Решение № 6708 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14190/2011 г.

Решение № 6708 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14190/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Началникът на Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" Пазарджик е подал касационна жалба срещу решение № 447 от 26.09.2011 г. по административно дело № 499/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, с което е отменена заповед № РД-14-20-1105/27.04.2011 г. на началника на Областен отдел "Контролна дейност" ДАИ /ОО "КД" - ДАИ/ гр. Пазарджик. С обжалваната в първоинстанционното производство заповед на Богомил Ангелов Георгиев е приложена административна принудителна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвП - спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер № РА 5144 АТ и отнемане на свидетелство за регистрация на лек автомобил "Опел Астра" с регистрационен номер РА 5144 АТ, собственост на Богомил Ангелов Георгиев и е определено като място за домуване охраняем паркинг "Мърфи Ойл" ООД гр. Пазарджик. Направено е оплакване за недопустимост на решението, като и за неправилност на същото поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на приложимия материален закон, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3, предл. 1-во АПК. Претендира се отмяна на оспореното решение. Ответникът - началникът на Областен отдел "Контролна дейност" ДАИ /ОО "КД" - ДАИ/ гр. Пазарджик, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преди да пристъпи към проверка на неговата правилност във връзка с посоченото по-горе касационно основание и доказателствата по делото констатира, че решението е недопустимо, като постановено в производство, образувано срещу акт, който не подлежи на обжалване. Между страните няма спор, че Богомил Ангелов Георгиев е уведомен за постановяването на оспорената заповед № РД-14-20-1105/27.04.2011 г. на началника на ОО "КД - ДАИ" гр. Пазарджик, с която му е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвП. Макар и фактът на узнаването да не е удостоверен със саморъчния му подпис, с жалба вх. № 13-00-20-2987/05.05.2011 г. Георгиев е оспорил акта по административен ред пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" при Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (л. 7-8 от делото). Видно от решение № РД-14-20-1105/01.06.2011 г. на изпълнителния директор на ИА "АА", преписката е получена в ИА "АА" на 11.05.2011 г., като изпълнителният директор се е произнесъл с решение № РД- 14-20-1105 на 01.06.2011 г. (л. 3), с което е отхвърлил жалбата. На 24.06.2011 г. с жалба под № 1188 по входящата регистратура на АССО касаторът Богомил Ангелов Георгиев е оспорил по съдебен ред заповедта на началника на ОО "КД - ДАИ" гр. Пазарджик, с която му е наложена ПАМ. При тези данни жалбата пред компетентния съд е била процесуално недопустима като просрочена, поради което е следвало да се остави без разглеждане. Заповедта, с която се налага ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвП съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган (по аргумент на противното от чл. 82 АПК). Независимо, че жалба срещу този акт може да бъде подадена и без да е изчерпана възможността за оспорване по административен ред (Сравн.: чл. 148 АПК), в хипотезата на надлежно упражнено право на административно обжалване по реда на Глава VI от дял Втори на АПК, при броенето на сроковете се прилагат правилата на чл. 149, ал. 3, вр. с чл. 98 АПК. Ако първоначалният акт бъде отменен или изменен, на оспорване подлежи решението на горестоящия административен орган, с който въпросът е решен по същество или преписката е върната на долустоящия орган със задължителни указания (Арг.: чл. 145, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 98, ал. 2, изр. 1-во, вр. с чл. 97, ал. 1 и ал. 2 АПК). В този случай преките правни последици следват от акта на контролния (по-горестоящ) орган, а преклузивният срок по чл. 149, ал. 1 АПК тече от съобщението за постановеното решение. Ако жалбата или протестът бъдат отхвърлени, на оспорване подлежи първоначалният административен акт, като сроковете за упражняване на процесуалното правомощие са уредени с разпоредбите на чл. 149, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 98, ал. 2, изр. 2-ро и чл. 97, ал. 1 АПК. При условие, че горестоящият административен орган не се произнесе по жалбата в двуседмичния, респ. - едномесечния срок по чл. 97, ал. 1 АПК, на оспорване отново подлежи първоначалният административен акт, а срокът за това тече от деня, следващ изтичането им (Арг.: чл. 98, ал. 2, изр. 2-ро, чл. 145, ал. 2, т. 1 и чл. 129 АПК). Т. е. в зависимост от характера на волеизявлението на по-горестоящия орган и спазването на установените в чл. 97, ал. 1 АПК срокове за произнасяне, различни са началните моменти, от които следва да се брои 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 АПК за подаване на жалбата пред съда. Отхвърлянето на жалбата не е равнозначно по характер и правни последици на потвърждаване на административния акт, в който случай решението на горестоящия орган е съставен елемент на крайния сложен юридически акт. При упражняване на контролна функция (какъвто е процесния казус) решението на горестоящия орган съставлява акт без самостоятелен материалноправен ефект и не може да бъде предмет на обжалване (ППВС № 4/22.09.1976 г., т. 11). На оспорване подлежи първоначалният акт, т. к. въз основа на него възникват съответните неблагоприятни правни последици, докато решението на по-горестоящия орган само санкционира тези последици. От друга страна - да се приеме, че в хипотезата на отхвърлена по административен ред жалба, срокът тече от датата на уведомяване за решението на горестоящия административен орган, означава да се даде възможност за новиране на изтекли преклузивни срокове, което е недопустимо. От данните по делото се установява, че касационният жалбоподател е пропуснал законовоустановения срок за оспорване на заповедта за налагане на ПАМ. Правилата относно течението на сроковете за административно и съдебно обжалване на административните актове се основават на чл. 149, ал. 3, вр. с чл. 98, ал. 2 АПК. Както бе отбелязано по-горе, ЗАвП не предвижда отклонение от тези правила, а дава възможност за прилагане на двата способа за обжалване на актовете. По преписката няма данни за датата на съобщаване на заповедта на адресата, но независимо, че този факт не е удостоверен по реда на чл. 61 АПК, жалбата на Богомил Георгиев по административен ред е подадена на 05.05.2011 г. и компетентният орган е приел, че това е сторено в срока по чл. 84, ал. 1 АПК. По аргумент на чл. 97, ал. 1 от Кодекса, изпълнителният директор на ИА "АА" е следвало да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката (11.05.2011 г.), или до 25.05.2011 г. /работен ден/. От тази дата е започнал да тече срокът за съдебно оспорване по чл. 149, ал. 3, вр. ал. 1 АПК, който в случая изтича на 08.06.2011 г. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на страната да атакува постановения административния акт по съдебен ред. След като жалбата до съда е била подадена едва на 24.06.2011 г., правото на обжалване следва да се счете погасено, т. к. не е било упражнено в предвидения от закона срок. При условие, че по-горестоящият административен орган не е постановил ново правно решение по спора (т. е. не е отменил или изменил първоначалния административен акт), последвалото изрично произнасяне на 01.06.2011 г. извън установения с чл. 97, ал. 1 АПК срок /25.05.2011 г./ е ирелевантно за допустимостта на съдебния контрол. Жалбата е следвало да бъде оставена без разглеждане, а заявеният с нея правен спор не може да бъде разрешен по същество. В същия смисъл са и решение № 13574/24.10.2011 г. по адм. дело № 14889/2010 г. на ВАС, седмо отделение и решение № 3940/19.03.2011 г. по адм. дело № 8652/2010 г. на ВАС, седмо отделение. Като е разгледал жалбата по същество, след като е била недопустима, т. е. при наличие на отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща надлежното упражняване на правото на съдебна защита, АС - гр. Пазарджик е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а образуваното производство подлежи на прекратяване. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,