Решение № 7785 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 591/2020 г.

Решение № 7785 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 591/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" – Л. срещу Решение № 444/29.11.2019 г., постановено по адм. дело № 437/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т., с което е отменено, по жалба на "МАГ 2010" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. В. Търново, ул. "Х. А." .№..., ет. ..., постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № ИЗХ19066116/12.07.2019 г. на Дирекция "Инспекция по труда" – Л., с което, на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ, е обявено съществуването на трудово правоотношение между М. Д. и "МАГ 2010" ООД. В жалбата се посочва, че решението е неправилно, постановено при нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със събраните доказателства- касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдено постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Ответникът – "МАГ 2010" ООД, представлявано от управителя Д. П., чрез адв. Й. Х., в писмен отговор оспорва касационната жалба, развивайки подробни аргументи. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът – М. Д., при редовно призоваване, не се явява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд- В. Т. е постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № ИЗХ19066116/12.07.2019 г. на Дирекция "Инспекция по труда" – Л., с което, на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ, е обявено съществуването на трудово правоотношение между М. Д. и "МАГ 2010" ООД, представлявано от Д. П., в качеството му на управител и М. Д. за извършване на работа като "работник" в обект "О. градина с насаждения от сливи", намиращ се на адрес: землището на с. В., считано от 21.05.2019 г. При преценка на доказателствата по делото, първоинстанционният съд е приел, че оспореното постановление е издадено от оправомощено затова длъжностно лице и в рамките на неговата компетентност, в писмена форма и съдържа приложимите съобразно спецификата на административния акт реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото обаче е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Съдът е посочил, че действително в хода на административното производство е установено, че М. Д. е предоставял работна сила на посочените от органа дата и място, а именно: овощна градина с насаждения от сливи, намираща се в землището на с. В., стопанисвана от "МАГ 2010" ООД. Видно от събраните доказателства по делото е прието за установено, че възложител на работата е И. К., който не е служител на "МАГ 2010" ООД, при посредничеството на К. А.. Договорката му с управителя на "МАГ 2010" ООД била да премахне сухата дървесина от сливовите дървета, като работата бъде извършена с негови материали и средства, до началото на брането на сливи. Доказателството, на което се основават констатациите на контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" – Л., е подписаната от М. Д. декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, по отношение на която е открито производство по оспорване на истинността. Съдът се е аргументирал, че от контролния орган в това производство не е доказано при условията на главно и пълно доказване обстоятелството, че вписаната в декларацията информация е получена от лицето, напротив както от обясненията на Диков, така и от показанията на служителите на Дирекция "Инспекция по труда" се установява, че част от изявленията в декларацията не изхождат от него като автор, а са посочени именно от инспекторите, в това число е налице нарушение на процедурата по съставяне на декларацията от името на неграмотно лице. Съдът е приел, че в случая става въпрос за облигационно правоотношение, опосредено от И. К., а не за трудово. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е счел, че от органите на Дирекция "Инспекция по труда" - Л. не са събрани необходимите доказателства относно съществуването на реално възникнало трудово правоотношение. Преценил е, че разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК изискват изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, преди издаване на административния акт, и тяхното съществено нарушаване е довело до неправилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд – шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на производството пред Административен съд – В. Т., инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. От фактическа страна по делото не е спорно, че към момента на извършената проверка от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" – Л., обектът "О. градина с насаждения от сливи", намираща се в землището на с. В. е стопанисвана от "МАГ 2010" ООД. Спорният по делото въпрос е обусловен от характера на осъществяваната от М. Д. дейност в обекта на "МАГ 2010" ООД към 21.05.2019 г., която е категорично установена, че не е престиране на работна сила по трудово правоотношение, като съответно и дружеството не е определяло на Диков работно време, работно място и трудово възнаграждение Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател и съответно налице ли е допуснато от работодателя нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, като материалноправно основание за издаване на постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: място и характер на работа, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В хода на проведеното административно производство не са изяснени съществени факти и обстоятелства относно правоотношенията, съществували между лицата, работили на 21.05.2019 г. в почистването на дървета в сливова градина и възложителя на работата. Не е изяснено при какви условия работниците са били наети да работят на обекта - за какъв период от време, при каква организация на труда, при какво работно време, при какви възнаграждения за положения труд и кой е бил платец на тези възнаграждения. От доказателствата по делото е установено, че възложителят на работата И. К. не е действал като пълномощник или представител на "МАГ 2010" ООД, а е организирал работата на свой риск и сметка, като сам е определил колко души ще му трябват, организирал е транспорта им, осигурил им е работни инструменти, намерил е трактор и ремарке, набавил е гориво и шофьор, като сам е извършил по-голямата част от работата – изрязването на сухите клони. Не е имал точно определено време за извършване на работата, а от него е изисквано постигането на резултат – почистването на сухата дървесина от сливовата градина. Не се твърди и установява "МАГ 2010" ООД да е предоставила на М. Д. инструменти за извършване на работата му, нито да му е определила работно време и заплата. Допуснатите съществени нарушения на административно- производствените правила на чл. 35 и чл. 36 АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая са довели до неправилно приложение на материалния закон. Постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ е издадено, без да е установено фактически съществуващо правоотношение между "МАГ 2010" ООД, гр. В. Търново, представлявано от управителя Д. П. и М. Д. като "работник" в обект "О. градина с насаждения от сливи", намиращ се на адрес: землището на с. В., което на основание чл. 1, ал. 2 КТ да бъде оформено като трудово. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация - "МАГ 2010" ООД акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт – Дирекция "Инспекция по труда" - Л., следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие, в размер на 500 (петстотин) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,