Решение № 6020 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13904/2014 г.

Решение № 6020 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13904/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от "Д." ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр. Х., представлявано от управителя си В. П. В. -М., чрез пълномощника си адв. Пандов срещу решение № 296/25.07.2014 г., постановено по адм. дело № 101/2014 г. по описа на Административен съд - Х., с което е отхвърлен предявеният от търговеца иск против Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), като неоснователен. Изложени са доводи, че решението е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за присъждане на направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - Националната здравноосигурителна каса в представено по делото писмено становище и в допълнително писмено становище, счита същата за неоснователна. Моли обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли също и за присъждане на направените по делото съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид становищата на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред административния съд е образувано по искова молба от "Д." ЕООД - гр. Х. срещу Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) - гр. С., с която търговецът е претендирал присъждането на обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и мораторна лихва за времето от три години преди завеждане на исковата молба в размер на 3 000 лева. Вредите са претендирани като произтичащи от прилагане на колона 7 и колона 9 от Приложение 2 на Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 г. на директора на НЗОК, отменени с решение по адм. д. № 2762/2008 г. на ВАС, оставено в сила с решение по адм. д. № 10621/2008 г. на същия съд. Причинените вреди се основават на разликата в стойността на продаваните в посочения в исковата молба период лекарствени продукти, като страна по договор с ответника, определена от отменените разпоредби, и тази, на която същите продукти е следвало да бъдат продавани, нормативно определена в чл. 7 и чл. 8 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти /отм. ДВ, бр. 100/20.12.2011 г., в сила от 20.12.2011 г. - НУПРРРЦЛП/. С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен изцяло като неоснователен. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че за периода от 1.04.2008 г. до 31.05.2009 г. не са налице всички изискуеми се предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата за вреди. Установил е, че "Д." ЕООД - гр. Х., чрез аптека "Гален - 10", находяща се в гр. Х., е изпълнител по договор № 26/РД-29-484/1.04.2008 г. с НЗОК за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. Съдът е приел, че директорът на НЗОК, в случая е страна по облигационно правоотношение, а не действа като административен орган, защото не е в правомощията му да разпореди сключването на договор, като неприемането на определените в посочения договор цени не прави отношенията между страните различни от договорните. Направил е извод, че тази договорка е част от съдържанието на облигационни задължения между страните, а правните последици от облигационни задължения са предмет на разглеждане от гражданския съд и същите са разрешими по общия исков ред. Подробно съдът се е мотивирал, че особеното правно положение на НЗОК като орган за осъществяване на задължително здравно осигуряване (чл. 6, ал. 1 от ЗЗО) и характерът на отношенията, които регулират договорите с касата, следва да се приеме, че НЗОК действа като орган на власт само в случаите, при които упражнява санкционни правомощия за неизпълнение на договора. По-нататък в мотивите си съдът допълнително се е мотивирал, че при липсата на изрична правна уредба между аптеките и НЗОК не може да бъде прието, че е налице основание да се счита, че възникването, съдържанието и прекратяването на договорите между тях да бъдат квалифицирани, като отношения, подчинени на административна дейност и контрол. Развил е подробни мотиви досежно проявлението на всеки един от елементите на фактическия състав на специалната отговорност по ЗОДОВ. В заключение съдът е посочил, че наличието на договорно задължение, каквото ищецът е поел в разглеждания случай, изключва възможността за възникване на административна отговорност по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед неоснователността на главния иск съдът е приел неоснователност и на акцесорните претенции за лихви. Съдебното решение е частично недопустимо и правилно в останалата си обжалвана част. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая се претендират вреди, произтичащи от отменен като незаконосъобразен, с решение № 6826 от 6.06.2008 г. по адм. д. № 2762/2008 г. по описа на ВАС, оставено в сила с решение № 4148/30.03.2009 г. по адм. дело № 10721/2008 г. и обнародвано в ДВ, бр. 27/10.04.2010 г., подзаконов нормативен акт - колони 7 "пределна цена за НЗОК" и колона 9 "максимална стойност, заплащана от ЗЗОЛ в лева" от Приложение 2 - "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 1.02.2008 г. - работна версия за аптеки", неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК - РД 16-3 от 10.01.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК. При изяснена фактическа обстановка съдът е установил правно релевантните за спора факти, но е достигнал до частично неправилни изводи досежно допустимостта на част от заявената претенция. Макар да е правилен крайният извод на съда, че в случая не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на НЗОК, неправилен се явява постановеният правен резултат в частта, с която е отхвърлена като неоснователна предявената претенция за периода 1.04.2008 г. до 10.04.2009 г. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди не предвижда имуществена отговорност на държавата за вреди, причинени от отменен или обявен за нищожен подзаконов нормативен административен акт. С. Т. решение № 2 от 27 юни 2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, което е задължително за органите на съдебната власт, вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В разглеждания случай за периода 1.04.2008 г. до 10.04.2009 г. не е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди, а именно - наличието на отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт. Касае се за отменен по съдебен ред подзаконов административен акт, чиято отмяна е влязла в сила на 30.03.2009 г. и тя, на основание чл. 195, ал. 1 от АПК, има действие от този момент занапред, и няма обратно действие. Следователно, след като в периода до 10.04.2009 г. подзаконовият нормативен акт е действал законосъобразно и не е бил отменен, то не е налице една от предпоставките на чл. 104, ал. 1 от АПК за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на отменен по съответния ред административен акт, и исковата молба още в първоинстанционното производство, относно претендираните за вреди за периода от 1.04.2008 г. до 10.04.2009 г. е следвало да бъде оставена без разглеждане и делото прекратено в частта, относно претендираните вреди за този период. След като първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по един недопустим иск, то в настоящата инстанция решението, касаещо този период, следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. Относно периода, предмет на иска, следващ момента на отмяната на нормативния акт - 10.04.2009 г. до 31.05.2009 г., решението на съда е правилно, като към съображенията на първоинстанционния съд следва да бъде добавено още следното: Неправилно решаващият съд е приел, че процесният акт е действал до 31.05.2009 г. От доказателствата по делото се установява, че указанието на директора на НЗОК от 10.01.2008 г. е отменено с решение на ВАС на 6.06.2008 г., потвърдено с решение от 30.03.2009 г. на петчленен състав на ВАС и публикувано в Д. вестник, бр. 27/10.04.2009 г., поради което до 10.04.2009 г. същият е действал. След тази дата следва да се считат за отменени колона 7 и колона 9 от Приложение № 2 "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 1.02.2008 г. - работна версия за аптеки". През периода от 10.04.2009 г. до 31.05.2009 г. вече е налице отменен по надлежния ред незаконосъобразен акт, но липсват два от останалите елементи от сложния фактически състав на отговорността по ЗОДОВ, а именно - от незаконосъобразния административен акт да са настъпили вреди и на второ място, настъпилите вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразния административен акт. Неоснователността на исковите претенции за исковия период след отмяната на подзаконовия нормативен акт, се извежда и от липсата на доказателства, че по причина на отменения подзаконов нормативен акт ищецът е пропуснал да реализира сигурна облага в претендирания от него размер от продажбата на лекарства, медицински изделия и диетични храни, ако би прилагал предвидената в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (отм.). Тъй като не е установено, че в аптеките на дружеството "Д." ЕООД, лекарствата, медицински изделия и диетични храни биха се продавали на пределния размер на нормативно определената надценка, така че да се постигне печалбата, за която се твърди, че е била пропусната да се реализира, исковете подлежат на отхвърляне и по тази причина в горепосочената част. Обоснован е изводът на съда, че реализирането на тези ползи не се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с частично отмененото като незаконосъобразно указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 г. по Приложение № 2, колони 7 и 9. С оглед гореизложеното предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за периода 10.04.2009 г. до 31.05.2009 г., се явява изцяло неоснователен, а обжалваното решение правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му, поради което решението следва да бъде оставено в сила в посочената част. При липсата на основание за присъждане на обезщетение за вреди, съдът правилно е отхвърлил и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва върху претендираното обезщетение за периода от 26.03.2011 г. до датата на подаване на исковата претенция - 25.03.2014 г. С оглед изхода на спора и направеното в отговора на касационната жалба искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба НЗОК, за присъждане на направените по делото разноски, следва да се осъди касационният жалбоподател по делото "Д." ЕООД да заплати сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,