Решение № 654 от 3.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 888/2008 г.

Решение № 654 от 3.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 888/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218 и, във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от адв. М процесуален представител на ищците Ж. Г. Р., М. Н. Г., Ж. Г. В., Г. В., К. Ж. П., С. М. Е., М. Г. К., Я. Е. Р., С. Р. С., Р. Х. М., Г. Х. С., В. Р. И., М. С. Р., М. Ц. Г., П. С. Г., М. Г. М., К. Г. М., М. М. Р., Р. М. С. и С. М. С. против въззивно решение № 342/1.11.2007 г. по гр. д. № 483/2007 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г. к. Обстоятелствата по делото са следните: Ж. Г. Р., М. Н. Г., Ж. Г. В., Г. В., К. Ж. П., С. М. Е., М. Г. К., Я. Е. Р., С. Р. С., Р. Х. М., Г. Х. С., В. Р. И., М. С. Р., М. Ц. Г., П. С. Г., М. Г. М., К. Г. М., М. М. Р., Р. М. С., С. М. С., П. Г. Г. и Ц. Г. Г., са предявили против Р. Д. П. и П. Д. П. обективно и субективно, активно и пасивно съединени искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за земеделски земи, в землището на село П., община Д., подробно посочени в исковата молба. Ищците искат да бъде признато по отношение на ответниците, че правото на собственост върху 51,695 дка и 30 дка, земеделски земи в землището на с Поручик Гешаново, община Д., възстановени по преписка № 10682/17.01.1992 г. на ПК-Добрич/с/, на наследниците на М. М. П. /Узунов/, към момента на образуване на ТКЗС е принадлежало на общия на страните наследодател М/Радичков/. С решение № 1202/7.01.2002 г. по гр. д. № 692/1999 г. Добричкият районен съд, г. к., е отхвърлил исковете за 8,1 дка от процесните земи. С решение № 1038/23.12.2003 г. по същото дело искът е уважен за 73,593 дка. С решение № 253/07.12.2005 г. по гр. д. № 334/2005 г., по въззивни жалби и от ищците, и от ответниците, Добричкият окръжен съд е отменил второто решение на районния съд и е отхвърлил иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за 73,593 дка. Със същото решение въззивната инстанция е оставила в сила първото решение на районния съд. С решение № 405/21.5.2007 г. по гр. д. № 298/2006 г., по касационна жалба от ищците срещу решението на окръжния съд в частта относно 73,593 дка, Върховният касационен съд, I г. о., е отменил въззивното решение в обжалваната част и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Добричкия окръжен съд в отменената част. С решение № 342/1.11.2007 г. по гр. д. № 483/2007 г., при новото разглеждане на делото, Добричкият окръжен съд, г. к., е отменил решението на първата инстанция и е отхвърлил иска. Въззивната инстанция е приела, че искът е неоснователен. Изложени са изводи, че само притежателят на собствеността преди кооперирането е легитимният собственик на възстановения земеделски имот към настоящия момент съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ. Окръжният съд е приел с оглед разпоредбата на чл. 127 ГПК (отм.), че в тежест на ищеца е да докаже твърдяните факти и обстоятелства, от които черпи права. В конкретния случай съдът е стигнал до извод, че ищците не са ангажирали убедителни писмени доказателства, с които да установят собствеността на основния наследодател. Относно депозираните кадастрални планове и списъци на собственици, свързани с проведени мероприятия по ЗТПС е прието, че същите сочат, че към 1949 г. общият наследодател на страните по спора е притежавал в големи количества земеделска земя, която е одържавена. Досежно удостоверението от удостоверението от 24.9.1947 г. от Община с. К. е прието, че същото се ползва с формална доказателствена сила относно изявлението и авторството, но е издадено по друг повод, на друго лице и не установява факта на владение от декларатора, дори и да се приеме, че към 1949 г. притежаваната от него земя е била вече причислена към държавния поземлен фонд. Предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ съдът е стигнал до извод, че писмените документи, на които се основава собствеността следва да материализират придобивно основание, а само показанията на свидетели не е достатъчно годно доказателство за да се приеме, че общият наследодател на страните собственик. Поради това въззивната инстанция е приела, че към момента на кооперирането и извършената замяна през 1950 г. за неговия син, М. П. У. /Радичков/ не е притежавал процесните земи. Относно представения протокол за замяна съдът е стигнал до извод, че М. М. У. /Петров/ е визиран като стопанин на 81,693 дка, конкретно индивидуализирани по местонахождение и граници. Срещу второто въззивно решение на Добричкия окръжен съд е подадена касационна жалба от ищците с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218а, б. "в" ГПК (отм.). Оспорват се изводите на въззивната инстанция относно процесните декари земеделска земя. Касационните жалбоподатели се позовават на приложен списък на собствениците на земеделски земи в землището на с. П., където на ред 103 е посочено правото на собственост на бащата като общо от отбелязванията е видно, че М. П. У. е собственик на 77,893 дка земеделска земя. Изтъква се, че тези списъци в годините от влизане в сила на ЗСПЗЗ са годно доказателствено средство за доказване правото на собственост върху земеделски земи към и преди датата на учредяване на ТКЗС. Застъпва се становище, че в този списък фигурира бащата, а не сина като собственик. Относно служебна бележка № 1/25.4.1994 г. се твърди, че в същата се съдържа информация, че М. П. У. е заменил 7,393 дка и отделно 10 дка с други собственици. Касаторите се позовават и на приложения по делото списък на ТПС комисия, в който отново е посочено, че отчуждаването е извършено от М. П. У. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважен искът за 77,893 дка Ответникът Р. Д. П., посредством процесуалния си представител - адв. С, е депозирал писмено възражение по смисъла на чл. 218г ГПК (отм.). Останалите ответниците по касация не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писменото възражение на ответника по касация Р. П. и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението на въззивната инстанция е правилно. Законосъобразно и обосновано Добричкият окръжен съд е приел, че предявеният иск е неоснователен. Правилен е изводът, че ищците не са доказали по категоричен начин, посредством главно и пълно доказване на твърдяните в исковата молба и последващите уточнения факти и обстоятелства. Правилен е и изводът, че ищците не са ангажирали убедителни доказателства, установяващи по безспорен начин собствеността на процесните земи от общия наследодател на страните по спора. До такъв извод не може да се стигне и въз основа на представените по делото писмени доказателства. Не е налице индивидуализиране на процесните земи в нито един от представените по делото документи, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Изложеното сочи на недоказана активна материалноправна легитимация, което е достатъчно да се приеме, че искът е недоказан по основание. Поради това изцяло неоснователни са и наведените в касационната жалба оплаквания. Същата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от горните съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа, ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.