Решение № 307 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4664/2017 г.

Решение № 307 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4664/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. Търново при ЦУ на НАП и на В. А. Д., в качеството му на едноличен търговец (ЕТ) с фирма "В. Д. - Комета" срещу Решение № 62 от 10.03.2017 г. по адм. дело № 425/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т.. Директорът на дирекция ОДОП - гр. В. Търново обжалва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-15-1401525-091-001/22.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., в частта, потвърдена с Решение № 160/20.05.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" В. Т. при ЦУ на НАП. Излага доводи за недопустимост на решението в частта относно отмяната на задълженията по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. в едно с дължимите лихви и за неправилност на решението относно определените задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в едно с дължимите лихви. Вторият касатор атакува решението в частта, с която жалбата на търговеца е отхвърлена относно определените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., излага доводи за нищожност на РА.

И двамата касатори претендират отмяната на съответната обжалвана част на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират присъждане на направените разноски.

Като ответник по касационната жалба на В. А. Д. с ЕТ "В. Д. - Комета" - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново, не изразява становище по нейната основателност.

Като ответник по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. В. Търново - В. А. Д. с ЕТ "В. Д. - Комета", чрез процесуалния си представител, в писмена защита и в открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. В. Търново е частично основателна.

Касационната жалба на В. А. Д. с ЕТ "В. Д. - Комета" е основателна.

Предмет на оспорване пред Административен съд - В. Т. е бил Ревизионен акт № Р-15-1401525-091-001/22.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 160/20.05.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП в частта на определените допълнително задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 5 069,10 лв. и лихви в размер на 3 246,15 лв., данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 3 731,51 лв. и лихви в размер на 1 967,70 лв., данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 3 987,47 лв. и лихви в размер на 1 691,10 лв., данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 327,33 лв. и лихви в размер на 138,82 лв.; в частта по КСО и 330, в която за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. са определени лихви за просрочие на авансови вноски за ДОО в размер на 32,96 лв., лихви за просрочие на авансови вноски за ДЗПО- УПФ в размер на 9,72 лв. и лихви за просрочие на авансови вноски за ЗО в размер на 7 лв.

В първото открито съдебно заседание от 14.09.2016 г. процесуалният представител на ревизираното лице ясно е посочил, че поддържа жалбата само в частта относно задълженията за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в едно с начислените лихви за забава, но въпреки това са изложени доводи и са направени възражения обхващащи всички процесни задължения.

Съдът е отменил РА в частта:

• В която за данъчен период 2008 г. е определен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размера над 2 721,27 лв. и съответните лихви.

• В която за данъчен период 2009 г. е определен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размера над 1 226,84 лв. и съответните лихви.

• В която за данъчен период 2008 г. за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ е определена данъчна основа преди приспадане на загуба в размер на 88 020,86 лв.

• В която за данъчен период 2009 г. за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ е определена данъчна основа преди приспадане на загуба - печалба в размер на 4 308,41 лв. за 2009 г.

• В която за данъчен период 2010 г. е определена данъчна основа преди приспадане на загуба - печалба в размер на 7 966,70 лв. за 2010 г. и дължим данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 327,33 лв. и съответните лихви.

Съдът е отхвърлил жалбата в останалата обжалвана част.

Решението е недопустимо, неправилно и необосновано.

Съдът не е съобразил, че атакуваният административен акт е частично отменен от горестоящия административен орган, а именно в частта на допълнително определените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 760,53 лв. и лихви в размер на 487,04 лв., данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 1 290,23 лв. и лихви в размер на 547,19 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 6 781,98 лв. и лихви в размер на 4 343,12 лв., данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 646,26 лв. и лихви в размер на 340,79 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 867,67 лв. и лихви в размер на 367,98 лв.; вноски за ДОО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 7 941,60 лв. и лихви в размер на 6 583,59 лв., задължения за вноски за ДЗПО- УПФ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 2 916,00 лв. и лихви в размер на 2 330,85 лв. и определените за довнасяне вноски за ЗО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. общо в размер общо на 4 296,00 и лихви в размер на 2 234,19 лв.

Касационната инстанция намира, че е дължимо обезсилване на решението в частта, с която са отменени вече отменени от директора на дирекция "ОДОП" задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. Нормата на чл. 156 ДОПК визира възможността за обжалване, като предвижда, че ревизионният акт може да се обжалва в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14- дневен срок от получаването на решението. Ал. 3 на същия текст сочи, че ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението. Предвид посочените разпоредби, не е налице възможност ревизираният субект да атакува част от РА, жалбата срещу която е уважена от директора на дирекция "ОДОП". Следователно в тази част съдът се е произнесъл по една недопустима жалба и в тази част решението следва да бъде обезсилено, а производството прекратено.

След като е налице изрично изявление в съдебно заседание за поддържане на жалбата само в определени нейни части, но същевременно са изложени възражения касаещи тези задължения, съдът е следвало да остави без движение жалбата и да укаже на жалбоподателя В. А. Д. с ЕТ "В. Д. - Комета" да уточни предмета на жалбата и в какво се изразява искането. Като не е сторил това и не е изпълнил задължението си по чл. 158, ал. 1 АПК да даде указания за отстраняване нередовност на жалбата, административният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Последното налага отмяна на решението в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

По отношение на частта от РА, с която са установени задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2010 г. и съответните лихви, частично потвърден с решение на директора на дирекция "ОДОП" за размера на 327,33 лв. и съответните лихви, настоящата инстанция намира съдебния акт за неправилен и необоснован.

За да отмени РА в тази част, съдът е намерил за недопустимо определянето по различен ред на данъчна основа за облагане по чл. 48, ал. 1 и чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за един и същи данъчен период на един и същи данъчен субект. Посочил е, че в хода на съдебното производство от приходната администрация не са ангажирани доказателства за определяне на данъчна основа на едноличния търговец по особения ред. Счел е, че е налице неизпълнение от страна на приходната администрация на задължението за облагане по особения ред във връзка с определяне задълженията по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2010 г. и съответните лихви за забава.

Настоящата инстанция намира за неправилно съждението на решаващия съд. Налице е оперативна самостоятелност в рамките на която ревизиращите органи да решат кой ред на облагане да приложат, след като са намерили, че са налице достатъчно доказателства, за да обосноват акта в частта на определената данъчна основа, респективно задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2010 г., но не е необходимо да бъде прилаган редът за облагане по аналог, то законосъобразно е приложен общият ред. Горното не прави акта порочен, съответно не води до неговата отмяна в тази му част.

Съдът като е ограничил изложението си до мотиви единствено относно законосъобразността на реда за облагане, в резултат на което е постановил едно необосновано решение в тази му част, поради забраната за ограничаване на ревизираното лице от инстанционен контрол е дължима отмяна на акта и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съдът следва да изложи мотиви досежно дължимостта на задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в едно с изтеклите лихви за забава в потвърдения с решението на директора на дирекция "ОДОП" размер.

Дължима е отмяна на решението и в частта на присъдените по компенсация разноски. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС, съобразно материалния интерес в останалата обжалваема част на РА.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение