Решение № 8966 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13029/2013 г.

Решение № 8966 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13029/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Албамед" ООД, подадена чрез адв. Петя Койкова, срещу Решение № 4463 от 04.07.2013 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 3164 по описа на същия съд за 2011 г. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 1006785 от 13.01.2011 г., издаден от Стефка Божидарова Пеева - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 464/16.03.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП. С решението "Албамед" ООД, ЕИК 121391813, е осъдено да заплати на Дирекция "ОУИ" - София, сумата от 1678,92 лева разноски по делото. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, оспорва чрез юрк. Манчева касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Албамед" ООД против Ревизионен акт № 1006785 от 13.01.2011 г., издаден от Стефка Божидарова Пеева - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 464/16.03.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП. С оспореният в настоящото производство РА на "Албамед" ООД са определени задължения за довнасяне в размер на 54 354,95 лева и лихви в размер на 7 091,32 лева по фактури, издадени от "Строй Ком Проект" ЕООД и "Ви Ес Вижън" ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да обоснове извод за законосъобразност на РА, съдът е съобразил следното: По фактурите, издадени от "Строй Ком Проект" ЕООД съдът е установил, че предмет на договора от 01.02.2010 г. сключен от ревизираното лице и този доставчик, е извършване на ремонтни дейности на ядрено - магнитен резонанс (ЯМР) SIGNA, разположен на територията на МДОЗС - Враца, както и асистирано съдействие при зареждане на посочената апаратура с течен хелий, като в раздел II са конкретизирарни задълженията. На 01.04.2010 г. между страните е подписан анекс към договора, с който се възлагат допълнителни дейности. В изпълнение на така договореното са издадени и процесните фактури с предмет на доставката "ремонт на мед. апаратура", а през м. 04.2010 г. фактура с предмет "монтаж, окомплектоване и преместване на машини". Констатирано е също така, че във връзка с договорите са представени протоколи за извършени ремонтни дейности, зареждане с хелий, които, обаче, са с дати 13.05., 23.05., 10.06., 22.07.2010 г., т. е. не документират приемането на извършени дейности към датите на съставяне на посочените по - горе фактури. От доставчика са представени 13 трудови договора с лица, назначени на длъжност "работник строителство". С оглед тези данни, както и заключението на ССчЕ, съдът се е мотивирал, че процесните услуги не са реално извършени. Според съда приложения към жалбата в административното производство снимков материал по никакъв начин не документира изпълнение на фактурираните дейности от страна на "Строй Ком Проект" ЕООД - същите касаят дейности, свързани с изнасяне на част от медицинско оборудване, превоза му, както и свързани с това строителни дейности, извършени в градовете София, Кърджали, Бяла Слатина и Девин, а предмет на порцесния договор е ремонтни дейности на ЯМР в гр. Враца. Относно "Ви Ес Вижън" ЕООД е установено, че издадените от този доставчик фактури са в изпълнение на сключените с жалбоподателя договор за рекламни услуги от 01.05.2009 г. и договор за възлагане от същата дата. Предмет на договора за рекламни услуги е изработване на рекламен проект, стратегия на представяне и презентации, свързани с дейността на възложителя - търговска дейност; изработка на рекламни банери; дизайн и предпечатна подготовка; директна реклама. Съгласно втория договор, изпълнителят следва да извърши: инициализация и преинициализация, програмиране, набиране и класификация на документи, графичен дизайн. Административният съд е възприел констатациите на решаващия орган в административното производство, според които и в двата договора, въпреки липсата на каквито и да било количествени параметри, както и на конкретизация на общо и неясно формулираните задачи, е определен точният размер на дължимото възнаграждение. Информация за конкретния вид на извършените работи не може обаче да бъде извлечена от протоколите, съставени за изпълнението му. Според съда депозираните от ДЗЛ дипляни с логото на "Албамед" ООД, страници от справочник "Медицински услуги в София" и бланка за сервизен протокол, не могат да обосноват извод за реално осъществени услуги, доколкото отпечатването им не е предмет на сключените договори, нито с представените протоколи е документирано предаване на такъв вид материали. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор и обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Законосъобразен е мотива на съда, че по делото, макар и да са представени договори и приемо-предавателни протоколи за приемане на извършената работа, липсват доказателства в какво точно се състои тя, какви конкретно услуги са извършили доставчиците. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът е обосновал отказът за признаване на право на данъчен кредит само с оглед констатациите за липса на кадрова обезпеченост на доставчиците. В случая съдът се е произнесъл по делото, с мотиви, проследявайки доставките от "Строй Ком проект" ЕООД и "Ви Ес Вижън" ЕООД. Във връзка с отделните доставчици, са обсъдени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ревизираното лице, представените във връзка с всяка фактура писмени доказателства, както и данните за плащания и счетоводното им отразяване и при съвкупната им преценка обосновано е приел за недоказани фактурираните услуги. В тази връзка следва да се посочи, че реалното извършване на облагаема доставка е основно законово изискване за възникване правото на данъчен кредит, съдържащо се в понятието за данъчен кредит. В конкретния казус поради непредставянето на доказателства за реалност на доставките, не е изпълнено изискването на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, тоест не е налице възникнало данъчно събитие. Налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като процесните фактури обективират неправомерно начислен данък, поради което на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит. В хода на съдебното производство жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да иска събирането на доказателства, относно всички относими към настоящия спор доказателства. Съдът правилно е приел, че в тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникването на правото на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС. Неоснователно е позоваването от касатора на дадените от Съда на ЕО тълкувания на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, по съединени дела С-80/11 и С-142/11, поради различната фактология по споровете и липсата на съвпадение по спорните въпроси. Според дадените тълкувания, не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане на данъчен кредит, поради извършени нарушения от доставчика или негови доставчици или поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е разполагал със стоките, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на данъка, или поради това, че не притежава други документи извън фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, когато са изпълнени процесуалните и материалноправни предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. В случаят е спорно и е останало недоказано именно изпълнението на материалноправните предпоставки за възникване на правото. Събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: Независимо от изхода на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,