната страна разноски. За да се уважи искането за разноски, претенцията следва да е заявена своевременно. В случая, ответното дружество по касация е посочило с отговора на касационната жалба, претенцията си за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева пред настоящата съдебна инстанция. Възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК за прекомерност е неоснователно адвокатският хонорар от 600 лева е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде редуциран до минималния размер от 500 лева, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно е искането на Еърхед Венчърс ООД за присъждане в касационното производство на направените разноски в хода на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Видно от диспозитива на обжалвания съдебен акт, постановен по адм. дело 2769/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, в полза на Еърхед Венчърс ООД, е присъдена сумата от 50 лева, представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса. С Определение 811/03.06.2021 г. по адм. дело 2769/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив е оставено без уважение искането на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на решението и присъждане на адвокатското възнаграждение пред първата инстанция в размер на 500 лева, тъй като реалното им извършване не е било доказано до приключване на последното по делото заседание пред тази инстанция. Определението не е било обжалвано от дружеството. При това положение, липсва процесуална възможност касационната инстанция да присъди повторно на ответната страна сумата, която вече е присъдена със съдебното решение на първоинстанционния съд, респ. да възложи в тежест на касатора разноски за адвокатско възнаграждение, които първоинстанционният съд е намерил, че са недължими и определението му не е било обжалвано от страната. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение