Решение № 13299 от 3.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11031/2016 г.

Решение № 13299 от 3.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11031/2016 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЕВН Б. Т." ЕАД, гр. П. срещу решение № 4838 от 07.07.2016 г. по адм. дело № 3539/2015 г. на Административния съд С.-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство срещу решение № Ц-11 от 30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) в частта му по точка 2. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът намира за неправилен и необоснован извода в решението на първоинстанционния съд, че решението на КЕВР е издадено от компетентен орган. Твърди, че в конкретната хипотеза КЕВР не може да определя цените на топлинната енергия, а единствено да одобрява, предложени такива от дружествата. На следващо място касационният жалбоподател счита за неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд, че решението на КЕВР е издадено в предвидената от закона форма. Твърди, че решението не е изготвено в установената форма за издаване на индивидуален административен акт, тъй като съдържа цени на топлинна енергия, които се отнасят до различни, независими едно от друго енергийни дружества. Релевирани са и аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че решението на КЕВР е издадено при спазване на административнопроизводствените правила. Твърди, че КЕВР не е спазила процедурата за утвърждаване на цените, предвидена в ЗЕ и НРЦЕЕ. На следващо място касационният жалбоподател намира за неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд, че решението на КЕВР е издадено при спазване на материалноправните разпоредби на закона. Твърди, че решението на КЕВР в обжалваните части противоречи на разпоредбата на чл. 31 от ЗЕ. На последно място касаторът счита за неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд, че решение № Ц-11 от 30.06.2014 г. е постановено в съответствие с целта на закона. Твърди се, че са нарушените принципите, залегнали в основата на механизма на ценообразуване. Моли се решение № 4838 от 07.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3539/2015 г. по описа на Административен съд С. град да бъде отменено, като вместо него да бъде отменено решение № Ц-11 от 30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по точка 2. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез пълномощника си поддържа жалбата и отново моли съдебното решение да бъде отменено. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КИВР) чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмено Становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение не страда от релевираните в жалбата касационни пороци и следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С решение № 4838 от 07.07.2016 г. по адм. дело № 3539/2015 г., Административен съд С.-град, В. отделение, 33 състав е отхвърлил жалбата на "ЕВН Б. Т." ЕАД срещу Решение № Ц-11 от 30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по т. 2, с която считано от 01.07.2014 г. се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и се определя цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала" на "ЕВН Б. Т." ЕАД. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че решение № Ц-11 от 30.06.2014 г. на КЕВР е издадено от компетентен административен орган - ДКЕВР, който нормативно е натоварен да осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. На второ място съдът е приел, че оспореното решение в частта по т. 2, е издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. На следващо място съдът е приел, че решението на КЕВР в оспорената част е постановено при спазване на административнопроизводствените правила, като комисията точно е изпълнила процедурите залегнали в Наредба № 5/23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия /Наредба № 5/23.01.2014 г., НРЦТЕ/ и Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /Наредба № 1/18.03.2013 г.; НРЦЕЕ/. На последно място съдът е отчел, че утвърдените от КЕВР цени са формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по разпределение на топлинната и електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин, спазвайки принципа на съразмерност /чл. 6, ал. 2 и ал. 3 АПК/ са осъществени и целите на ЗЕ. Крайният извод на първоинстанционният съд е, че Решение № Ц-11 от 30.06.2014 г. на ДКЕВР, в частта по т. 2, е законосъобразен административен акт - издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и съответства на целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че КЕВР не може да определя цените на топлинната енергия, а единствено да одобрява, предложени такива от дружествата. Настоящият съдебен състав счита, че в рамките на регулаторната си функция КЕВР следва да утвърди цените предложени от енергийните предприятия като има възможност да коригира предложените ценообразуващи компоненти. Именно при изпълнение на възложените регулаторни функции при определяне на цени в сектора, КЕВР гарантира спазване на основния принцип за балансиране на интересите на енергийните предприятия и потребителите. Лицензията на топлофикационното дружество създава естествено монополно положение, поради което би било в противоречие с конкурентните правила това предприятие да определя цените за предоставяната услуга, която само да се регистрира от държавния регулаторен орган. Доводите на касационния жалбоподател са в противоречие с регулаторната функция на КЕВР, предвидена със законовата разпоредба на чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ), както и с предвидени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от ЗЕ принципи на ценовото регулиране. /В този смисъл Решение № 9101 от 17 юли 2017 г. по адм. д. № 12215/2016 г., IV отд. на ВАС; Решение № 13661 от 14.11.2014 г. по адм. д. № 11648/2013 г., IV отд. на ВАС, Решение № 5859 от 24.04.2013 г. по адм. д. № 9608/2012 г., IV отд. на ВАС и т. н./. Неоснователни, разгледани по същество, са и доводите на касационния жалбоподател, че решението не е изготвено в установената форма за издаване на индивидуален административен акт, тъй като съдържа цени на топлинна енергия, които се отнасят до различни, независими едно от друго енергийни дружества. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е определил предмета на съдебното производство - решение № Ц-11 от 30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране само в частта му по точка 2, която по своята правна природа представлява изрично волеизявление на административен орган, с което считано от 01.07.2014 г. се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и се определя цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала" на "ЕВН Б. Т." ЕАД, гр. П.. В този смисъл настоящият съдебен състав счита за безспорно, че решение № Ц-11 от 30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране само в частта му по точка 2 представлява индивидуален административен акт с адресат "ЕВН Б. Т." ЕАД, гр. П., а самото решение № Ц-11/30.06.2014 г. е съвкупност от множество индивидуални административни актове, засягащи други адресати. Неоснователни са и релевираните от касационния жалбоподател доводи, че КЕВР не е спазила процедурата за утвърждаване на цените, предвидена в ЗЕ и НРЦЕЕ. Регулаторните периоди на дружествата в сектор "Топлоенергетика" завършват на 30.06.2014 г., като с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.) в преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 5 от 2014 г. за регулиране цените на топлинната енергия (ДВ, бр. 10 от 2014 г.) се създава нов § 5, който определя, че "текущият регулаторен период на дружествата, чиито цени се регулират по методите "норма на възвръщаемост на капитала" и "горна граница на цени", завършва на 30.06.2014 г., като енергийните предприятия подават заявления за утвърждаване на цени до 1.04.2014 г. В изпълнение на тези разпоредби с писма на ДКЕВР изх. № E-14-00-4/13.03.2014 г. и № E-14-00-5/13.03.2014 г. на 39 дружества от сектор "Топлоенергетика" е указано до 01.04.2014 г. да подадат заявление в ДКЕВР за утвърждаване на цените на топлинната и/или електрическа енергия в съответствие с Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "Норма на възвръщаемост на капитала". Във връзка с подадените от дружествата от сектор "Топлоенергетика" заявления за утвърждаване на цени на енергия, работна група, създадена със Заповед № З-Е-115/11.04.2014 г. на Председателя на ДКЕВР, e извършила преглед на заявленията и приложенията към тях за съответствие с изискванията на НРЦТЕ и НРЦЕЕ, изпратени са писмени уведомления до заявителите за отстраняване на констатираните нередности и за представяне на информацията, необходима за преценка на исканията. След представяне от заявителите на необходимата информация, е извършено проучване на данните и документите, съдържащи се в заявленията и приложенията към тях, като е изготвен и доклад № Е-Дк-210/27.05.2014 г. В съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 3, т. 2 и чл. 14, ал. 1 от ЗЕ, чл. 30 и чл. 31 от НРЦТЕ и чл. 45 и чл. 46 от НРЦЕЕ на 03.06.2014 г. и 10.06.2014 г., ДКЕВР е провела съответно открито заседание за разглеждане на доклад № Е-Дк-210/27.05.2014 г. и обществено обсъждане на проект на решение за утвърждаване, считано от 01.07.2014 г., на цени на топлинна енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство на дружества от сектор "Топлоенергетика". Изводът който се налага е, че ДКЕВР стриктно е спазила разписаната процедура в НРЦТЕ и НРЦЕЕ касаеща реда за утвърждаване на цени на топлинна енергия и на електрическата енергия, поради което не е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователни, разгледани по същество, са и доводите в жалбата за допуснато от съда неправилно тълкуване на материалноправните разпоредби на ЗЕ, НРЦТЕ и НРЦЕЕ, които регламентират утвърждаването на цените. Видно от мотивите на оспореното решение, както и от експертните заключения на вещите лица, административният орган е извършил регулаторен преглед, анализ и оценка на отчетената информация за предходния регулаторен период /базисната година/, както и предоставената прогнозна информация за следващия ценови/регулаторен период, при съобразяване § 1, т. 15 от ДР на Наредба № 5/2014 г. и характеристиките на ценообразуващите елементи. Нормата на възвращаемост на собствения капитал за всички дружества от сектора е определена съгласно т. 37 от Указанията при отчитане на изискванията на чл. 23, т. 4 от ЗЕ. Нормата на възвращаемост на привлечения капитал е изчислена съгласно т. 40 и т. 41 от Указанията, като средно претеглената величина от договорените годишни лихви на заемите и относителното тегло на съответния заем в общата сума на привлечения капитал, при пределна пазарна цена на привлечения капитал, на основата на данни на БНБ към 31.12.2013 г. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел възраженията за намаляване на количествата енергия, необходима за собствени нужди и трансформация на дружеството чрез намаляване на количествата топлинна енергия за технологични разходи по преноса, от 96 780 МВтч на 64 520 МВтч, за неоснователни предвид обстоятелството, че разходите за производство на топлинна енергия за технологични разходи по преноса се заплащат от клиентите и с оглед защитаване на интересите им и създаване на стимули за ефективна дейност на топлопреносното предприятие, Комисията е следвало да определи техния допустим годишен размер. Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е, че сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на процедурата и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗЕ и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия и Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия. Следва да бъде посочено, че наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в "Д. вестник", бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Комисия за енергийно и водно регулиране следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,