Решение № 13418 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9213/2009 г.

Решение № 13418 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9213/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Миграция" - МВР против Решение № 12/9.03.2009 г., постановено по адм. дело № 7225/2008 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен по жалба на Мазин Модхи, гражданин на Република Сирия, роден на 17.04.1973 г. негов отказ рег. № ХМ-367/11.01.2008 г. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорения отказ бъде отхвърлена. Ответникът - Мазин Модхи, редовно призован, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил като незаконосъобразен отказ рег. № ХМ-367/11.01.2008 г. на Директора на дирекция "Миграция" - МВР, с който на основание чл. 25, т. 5 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е отказано на Мазин Модхи, гражданин на Република Сирия, роден на 17.04.1973 г. издаването на разрешение за постоянно пребиваване в Република България. За да постанови този резултат съдът е приел, че Модхи е пребивавал на законно основание и без прекъсване през последните 5 години, при което и административният орган е бил длъжен, в условията на обвързана компетентност и при наличието на предпоставките на чл. 25, т. 5 от ЗЧРБ да даде исканото разрешение. Крайният извод на съда е, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано, Административен съд София-град е изтъкнал в мотивите си, че отказът е постановен в нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона. Според редакцията на чл. 25, т. 5 от ЗЧРБ разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, които са пребивавали на законно основание без прекъсване на територията на Република България през последните пет години, като срокът за пребиваване, разрешен по чл. 24, ал. 1, т. 3, не се зачита . По своя характер нормата на чл. 25, т. 5 от ЗЧРБ е императивна - при наличието на двете кумулативно дадени предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган може да уважи молбата за постоянно пребиваване на чужденец, подадена на това основание. Срокът по чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ е такъв за времето, през което чужденците са приети на редовно обучение в лицензирани учебни заведения. Настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд е дал правилно тълкуване на понятието "пребиваване без прекъсване". За да е налице прекъсване по смисъла на закона следва да са налице кумулативно три предпоставки: наличие на изтекъл срок на постоянно пребиваване на чужденеца; същият да е напуснал страната и в предвидения седемдневен срок да не е поискал продължаване на разрешеното му пребиваване. В случая Модхи е пребивавал в страната повече от пет години, при издавани разрешения за пребиваване, в резултат на удовлетворени молби за удължаване на този срок. Наличието на цитираните предпоставки обосновава извод за законното основание на пребиваването му в страната, по смисъла на чл. 25, т. 5 от ЗЧРБ . Органът се е позовал на прекъсване на пребиваването на жалбоподателя в страната за предходен период - за времето от 21.08.2003 г. до 19.12.2003 г., за който период самият административен орган е приел наличието на предпоставките по § 1, т. 3, изр. второ от Допълнителната разпоредба на ППЗЧРБ , като е продължил законното пребиваване на жалбоподателя в страната до 30.06.2004 г. - видно от приложеното удостоверение от 8.10.2007 г. на Столична дирекция "Полиция". Липсват доказателства, че Модхи е напускал страната, с оглед на което условията на чл. 25, т. 5 от ЗЧРБ да бъде продължен срока на постоянното му пребиваване в Р България са били налице. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение