Решение № 2080 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6766/2009 г.

Решение № 2080 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6766/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрк. Кр. Койчев, в качеството му на пълномощник на Феодор Ив. Цветков - полицейски орган при 04 РПУ - СДВР, против решение № 1374 от 14.01.2009 г., постановено по адм. дело № 4727/2008 г. от Административен съд София-град. В жалбата се сочат и обосновават отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Илир Селим Айети, чрез пълномощника си адв. Фъртунова пледира за нейната неоснователност. Претендира разноски. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С решението, предмет на касационната проверка, съдът от първата инстанция е отменил заповед № 04-0041 от 5.01.2008 г. на полицейски орган при 04 РПУ на СД на МВР, като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материално-правната разпоредба на чл. 63 от ЗМВР, в нарушение на изискуемата от закона форма и в противоречие с целите на ЗМВР. Приел е, че съгласно чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, каквото правно основание административният орган е посочил в заповедта за задържане, полицейските органи могат да задържат лица в случаите, определени със закон и това са други случаи, извън посочените в точки от 1 до 7 на същия текст. В случая административният орган не е посочил разпоредбата на "другия закон", който предвижда задържането на лице при настъпването на определени обстоятелства. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че заповедта не съдържа точно посочване на правното основание, което е нарушение на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Освен този недостатък съдът е констатирал, че след задържането на Илир Селим Айети полицейският орган не е извършил нито едно неотложно процесуално действие, което противоречи на целта на закона. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. В касационната жалба се прави възражение, че полицейският орган правилно е отнесъл фактическата обстановка по задържането с формулировката на чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР - "в други случаи, определени със закон", тъй като е изходил от основните задачи на МВР, а именно "противодействие на престъпността и опазване на обществения ред", изразени в чл. 6, ал. 1, т. 2 и чл. 7, т. 3 от ЗМВР. Посочено е още, че лицето не е оказало съдействие за разкриване на престъплението, което е мотивирало полицейския орган да наложи заповедта за задържане, основавайки се на задачите и основните дейности, дадени на органите на МВР. Тези възражения не опровергават, а потвърждават изводите на съда от първата инстанция. Видно от текста на заповедта за задържане в нея посочено, че лицето се задържа защото "въвежда в заблуждение органите на МВР". Не е посочен нито текста на чл. 6, нито този на чл. 7 от ЗМВР, нито в каква връзка е "заблуждението". Няма спор, че мотивите на административния орган могат да се съдържат и в отделен документ, като мотиви на помощен орган стига те да кореспондират с издадения административен акт и да позволяват да бъде проверена неговата законосъобразност. В случая това не е така. От доказателствата по делото, обсъдени в тяхната съвкупност, не става ясно за какво точно престъпление се касае - грабеж, обида на длъжностни лица при и по повод изпълнение на функциите им, за хулиганство, за нарушение на обществения ред и т. н. При това положение не може да се приеме друго, освен че изложеното като фактическо основание не съвпада с правното основание за издаване на акта, както правилно е приел и решаващият съд. Възможността на страната да се запознае с мотивите на акта е съществен елемент от правото й на защита и при нарушение от такъв характер следва отмяната на оспорения акт. Ето защо решението на съда се явява правилно и законосъобразно и като такова ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 Върховният административен съд, трето отделение,