Решение № 8337 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8893/2015 г.

Решение № 8337 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8893/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационни жалби, подадени от П. Д. Я., чрез пълномощника му адв. П. и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., срещу Решение № 1076/17.06.2015 г., постановено по адм. дело № 1406/2014 г. по описа на Административен съд Б.. П. Я. обжалва решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от него обективно съединени искове за причинени неимуществени вреди, над присъдения размер от 500 лева до претендирания такъв от 19 900 лева, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените искове изцяло. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 500 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, с доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Янев и основателност на касационната жалба на ГД "ИН" гр. С.. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки част, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд Б. се е развило по исковата молба на П. Я. против ГД "ИН" С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са предявени обективно съединени искове за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в З. Б. в периода 15.01.2014 г. до 20.06.2014 г. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил предявения от Янев иск причинени неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на нормална жилищна свободна площ, непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, дневна светлина, чист въздух, баня, тоалетни принадлежности, почистване и дезинфекция на спалното помещение в периода на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора Б. за сума в размер на 500 лв., при приетото за установено наличие на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за част от въведените обстоятелства от ищеца, при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като в останалата му част го е отхвърлил, като неоснователен и недоказан. Като неоснователни и недоказани са отхвърлени и останалите обективно съединени искове за присъждане на неимуществени вреди, произтичащи от недопускане на лична и служебна кореспонденция, неосигуряване на дължимо се медицинско обслужване, неосигуряване на подходяща работа и комуникация с деца при свиждане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на битови условия в периода предмет на исковата молба и неоснователност на останалите обективно съединени искове.. Доводите на касационните жалбоподатели са за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение и са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Посочени са и обстоятелствата, изложени в исковата молба, но останали недоказани в съдебното производство. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на един от предявените обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател Янев неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от неосигуряване в процесния период на битови условия, дължими се от администрацията на ответника е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Въз основа на установената фактическа обстановка и на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е определил правилно размера на вредите в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД, при съобразяване именно с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Обратно на твърдяното в касационната жалба, административният съд е основал решението си именно на нормите и съдебната практика, сочени като относими в касационната жалба, като размера на дължимото се обезщетение е определен в съответствие с изискванията на закона. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГД "ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и единствено логичен извод за въздействието върху ищеца на условията в затвора в Б., където е изтърпявал наказанието си през процесния период, несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Изведеното от закона отлагателно условие за въвеждане на минимална жилищна площ на един лишен от свобода не обосновава възможност за неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане нарушение на чл. 3, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС. А. и да са налице сочените в касационната жалба предприети възможни и разумни действия, то по делото не се установява същите да са довели до осигуряване на условия на живот, покриващи минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Правилно, при приложението на относимите разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ съдът е определил и недължимост на разноски на ответника, с оглед частичното уважаване на предявения иск. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение