Решение № 10378 от 31.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5734/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Е. Кирова от гр.София чрез адв. В.Матев срещу Решение 2277 от 05.04.2023 г., постановено по адм. д. 7697/2022 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от Е. Кирова срещу Център за градска мобилност ЕАД иск в пълния му размер. Претендира разноски за двете инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Е. Кирова от гр.София не се явява. Представлява се от адв. В.Матев, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, Център за градска мобилност ЕАД гр.София, редовно призован, не изпраща представител. От същия по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с развити в него доводи за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил като неоснователни и двата, предявени от Е. Кирова от гр.София срещу Център за градска мобилност ЕАД обективно съединени иска, а именно: иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 66 лева, изразяващи се в заплащане на недължими глоби ,резултат от незаконни фактически действия по неправомерно поставяне на технически средства скоби на управляваните от ищцата леки автомобили, както и иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева, изразяващи се в преживян емоционален стрес, притеснение и неудобство, претърпени от бездействието на ответника да предприеме съответните действия в предвидения от закона срок, след подадено възражение, респективно посещение на Контактния център на ЦГМЕАД . За да стигне до този правен резултат, АССГ, след анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства и материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е заключил, че по делото не се установява наличието на първата предпоставка от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обосноваващ основателността на предявените искове. АССГ е установил, че на 11.12.2020 г. със Съобщение В1897364 и на 23.09.2021 г. със Съобщение В2045016 ищцата е уведомена за наложена мярка за принудително задържане с техническо средство (скоба) съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на управляваните от нея към тези дати два леки автомобила поради установена липса на заплащане за паркиране в зоната за почасово платено паркиране . Е. Кирова е заплатила съответната цена за паркиране и разходите за премахване на техническото средство скоба, възлизащи съответно на 36 лева и 30 лева, като едновременно с това е депозирала възражения до ръководството на ответника с твърдения за неправомерност на действията по задържане на автомобилите. Като доказателства по делото са представени тези възражения едното - адресирано до ЦГМ без входящ номер и дата, другото - до заместник-кмета по транспорт на Столична община, в отговор на което във втория случай до ищцата е изпратено писмо от 07.04.2022 г. с уточнение, че [улица]попада в обхвата на Зелена зона, където е въведен режим на почасово платено паркиране на изрично определени за тази цел места. Съдът е констатирал, че от представените по делото доказателства не се установява ищцата да е обжалвала така наложените й принудителни административни мерки по съдебен ред. След анализ на разпоредбите на чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата и чл. 124 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община, както и въз основа на Заповед СО18РД-95-454/03.08.2018 г. на кмета на Столична община, АССГ е заключил, че поставянето на техническо средство скоба върху ППС на основание чл.167, ал.2 от ЗДвП не съставлява незаконосъобразно фактическо действие, от каквото ищцата претендира претърпените от нея имуществени вреди. Използването на техническо средство за принудително задържане скоба на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране в Зелена зона до заплащане на таксата и на разходите по неговото прилагане, по същността си е правно действие, обективиращо волеизявлението на оправомощените органи за налагане на принудителна административна мярка- т.е. съставлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол в самостоятелно административно производство, каквото според съда няма данни да е проведено. АССГ е развил доводи, че в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е недопустимо да бъде извършен инцидентен контрол за законосъобразност на влязъл в сила като необжалван административен акт /каквито представляват наложените ПАМ/. Съдът е приел, че и твърдените от Е. Кирова незаконосъобразни бездействия от страна на ответника ,изразяващи се в непредприемане на съответните действия по уважаване на подадените от ищцата възражения и посещение на контактния център на ЦГМ, не представляват по същността си фактически бездействия/действия/, а правни такива по извършване на проверка и изготвяне на становище /съдържащо волеизявление/ по подадените възражения. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касационната жалбоподателка нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е определил предмета на доказване по предявените искове и не е допуснал исканата от ищцата в хода на първоинстанционното производство съдебно техническа експертиза. Правилен е изводът на АССГ, че не са налице твърдените от ищцата незаконосъобразни фактически действия по поставяне на техническо средство скоба като мярка за задържане на автомобилите на ищцата до заплащане на дължимата цена за паркиране в Зелена зона. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 поставянето на скоба като форма на задържане на автомобилите съставлява налагане на принудителната административна мярка - индивидуален административен акт, който по волята на самия законодател не се налага в писмена форма, а чрез фактически действия поставяне на техническото средство скоба. Прилагането на принудата представлява проява на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. В случая ищцата и в двата случая на налагане на ПАМ е била уведомена писмено за приложената принуда и за нея е било налице процесуалното право да оспори наложените й ПАМ по съответния законов ред. След като по делото не са налице данни издадените ПАМ да са оспорени и отменени по съдебен ред, то искът за обезщетение за имуществени вреди е неоснователен поради липсата на първата предпоставка от сложния фактически състав на отговорността на държавата и общините за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно се претендират и вреди във връзка с бездействие по подадените възражения до ЦГМ. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд доводи за неналичие на незаконосъобразно фактическо бездействие, от което да са настъпили претендираните неимуществени вреди, не намира за необходимо да приповтаря същите и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, ответникът по касация има право на претендираните от него и реално доказани в хода на производството пред касационната инстанция съдебни разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение