Решение № 9625 от 30.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3114/2024 г.

Е. Д. М. е подал касационна жалба срещу решение 232 от 09.01.2024г. по адм. дело 11498/2022г. по описа на Административния съд София-град, с което е отхвърлен предявения от него иск срещу Главна дирекция Охрана за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва, за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание и унижение при конвоирането му на 19.12.2022 г. до сградата на Административния съд София-град. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане. Главна дирекция Охрана при Министерството на правосъдието не е взела становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Е. Д. М., с която срещу Главна дирекция Охрана" е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание и унижение, за това че на 19.12.2022г. при конвоирането му до сградата на Административния съд София-град за явяване по адм. дело 7276/2018г. на Административния съд-София град, служители на ответника го поставили в унизително положение, като го завели в съдебната зала много преди започване на делото и го държали със завързани с колан белезници на ръцете и краката, с което са допуснати нарушения на чл. 1, 13 и 18 от Европейската конвенция за защита правата на човека, чл. 7 и 10 от Международния пакт за граждански и политически права на ООН и чл. 1 и чл. 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Административният съд установил, че на 19.12.2022г., съгласно заповед 1220/16.12.2022г. на директора на Регионална дирекция "Охрана към Главна дирекция Охрана при Министерството на правосъдието, Е. Д. М. бил конвоиран до сградата на Административния съд - София град за времето от 12:30ч. до 14:15ч., за участие в три съдебни дела. В изготвената във връзка с конвоирането справка било отбелязано, че лицето е особено опасно за бягство. По делото са събрани свидетелските показания на лицето Е. П. относно обстоятелствата, при които е бил конвоиран ищецът. От правна страна административният съд приел, че конвоирането на Е. М. на 19.12.2022г. до сградата на Административния съд-София град е било извършено при спазване на изискванията на Инструкция И-1 от 30 септември 2022г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция Охрана. Съдът посочил, че поради липса на помещение конвойна в сградата на Административния съд-София град, лишените от свобода се конвоират директно до съдебната зала. Съгласно чл. 21 от Инструкцията бил проведен инструктаж на конвойният наряд, на който било сведено, че конвоираното лице е с характеристика "ОББ особено опасно за бягство", поради което било допустимо конвоирането с белезници на ръцете и краката. С мотиви, че по делото не са установени незаконни действия или бездействие на длъжностни лица на Главна дирекция Охрана при конвоирането на ищеца административния съд отхвърлил предявения от него иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за търсене на имуществена отговорност от Главна дирекция "Охрана" за причиняване на неимуществени вреди от незаконни административни действия/бездействия. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правил и нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно установените по делото факти и е направил съответни на доказателствата правни изводи. Статутът на Главна дирекция Охрана е уреден в чл. 391 чл. 394 от Закона за съдебната власт. Главна дирекция Охрана е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София. Устройството и дейността й, свързана с охрана на органите на съдебната власт, се уреждат с правилник, издаден от министъра на правосъдието. Една от задачите на дирекцията е да организира и осъществява конвоирането на обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или конвоирането до органите на съдебната власт на лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода (чл. 2, ал. 3 ПУДГДОЕ). По определението на чл.1, ал.2 от Инструкция И-1 от 30.09.2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция "Охрана" конвойната дейност е дейност по охрана и изолация на лице или лица с мярка за неотклонение задържане под стража или изтърпяващо, съответно изтърпяващи наказание в местата за лишаване от свобода, извършвана от конвоен наряд на място или при движение по определен маршрут. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд с позоваване на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека, който забранява подлагането на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание, както и на чл. 1 и чл. 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, които прогласяват защитата на човешкото достойнство и забраната за изтезанията, на нечовешкото или унизително отношение или наказание. По направените от доводи следва да се отбележи, че начинът на конвоирането на лицето, техническите, помощните и защитните средства за оборудване на конвойния наряд се определят от изготвената оценка на риска, направения анализ на оперативната обстановка по маршрутите на движение и конкретната конвойна задача. Конвоираните лица не могат да бъдат подлагани на изтезания и на жестоко отношение, което не изключва използването на помощни средства. Прилагането им не представлява изтезание, ако е регламентирано и съответства на предвидената в закона цел. Съгласно предписанията в Инструкция И-1 от 30.09.2022г. белезници на ръцете и краката се поставят при конвоирането на лица, отговарящи на определени характеристики, в частност, обвиняемите и подсъдимите за тежки умишлени престъпления, участници в организирани престъпни групи (ОПГ), за които законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок над 10 години; лица, за които има данни, че проявяват агресия и могат да застрашат живота и здравето на конвоираните лица или конвоиращите служители. Е. М. е подсъдим по няколко наказателни дела, а повдигнатите му обвинения са такива за извършени тежки престъпления, което обосновава употребата на помощни средства при конвоирането му по определен маршрут. При положение, че действията на длъжностните лица на Главна дирекция "Охрана" са предприети в съответствие с нормативните правила за конвоирането на лица с рисково поведение, те не могат да се разглеждат като незаконни. Спрямо ищеца не е осъществена необоснована употреба на белезници, която да му е причинила тежки физически страдания и психологични проблеми, както се твърди в подадената от него искова молба. Всяко лице с поставени на ръцете и краката белезници би изпитало неудобства и физическа болка, но ако те не надхвърлят допустимия праг, а помощните средства се прилагат поради необходимост от минимализирането на риска, не е налице случай на нечовешко третиране. При отсъствието на незаконни действия и бездействия, довели в условията на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка до възникването на неимуществени вреди за ищеца, административният съд законосъобразно е отхвърлил предявения иск. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд