Решение № 568 от 6.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2136/2013 г.

Решение № 568 от 6.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2136/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е по чл. 419 и сл. от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по нохд № 1891/2013 г. на Плевенския районен съд. В искането е мотивирано оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което налага отмяна на определението на съда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият Г. Н. В., редовно призован, не се явява и не взема отношение по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите в искането и извърши проверка на материалите по делото установи следното: С определение от 17.09.2013 г. Плевенският районен съд одобрил споразумение, по силата на което Г. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и е осъден на пробация, с пробационните мерки по чл. 42а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК за срок от седем месеца и на обществено порицание. Определението е влязло в сила от момента на постановяването му. Искането е процесуално допустимо и разгледано по същество е основателно. Първоинстанционното производство е образувано по внесен обвинителен акт от Плевенската районна прокуратура. С разпореждане по чл. 248, ал. 2 от НПК съдията-докладчик е приел липса на основание за разглеждане на делото по реда на глави ХХIV, ХХV, ХХVII, ХХVIII или ХХIХ от НПК и го е внесъл за разглеждане по общия ред. Споразумението за решаване на делото е постигнато от страните и одобрено от съда в първото по делото заседание. Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост Г. В. е осъждан два пъти- по нохд № 437/2003 г. и по нохд № 888/2007 г. С присъдата по първото дело е осъден на 5 лв. глоба и е реабилитиран на осн. чл. 86 от НК. Второто дело е приключило със споразумение от 14.09.2007 г., по което е осъден на пробация, с двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца. Основателен е доводът на Главния прокурор, че не е направена проверка дали не е настъпила реабилитация по чл. 88а от НК по отношение на второто осъждане. Настоящият касационен състав счита обаче, че тази проверка е следвало да направи прокурорът по реда на чл. 242, ал. 1 от НПК, защото срокът по чл. 88а от НК започва да тече от момента на изтърпяване на наказанието пробация, а изпълнението на присъдите е в правомощията на прокуратурата. На следващо място, ако установи, че В. е реабилитиран и по второто осъждане и с оглед повдигнатото обвинение по чл. 325, ал. 1 от НК са налице материално правните предпоставки за приложение на чл. 78а от НК, прокурорът е бил длъжен да внесе делото в първоинстанционния съд не с обвинителен акт, а с постановление по чл. 375 от НПК. При наличните по делото данни, описани по-горе, съдът не е следвало да одобрява споразумението, а да върне делото на прокурора. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, поради което съдебното определение следва да бъде отменено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение