Решение № 14216 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8338/2020 г.

Решение № 14216 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8338/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Риъл естеитс дивелъпмънт" ЕАД, представено от прокуриста К. Желева, срещу решение № 2440/8.05.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 6287/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № ДНД18-ТД26-127/52/06.02.2019 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел "ОП – Надежда/Връбница" на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община в частта, с която са установени задължения за такса за битови отпадъци за периода 1.04.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер 13 142. 58 лева. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда за значението на подаването на декларацията по чл. 25, ал. 3 от НОАМТЦУПСО за определяне на размера на ТБО според количеството на битовите отпадъци в хипотезата на настъпило през текущата година придобиване на поземления имот, по отношение на който праводателят е избрал своевременно този начин на определяне на размера на таксата. Настоява, че и сам е упражнил правото на избор на начина на определяне на размера на ТБО по реда на чл. 25, ал. 3 от Наредбата, като според него срокът по разпоредбата е инструктивен. Иска отмяна на решението и на съответната част от АУЗД, както и решаването на въпроса за съществуването и размера на ТБО или изпращане на преписката на администрацията с указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът по касация директорът на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: Пред АССГ е оспорена частта от АУЗД, с която са установени в тежест на "Риъл естеитс дивелъпмънт" ЕАД задължения за ТБО за периода от 1.04.2018 г. до 31.12.2018 г. Задълженията са обвързани с притежаването от дружеството на нежилищен недвижим имот в строителните граници на гр. София, ул. "Рожен" № 41, обхващащ ПИ с идентификатор 68134.1372.2055. С първоинстанционното решение АУЗД е отменен в обжалваната част и е разпоредено връщане на преписката на длъжностното лице от звеното за местни приходи с функции на орган по приходите. Според фактическите установявания на административния съд жалбоподателят е придобил недвижимия имот 15.03.2018 г. с договор във формата на НА № 92, т. II, рег. № 2903, дело № 260/2018 г. Предишният собственик "ИХБ електрик" АД е поискал с декларация № 1 по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО от 27.11.2017 г. ТБО да се определи по реда на чл. 22, ал. 1 от Наредбата според количеството на битовите отпадъци. Приобретателят е подал декларация за определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци извън срока по чл. 25, ал. 3 от Наредбата. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ е подадена на 14.05.2018 г. и срокът по чл. 25, ал. 3 от Наредбата е изтекъл на 21.05.2018 г., а декларация № 1 /вместо дължимата декларация № 4 по чл. 25, ал. 3 от Наредбата/ е подадена на 29.06.2018 г. Решаващият извод на съда е, че жалбоподателят е пропуснал срока по чл. 25, ал. 3 от НОАМТЦУПСО за упражняване на правото на избор на начина на определяне на размера на ТБО по реда на чл. 22, т. 1 от Наредбата според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване, поради което и правомерно с АУЗД размерът на ТБО за нежилищния имот на предприятието е определен пропорционално върху отчетната стойност в размер 1 752 343. 80 лева. Първоинстанционното решение е неправилно. Не се спори, че касаторът е собственик на недвижим имот на територията на Столична община и е субект на задължение за ТБО на основание чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. Отнесеният пред съда спор не е за съществуването, а за размера на определените с АУЗД задължения за ТБО за периода 01.04-31.12.2018 г. В приложимите по време към спора разпоредби на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ в ред. от ДВ бр. 119/2002 г., в сила от 1.01.2004 г. е въведен принципът, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци /ал. 1/. Изключението по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ за определяне на размера на таксата в левове на ползвател или пропорционална върху определена от общинския съвет основа се прилага, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1. Доколкото праводателят на касатора е заявил желание за определяне на размера на таксата по реда на чл. 22, т. 1 от НОАМТЦУПСО за 2018 г., нему размерът е определен според количеството на битовите отпадъци и не се твърди и установява след прехвърлянето на имота да е настъпила промяна препятстваща установяването на количеството на отпадъците, то и в съответствие с правилото на чл. 68 ЗМДТ /ред. ДВ бр. 119 от 2002 г./ е било недопустимо в течение на годината да се изменят начина на определяне и размера на ТБО, прието от общинския съвет /в този смисъл и р. № 1817 от 4.02.2020 г. по адм. д. № 11331/2019 г. на ВАС/. Затова и е било дължимо определянето на размера на ТБО според количеството на битовите отпадъци, а не пропорционално върху отчетната стойност на недвижимия имот /сам касаторът признава задължение в размер 5 257. 03 лева/. Принципът за годишен характер на определяне на задълженията за местни такси е въведен с общата разпоредба на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, с която е делегирана компетентност на общинските съвети да определят с наредбата по чл. 9 ред, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В уредбата на ТБО годишният отчетен период е установен в чл. 66, ал. 1 ЗМДТ /в ред. до ДВ бр. 88/2017 г., изм. относно влизането в сила в ДВ бр. 98/2018 г. /. По-кратък от годишният отчетен период е мислим, ако материалните предпоставки на публичните вземания за ТБО са осъществени само за част от календарната година. Такава е хипотезата на нормата на чл. 21, ал. 1 от НОАМТЦУПСО – за новопридобити недвижими имоти ТБО се събира от началото на месеца следващ този на придобиването на имота. От началото на следващия месец приобретателят е задължено лице по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, а по аргумент за противното прехвърлителят престава да е задължено лице, без да е уредено задължението му да обхваща целия месец на извършване на транслативната сделка. В случая с оглед момента на придобиването от "Риъл естеитс дивелъпмънт" ЕАД на недвижимия имот, с който е обвързано задължението за ТБО, периодът на това задължение е от 1.04.2018 г. до 31.12.2018 г. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и на обжалваната част от АУЗД, като се изпрати преписката на компетентния административен орган от отдел "ОП – Надежда/Връбница" на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община за издаване на АУЗД, съобразен с указанията по тълкуването и прилагането на закона от настоящото решение. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение