Решение № 15639 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6766/2014 г.

Решение № 15639 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6766/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при Централно Управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), против Решение № 865 от 26.03.2014 г., постановено по адм. дело № 162/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261203006/18.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1567 от 21.12.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Екострой" ЕООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 32 582,12 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 3 731.07 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на съда не са съобразени с ангажираните доказателства и приложимите материалноправни разпоредби, като в подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата против РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Екострой" ЕООД, гр. Свиленград, чрез процесуален пълномощник в о. с. з. и с писмена защита оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, за да се произнесе по валидността и допустимостта на атакуваното решение, както и по наведените в жалбата касационни основания, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил РА № 261203006/18.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1567 от 21.12.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който акт на "Екострой" ЕООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 32 582,12 лв. по фактури, с предмет на доставките - "дизелово гориво" и "бензин", издадени от "Изпау-2" ЕООД и са начислени лихви за забава в размер на 3 731.07 лв. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения РА, решаващият състав е взел предвид следните релевантни фактически констатации: При извършените насрещни проверки в хода на ревизионното производство като доказателства са приобщени фактурите, издадени от предходните доставчици - "Евими" ЕООД, "Д. С. П." ЕООД, "Еко ОйЛ" ООД, "ДСА" ЕООД, "Антъни Петролиум" ЕООД и "Евро фууд 2009" ЕООД, ведно с дневници за продажби, счетоводни регистри на сметки 4532 "начислен ДДС за продажбите" за месеците, в които са отразени фактурите, справка за разхода по елементи - група 61; справка на сметка "303"; амортизационен план, оборотни ведомости; извлечения от банкови сметки, от които се установява разплащане по банков път; свидетелство за регистрация на ЕКАФП и за регистрирана фискална система на обекти - бензиностанция и газстанция; договор за наем на бензиностанция и газстанция; свидетелство за регистрация на собствено на дружеството "Изпау-2" ЕООД МПС с марка "Шкода Европа" с рег. № Х 9575 АС, удостоверение за одобрение на ППС, превозващи опасни товари, документи за водач на МПС, писмени обяснения, съгласно които горивата се съхраняват в резервоари на стопанисвана бензиностанция от дружеството в гр. Любимец. Съобразно представените писмени обяснени дизеловото гориво и бензин са доставяни със собствен транспорт на доставчика "Изпау-2" ЕООД, осъществяван с автомобил, управляван от Димитър Чорлов, притежаващ свидетелство за водач на опасни товари. Посочено е още, че горивата са доставяни в база на "Екострой" ЕООД, като при предаването на стоките по всяка една фактура са подписвани съответните приемо-предавателни протоколи. След като е съпоставил насрещните тези и възражения на страните, съдът е счел, че спорът по делото се концентрира върху реалното осъществяване на спорните доставки. В тази връзка той е обсъдил ангажираните доказателства, въз основа на което е приел за установено редовното счетоводно отразяване на процесните фактури от получателя и доставчика и неговата разполагаемост със стоките - предмет на доставките. Решаващият състав е достигнал до извод, че транспортирането и приемане на горивата от получателя също са установени, като това заключение е мотивирано от съвкупния анализ на представените по делото приемо - предавателни протоколи и кантарни бележки, в които автоматично е отбелязан регистрационния номер на транспортно средство, часа на влизане, часа на излизане, данните за шофьора на автомобила и регистрационен талон на автомобилите. В подкрепа на този извод съдът се е позовал и на кредитираното от него като обективно и компетентно дадено заключение на вещото лице по проведената ССчЕ, установяващо пълен идентитет между вида и количеството гориво, посочен във фактурите, в кантарните бележки, приемо- предавателни протоколи и пътни листове. Експертът е уточнил, че транспортът на стоките е осъществен със собствен автомобил на "Изпау-2" ЕООД, а част от горивото, закупено с фактура № 337 от 20.05.2009 г. /по кантарна бележки № 11829-1000 л. и по кантарна бележка № 11854-1000 л./ е транспортирано с автомобили, собственост съответно на "Екострой" ЕООД и "Екоинженеринг" ЕООД. Вещото лице е проследило последващата реализация и влагане на закупеното от "Екострой" ЕООД гориво, като за целта е посочило издадените фактури и извършените услуги с моторни превозни средства, собственост на "Екострой" ЕООД. Обсъдени са и вписванията в счетоводството на доставчика, сочещи наличност на необходимото количество дизелово гориво към датите на издаване на спорните фактури. При тези релевантни факти и обстоятелства съдът е приел, че в своята съвкупност ангажираните доказателства мотивират извод за реално осъществяване на спорните доставки, поради което незаконосъобразно с РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за необсъждане на ангажираните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност в съответствие с доказателствената им сила. Първоинстанционният съд подробно е анализирал същите, ведно със заключението по проведената ССчЕ, в резултат на което е достигнал до обосновани и материалнозаконосъобразни правни изводи. Те не се опровергават от наличието на влязъл в сила РА, издаден на доставчика "Изпау-2" ЕООД, тъй като фактическите констатации и правните изводи в него не се ползват със стабилитет и не обвързват страните в настоящото производство и съда. Със задължителна сила не се ползват и фактическите констатации и правни изводи в съдебното решение, с което е установена законосъобразността на този РА, но не и релевантните обстоятелства, обусловили извода, че тези предходни доставки не са реално извършени. Както ВАС многократно е посочвал в своята практика, изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит по действащия ЗДДС се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и явяваща се предходна по отношение на спорната. Това е изрично подчертано и в тълкувателно приложимото Решение на СЕС от 6.12.2012 г. по дело С-285/11 г., съгласно което членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне ДДС за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с ДДС, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция. В подкрепа на тази теза е и приетото от СЕС в Решението по дело С-643/11, в което е разяснено, че ДДС се дължи от начислилото го лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка, както и, че правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че чл. 167 и чл. 168, б. "а" от Директива 2006/122, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат да се откаже право на приспадане на данъчен кредит, платен от получателя за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка и то независимо, че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния ДДС." Не би могла да бъде споделена тезата на касатора, че представените за първи път в съдебното производство доказателства, не е следвало да бъдат кредитирани. Моментът на посочването и събирането им би могъл да бъде индиция, че същите са новосъставени, но сам по себе си не опровергава доказателствената им сила, нито отменя задължението на съда да ги цени във връзка с останалите събрани доказателства. Всички представени частни документи са систематизирани в табличен вид от вещото лице по проведената ССчЕ, като е проследена и тяхната обвързаност, а при констатираното съответствие между тях, съдът правилно е приел, че те установяват разполагаемостта със стоките при доставчика, транспортирането на горивото и предаването му на получателя. Доказана е и последващата реализация на стоките за целите на облагаемата дейност на ревизираното лице, с оглед на което обосновано е формирано заключението, че спорните доставки са реално осъществени и за дружеството е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за тях. Изложените от касатора аргументи, основани на разпоредбите на Наредба № 33/3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, както и доводите за необходимост от лицензия на МПС за превоз на опасни товари касаят евентуални нарушения на доставчика, които по аргумент от Решенията на СЕС по съединени дела С- 80/11 и С -142/11 и С-285/11 биха могли да рефлектират в правната сфера на получателя само при наличието на обективни данни, че това данъчно задължение е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, обосноваваща правото на приспадане, е част от измама, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки. Тъй като такива обективни данни в случая липсват, то правилен е изводът на съда, че с РА незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Достигайки до него и отменяйки издадения РА, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 1800 лв. В касационната жалба е релевирано искане за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Тъй като родово компетентен да се произнесе по него е Административен съд - Пловдив, то визираното искане следва да му бъде изпратено за произнасяне по компетентност. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 135, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение