Решение № 2072 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 24/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Д. П., чрез адв.Цвяткова, против решение 2850 от 05.10.2024г., постановено по адм. дело 523/2024г. по описа на Административен съд - Русе. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Прави искане за отмяната му и постановяване на решение, с което се отмени процесната заповед. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът заместник-кмет на община Русе по Устройство на територията, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл.211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Т. Д. П. против заповед заповед РД-01-734/22.03.2024 г. на заместник-кмет на община Русе по Устройство на територията, с която е забранено ползването на обект Склад 3 от тавански етаж на сграда с кадастрален идентификатор (КИ) 63427.2.1570.1 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, с адрес: [улица], гр. Русе, собственост на всички собственици на самостоятелни обекти във визираната жилищна сграда. Със същата заповед е разпоредено в 3-дневен срок от съобщаването електроразпределителните и ВиК дружества, обслужващи обекта, да извършат прекъсване на ел. захранването и водоснабдяването на обекта. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в предвидената писмена форма, без допуснати съществени нарушения на установената процедура и в съответствие с материалния закон. Въз основа на установеното ползване на процесното помещение склад 3 не по предназначение като складово помещение, а като жилище, е обоснован извод за законосъобразно прилагане от административния орган на забраната по чл. 178, ал. 6 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. След обсъждане на събраните по делото доказателства от съда са изведени законосъобразни правни изводи, основани на установените за спора релевантни факти и обстоятелства. Законосъобразността на оспорената заповед е проверена на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 178 от ЗУТ - не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган, а според тази на чл. 223, ал. 1, т. 7 от същия закон за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице забранява достъпа до строежи или до части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред и забранява захранването им с електрическа и топлинна енергия, вода и газ. Предмет на оспорената заповед не е законността на строежа, а забраната за ползването му не по предназначение. Релевантен в случая въпрос е какво е предназначението на обекта и съответно ползва ли се той съобразно това си предназначение. В случая заповедта е издадена за това, че е налице промяна на предназначението на таванското помещение. Видно от събраните по делото доказателства строежът е таванско помещение, което се ползва за жилище. Спазена е предвидената в чл. 178, ал. 5 от ЗУТ процедура - заповедта е издадена след надлежно извършена проверка и съставен констативен акт. С него е установено, че процесния склад, собственост на всички собственици на етажната собственост в сградата, където се намира, се ползва от касатора в настоящото производство Т. Д. П. не по предназначение като складово помещение, а като жилище с обособени спално помещение и помещение с кухненско оборудване и мивка. От същия е подадено възражение, срещу констатираното с протокола от проверката, което е обсъдено от административния орган и е прието, че с него не се внасят нови факти и обстоятелства. Съгласно наличната строителна документация процесното помещение склад 3 е с предназначение като складово, част е от таванския етаж на жилищна сграда заедно с още четири обособени склада и една обща тоалетна. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 5, т. 41 ДР ЗУТ "промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. В таблица 3, т. 4 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри е предвидено разграничение в обектите тези ползвани за жилище са със съответстващ код 500, а тези ползвани за складово помещение са със съответстващ код 670. Безспорно е установено, че обектът се ползва с предназначение, различно от това, предвидено при неговото изграждане и въвеждане в експлоатация на жилищната сграда, в която се намира - от обект със спомагателен и обслужващ характер в такъв с предназначение за задоволяване на жилищни нужди. Промяната му от складово помещение в "жилище", изисква изменение на предвиденото предназначение по съответния законов ред. Налице е хипотезата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, поради което оспорената заповед е постановена в съответствие с относимата материалноправна разпоредба. Като приема, че релевантните за издаване на административния акт факти са осъществени, първоинстационният съд законосъобразно отхвърля оспорването. Предвид изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение,