Решение № 7360 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7660/2016 г.

Решение № 7360 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7660/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - Б., чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Г., против решение № 683/13.05.2016 г. по адм. дело № 929/2015 г. на Административен съд-Б., с което е обявена нищожността на негова заповед № 03-010-РД/74/14.05.2014 г. за отказ за финансиране по заявление за подпомагане, подадено от М. Ю. М. Релевирани са доводи за неправилност на съдебното решение вследствие допуснати при постановяването му нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените от касатора съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. О. М. Ю. М., от с. К., община Б., чрез процесуалния си представител адвокат С. Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. Ю. М., срещу заповед № 03-010-РД/74/14.05.2014 г. на директора на ОД на ДФЗ-Б., с която на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП, чл. 21, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 1, т. 2, чл. 18, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства за млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е отказано финансиране по подаденото от М. М. заявление за подпомагане. Съдът е разгледал жалбата и след анализ на разпоредбите на ЗПЗП и Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" в приложимите им редакции констатира, че директорът на Областната дирекция не е имал материална компетентност да издаде такъв акт, тъй като в ЗПЗП (в приложимата редакция) няма уредена възможност за изпълнителния директор на ДФЗ да делегира предоставените му правомощия на своите заместници или на други служители на фонда, включително на директор на областна дирекция. Въз основа така изложените фактически и правни констатации е направен извод за нищожността на обжалвания акт. Постановеното решение е правилно. От първоинстанционния съд е осъществен задълбочен анализ на релевантните факти, при което и с оглед актовете, регламентиращи схемите и мерките на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и тези на националното законодателство, регулиращи възникващите в тази връзка обществени отношения са направени обосновани изводи относно правната природа на заповедта и правомощията на ДФ "Земеделие" като държавен орган в областта на Общата селскостопанска политика по управление на средствата за подпомагане на българското земеделие със средства от Европейските земеделски фондове и компетенциите на длъжностните лица от неговата структура. Съгласно § 1, т. 1 ДР АПК, административен е органът, принадлежащ към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Такъв орган в областта на подпомагането на земеделските производители, по силата на чл. 20а във вр. с чл. 11 и чл. 11а ЗПЗП, е изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", който е и изпълнителен директор на Разплащателна агенция, а предоставянето временно и частично на част от правомощията му, на друго длъжностно лице или орган, следва да е допуснато от същия закон. По делото е приложена заповед № 03-РД/1869/07.05.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в т. 1 от която е записано, че на директорите на областните дирекции на ДФЗ се делегира правото да вземат решения при одобрение или отказ, да издават заповеди за одобрение или отказ на заявленията и да сключват договори по одобрени заявления за финансово подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", в съответствие с териториалната си компетентност. При съпоставка на нормите на националното законодателство и по-конкретно на чл. 11 от Устройствения правилник на Д. фонд "Земеделие" и чл. 20а ЗПЗП, съдът обосновано приема, че издателят на акта не е разполагал с материална компетентност. С оглед структурата и организацията на ДФ "Земеделие", изпълняващ функцията на Разплащателна агенция, правилно е прието, че единствено изпълнителният директор на фонда е компетентен да издаде административния акт. Поради това и с оглед обстоятелството, че директорът на областната дирекция, подписал заповедта за отказ от финансиране не е компетентен орган по смисъла на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП, нито субект, на който могат да бъдат делегирани такива правомощия, правилен е направеният извод за нищожността на обжалвания акт. Във връзка с наведените от касатора оплаквания следва да се отбележи, че чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на Д. фонд "Земеделие" действително предоставя възможност на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и сключване на договори за финансово подпомагане на земеделски производители, но използването й не води до валидното им предоставяне, доколкото такава възможност не е предвидена в приложимия специален закон. Към момента на издаване на оспорената заповед приложимият ЗПЗП не урежда възможност за делегиране на правомощия, поради което законосъобразен е направеният от решаващия съд извод, че административният акт е издаден от некомпетентен орган. Делегацията на правомощия за първи път е уредена на законово ниво с допълването на чл. 20а ЗПЗП с новите ал. 3 и ал. 4, обнародвани в ДВ, бр. 12/2015 г. Същите са публикувани на 13.02.2015 г., поради което и с оглед общото правило на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Р. Б. за влизане в сила на нормативните актове, са приложимо право, считано от 17.02.2015 г. Процесната заповед е издадена на 14.05.2014 г., към който момент не са били налице необходимите законови предпоставки за издаване на атакувания акт от директор на ОДЗ, респективно - издателят на заповедта не е разполагал с материална компетентност. Предвид липсата на компетентност на лицето, посочено като издател на акта, правилно административният съд с решението, предмет на касационната жалба, е прогласил нищожността на обжалваната пред него заповед и е изпратил преписката на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за ново произнасяне. Предвид изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство по приложен списък. Разноските са своевременно поискани и доказани по основание, поради което ДФЗ следва да бъден осъден да заплати на ответника по касация сумата от 700 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение