Решение № 15031 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6558/2017 г.

Решение № 15031 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6558/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. С., гражданин на И., подадена чрез адв. Б. Р., против решение № 2426/11.04.2017 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 257/2017 г., с което е отхвърлена жалбата ? срещу решение № 13479/16.12.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради незаконосъобразност и необоснованост, поради което е поискана отмяната му. Ответната страна – Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез юрк. С., в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна. По същество съдът приема следното: Административният съд е отхвърлил жалбата, с която е сезиран, приемайки, че отказът на административния орган за предоставяне на бежански и хуманитарен статут на жалбоподателката е законосъобразен. Посочено е, че причините за напускането на страната на произход на Д. К. С. са лични и са с цел търсене на по-добър живот. По делото не са били доказани твърденията на чужденката за осъществено безогледно насилие. Жалбоподателката не е била жертва на насилие, отвличане или задържане. Решението е недопустимо. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната съдебна инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В изпълнение на тези свои правомощия настоящият съдебен състав установи недопустимостта на съдебното решение. Констатираният порок произтича от обстоятелството, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна жалба. Видно от жалбата, с която е сезиран АССГ, е, че тя е подписана от адв. С. К.. Към жалбата не е е приложено пълномощно за адв. К., каквото е изискването на чл. 151, т. 2 АПК, въпреки че в нея като приложение е описано адвокатско пълномощно. Пълномощно за адв. К. не е представено и впоследствие, въпреки че в протокола от съдебно заседание, проведено на 28.02.2017 г. е записано, че адв. К. се е явил "... с пълномощно по делото". Номерацията на листата в административно дело № 257/17 г. по описа на АССГ е поредна и няма липсващ лист, единствено лист № 100 се повтаря два пъти. По делото има пълномощно от жалбоподателката, с която тя упълномощава няколко адвокати - Р., Н., В., А., Ж., С. (лист 83 от делото), но не и адв. К.. Предвид липсата на доказателства за надлежното му упълномощаване, следва да се приеме, че действия на адв. С. К. са извършени без представителна власт по отношение на жалбоподателката по делото. Като не е установил това, съдът е допуснал да се произнесе по нередовна жалба, както и извършване на действия без представителна власт. Решението на съда следва да се обезсили, а делото се върне на друг съдебен състав на АССГ, който следва да даде указания за отстраняване на недостатъците по жалбата, с която е сезиран, след което да я разгледа, ако те бъдат отстранени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, Върховният административен съд, трето отделение