Решение № 12893 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5493/2017 г.

Решение № 12893 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5493/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Т. от [населено място] срещу решение № 2150 от 03.04.2017 г., постановено по адм. д. № 78/2016 г. по описа на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № РД-15-234/10.12.2015 г. на областния управител на област София. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалвания административен акт като незаконосъобразен с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател В. Т. не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, областният управител на област София, редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез процесуалния му представител Е. К. е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на жалбата, съответно – правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, Администрацията на Министерски съвет, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител е постъпила молба със становище по същество за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на В. Т. срещу заповед № РД-15-234/10.12.2015 г. на областния управител на област София, с която същият на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е разпоредил изземване от държането на Т. на недвижим имот- частна държавна собственост, управляван от администрацията на Министерски съвет / актуван с АДС № 03422/30.06.2003 г. /, представляващ апартамент № 68, находящ се в [населено място], [адрес], състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 46 кв. м. поради това, че жалбоподателят го държи без правно основание. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след подробно обсъждане доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната цялост, е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен административен орган, съдържа всички реквизити по чл. 59 от АПК и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е стигнал до извода, че заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните изисквания на чл. 80 от ЗДС - процесният имот безспорно съставлява частна държавна собственост, предоставен за управление на Администрацията на Министерски съвет с Приемо-предавателен протокол от 09.11.1999 г., както и съгласно вписването в АДС № 03422/30.06.2003 г. на областния управител на област София; същият се държи от жалбоподателя към датата на издаване на заповедта и това държане се явява без правно основание - наемните правоотношения с жалбоподателя / възникнали на база наемен договор от 03.11.1997 г. с кмета на район "Младост" при СО, след като първоначалната наемателка на същия апартамент – майка на жалбоподателя, вече е придобила в собственост недвижим имот и сама се е отказала от правомощията си по § 65 от ПЗР на ЗДС за покупка на процесния имот, са прекратени с нотариална покана рег № 543/23.02.2015 г., том І-Д № 020 на нотариус Маргарита Перусанова, нотариус № 236 с район на действие – СРС, връчена на В. Т. лично на 18.03.2015 г. По горните съображения АССГ е постановил решението си, с което е отхвърлил жалбата на В. Т. срещу заповедта на областния управител на област София с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въпреки своевременно направеното от жалбоподателя твърдение за това, че сключеният с кмета на район"Младост" при СО договор от 1997 г. не е валидно прекратен и СО продължава да бъде наемодател по наемното му правоотношение и въпреки наведените от ответника в отговора на жалбата твърдения за това, че след подписване на приемопредавателния протокол от 09.11.1999 г. В. Т. е плащал определения от администрацията на МС месечен наем от 18. 97 лв по сметка на МС, макар да не е сключил писмен договор с действителния собственик, съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 4 от АПК. В нарушение на служебното начало в административния процес, конкретно проявление на което е разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, административният съд не е указал на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства – в частност не е указал на заинтересованата страна, Администрацията на Министерски съвет на РБ, че не сочи доказателства за това, че след 1999 г. В. Т. е заплащал наема за процесния апартамент именно по сметка на МС, а не по сметка на Столична община. Подобни доказателства са относими към основния спорен по делото въпрос- кой е страна по наемните правоотношения с Т. като наемодател и дали с нотариалната покана от 2015 г. валидно са прекратени наемните му правоотношения. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото – върнато на друг състав на АССГ за ново произнасяне след изпълнение на съдържащите се в мотивите на настоящи акт указания по прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение