Решение № 14397 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8189/2016 г.

Решение № 14397 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8189/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от О. П., подадена чрез юрисконсулт Д. С., против решение № 274/20.05.2016 г. по адм. д. № 222/2016 г. на Административен съд - П. в уважителната му част. Излага твърдения, че в тази част решението е неправилно и иска да бъде отменено. Оспорва изцяло изводите на съда, че отменената заповед РД - 12-2889/25.11.2008 г. на заместник- кмета на О. П. и бездействието, изразяващо се в неприлагане на задължителни предписания от гл. архитект на община П., са причина за претендираните и присъдени суми като обезщетения по ЗОДОВ. Ответникът - Л. Е. Л., редовно призован, се явява лично. Ответниците - И. К. Н. и А. М. Т., редовно призовани, се представляват от адв. Д.. Моли да се остави в сила решението. Правилно съдът е констатирал, че вредите са в резултат от бездействие на органи на община П.. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество - неоснователна. АС - П. е изпълнил дадените от ВАС указания в отменителното решение. Обосновано е приетото от съда, че е налице връзка между отменената като незаконосъобразна заповед на кмета на общината и претърпените от ищците имуществени вреди. Предвид това, решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с искова молба от И. К. Н. и Л. Е. Л., двамата с адрес ул. "К. Б. I" № 6 и от А. М. Т., с адрес ул. "К. Б. I" № 4, с която се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени следствие на отменена като незаконосъобразна заповед РД - 12-2889/25.11.2008 г. на заместник-кмета на О. П.. Съдът е осъдил О. П. да заплати на И. Н. обезщетение в размер на 21 446,94 лв., ведно с лихвата върху тази сума, считано от датата на предявяването на исковата молба - 21.02.2014 г., до окончателното заплащане, като е отхвърлил иска в частта му над 21 446,94 лева до общия размер от 30 850 лева, както и искането за лихва за периода 01.01.2011 г. - 20.02.2014 г. Осъдил е О. П. да заплати на Л. Л. обезщетение в размер на 21 446,94 лв., ведно с лихвата върху тази сума, считано от датата на предявяването на исковата молба - 21.02.2014 г., до окончателното заплащане, като е отхвърлил иска в частта му над 21446,94 лева до общия размер от 45 850 лв., както и искането за лихва за периода 01.01.2011 г. - 20.02.2014 г. Осъдил е О. П. да заплати на А. Т. обезщетение в размер на 1152,46 лв., ведно с лихвата върху тази сума, считано от датата на предявяването на исковата молба - 21.02.2014 г., до окончателното заплащане, като е отхвърлил иска в частта му над 1152,46 лева до общия размер от 8500 лева, както и искането за лихва за периода 01.01.2011 г. - 20.02.2014 г. Осъдил е О. П. да заплати на тримата ищци разноски по делото в размер на 1245,46 лева. Приел е в мотивите си, че през 2007 г. е била прекъсната канализация, обслужваща имотите на настоящите ищци, която е била ситуирана в съседен частен имот, което заедно с разчистване на строителната площадка и премахване на съседна сграда е допринесло за материални щети в имотите им. Разчистването е било разрешено, видно от писмо № ТСУиС-26-670-2/08.10.2007 г. на зам. - кмет на О. П.. Вредите се изразяват в необходимостта от възстановяване или алтернативно - изграждане на ново канализационно отклонение, амортизиране на сградите, ситуирани в имотите им и необходимост от възстановяване на подпорната стена, неизвършването на което ще доведе до допълнителна денивелация на терена. От назначените експертизи са установени и сумите, които следва да бъдат изразходени за изграждане, респ. възстановяване на горните обекти. Последните, съдът възприема като наличие на реални материални вреди, настъпили в правната сфера на ищците. Съдът е приел, че имуществените вреди се дължат на посоченото в исковата молба бездействие на органите и служителите на община П.. Същите в лицето на гл. архитект са издали задължително предписание в писмо изх. № ТСУиС-944-227-1/18.10.2007 г., доколкото е констатирано, че "във връзка с предприетите действия по събаряне на сграда в УПИ 5262 и УПИ 5266 кв. 396, извършено в силно пресечения терен и вследствие на почистване на площадката се е оформил земен скат с височина по-голяма от 2 метра, застрашаващ сградите, разположени на ул. "К. Б. I" № 6, граничещи с тези по-ниско разположени имоти. Същевременно е прекъсната канализация в УПИ 5262 и УПИ 5266, което допълнително наводнява площадката и застрашава част от ската от самосрутване. Във връзка с горното е необходимо да се възстанови прекъснатата канализация в 14- дневен срок и да се предприемат спешни мерки от собственика на УПИ 5262 и УПИ 5266, ул. "Бяло море" № 18 и № 20, като се извърши временно укрепване на ската в потенциално опасни участъци, за да се предпазят сградите в УПИ 5263, разположени на ул. "К. Б. I" № 6. Временното укрепване да се извърши по предписания на инженер - конструктор и под контрола на техническо ръководство. " Това задължително предписание е изпратено и получено от адресата му - собственика на УПИ 5262 и УПИ 5266, но органите на общината не са положили усилия за да наложат изпълнението му, включително с мерки на държавна принуда. С последващата отменена от съда като незаконосъобразна заповед РД - 12-2889/25.11.2008 г. на заместник-кмета на О. П. е разпоредено на собственика на УПИ VIII 5266, 5262 кв. 396 по плана на гр. П. премахването на същото прекъснато канализационно съоръжение, което е бил длъжен да възстанови съгласно предписанието на гл. архитект. Съдът е посочил, че собственикът на УПИ 5262 и УПИ 5266 е уведомил общината за премахване на законните строежи в своите имоти. При това премахване обаче, същият е повредил канализацията на съседните имоти /собственост на ищците/, която канализация преминава през неговия имот, и е премахнал своя сграда, която е играела ролята на контрафорс спрямо сградата на ул. "К. Б. I" № 6. О. П. не е осигурила изпълнението на задължителните предписания с помощта на държавна принуда и е бездействала, което е довело до продължаващо прекъсване на канализацията, изливане на дъждовните и битови води, а поради образувания при събарянето на сградите в долустоящия имот скат, горестоящите сгради на ищците са повредени. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че И. Н. и Л. Л. са собственици на ПИ 5263, кв. 396 по плана на гр. П. с административен адрес гр. П., ул. "К. Б. I" № 6, съгласно нотариален акт, приложен на лист 21 от дело 311/2014 г., а А. М. Т. е съсобственик на ПИ 5260, кв. 396, с административен адрес гр. П., ул. "К. Б. I" № 4, съгласно нотариален акт, приложен на лист 23 от дело 311/2014 г. и удостоверение за наследници на л. 24 от същото дело. През 2007 г. собственикът на ПИ 5262 и ПИ 5266 в кв. 396 по плана на гр. П. "Верита" ЕООД, с управител К. Ц. М. извършва строително-монтажни дейности в собствените си имоти, при което разрушава канализацията, обслужваща съседните имоти, собствени на настоящите ищци. И. Н. подава жалба до общината, в която твърди, че в периода между 28.09.2007 г. и 05.10.2007 г. от собственика на съседния имот е наета фирма "Нипед" ООД, която следва да премахне съществуващата сграда в имота, по повод което са извършени изкопни дейности на силно денивелирания терен без одобрено разрешение от О. П.. По повод тази жалба е издадено писмо № ТСУиС-26-670-2/08.10.2007 г. на зам. -кмет на О. П., с което е разрешено "собствениците на ПИ 5262 и ПИ 5266, кв. 396 да започнат разчистване на строителна площадка, като се премахнат второстепенните сгради в същите поземлени имоти. При събарянето е необходимо да се вземат мерки да не се нарушават възможностите за използване на съседния имот по смисъла на чл. 50 от Закона за собствеността. " До управителя на "Верита" ЕООД е изпратено последващо писмо изх. № ТСУиС-944-227-1/18.10.2007 г. от гл. архитект на О. П., с което е констатирано и предписано, че "във връзка с предприетите действия по събаряне на сграда в УПИ 5262 и УПИ 5266 кв. 396, извършено в силно пресечения терен и вследствие на почистване на площадката се е оформил земен скат с височина по-голяма от 2 метра, застрашаващ сградите, разположени на ул. "К. Б. I" № 6, граничещи с тези по-ниско разположени имоти. Същевременно е прекъсната канализация в УПИ 5262 и УПИ 5266, което допълнително наводнява площадката и застрашава част от ската от самосрутване. Във връзка с горното е необходимо да се възстанови прекъснатата канализация в 14- дневен срок и да се предприемат спешни мерки от собственика на УПИ 5262 и УПИ 5266, ул. "Бяло море" № 18 и № 20, като се извърши временно укрепване на ската в потенциално опасни участъци, за да се предпазят сградите в УПИ 5263, разположени на ул. "К. Б. I" № 6. Временното укрепване да се извърши по предписания на инженер - конструктор и под контрола на техническо ръководство. " Прекъсването на канализацията е констатирано и с протокол № 22/27.11.2007 г. на комисия на общината. По повод поредица жалби от настоящите ищци до Кмета на О. П., до РДНСК и до други институции, са извършени множество проверки, за които са съставени констативни протоколи, като е прието, че е налична дефектирала канализация, която следва да бъде премахната, а собствениците на поземлените имоти, следва да изготвят и внесат проект за изграждане на нова канализация, след съответно съгласуване с компетентните лица. В тази връзка е издадена заповед РД-12-2889/25.11.2008 г. на зам. - кмета на О. П., с която е наредено собственикът на УПИ VIII 5266, 5262, кв. 396 по плана на град П. да премахне в тридесетдневен срок дефектиралото канализационно съоръжение, преминаващо през същия имот и обслужващо жилищните сгради на адреси ул. "К. Б. I" № 4 и ул. "К. Б. I" № 6 в гр. П., освидетелствано с констативен протокол № 68 от 11.11.2008 г. на комисия, назначена със заповед № РД-12-1080 от 20.08.2007 г. на кмета на О. П.. заповедта е отменена с решение № 400 от 15.06.2010 г., влязло в сила на 17.12.2010 г., постановено по адм. дело № 825/2009 г. по описа на Административен съд - П.. От заключението на назначената по делото СТЕ е видно, че канализационното отклонение от имотите на ул. "К. Б. I", преминаващо през УПИ 5262 и заустено в канала на ул. "Бяло море" е прекъснато през 2007 г. при разчистването на площадката, като същото е било обслужвано от ВиК - П.. Към датата на издаване на заповед № РД-12-2889/25.11.2008 г. то вече не е функционирало поради прекъсване и отпадъчните води се изливат открито на терена. Собственикът на УПИ VIII 5262 и 5266, кв. 396 не е имал разрешение за разкопаване в края на м. септември 2007 г., когато наетата от него фирма скъсва канализационното отклонение. Впоследствие е издадено разрешение за строеж № 284/14.05.2009 г. за строеж на жилищна сграда с подземни гаражи, магазин за хранителни стоки, офиси и фризьорски салон в УПИ VIII 5262 и 5266, кв. 396 по плана на гр. П.. По делото е приложена заповед за одобряване на ПРЗ за съседен общински имот, като съгласно същата, с плана е предвидена сервитутна ивица в този имот за прокарване на канализационно отклонение от ПИ 5263 и ПИ 5260. Установените факти по делото водят единствено до извод, че повредената канализация в имотите на ищците по делото, ответници по касационната жалба, е в резултат на действията на "Верита" ЕООД, с управител К. Ц. М., собственик на имоти на ПИ 5262 и ПИ 5266 в кв. 396 по плана на гр. П., който при събарянето на старите постройки в имота си е прекъснал канализацията, включително и тази, изградена в имотите на Л. Е. Л., И. К. Н. и А. М. Т.. Съдът сам е посочил в мотивите си, че канализацията в имотите на ищците е била разрушена през 2007 г., поради което заповед РД - 12-2889/25.11.2008 г. на заместник-кмета на О. П., дори и отменена като незаконосъобразна, не може да е причина за вредите, предмет на настоящото дело. Ищците по делото са посочили само тази заповед като основание за претендираните от тях вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу О. П.. След като заповедта е издадена след възникването на вредите, то претендираните вреди не могат да бъдат пряка и непосредствена последица от нея. Съдът е разгледал исковата претенция и като следствие от бездействие на администрацията на община П. да предотврати настъпването на вредите по повредената канализация на ищците, като е приел, че община П. не е предприела действия да изпълни принудително даденото от гл. архитект предписание. Такава искова претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, основана на незаконосъобразни бездействия на администрацията на община П., не е предявена по делото. В исковата молба се излагат само доводи във връзка с бездействието на общината, без обаче да се извежда като самостоятелно основание. В петитума на исковата молба е обоснована причинна връзка на вредите с отменената като незаконосъобразна заповед на зам. - кмета на общината. Независимо от това, поради изложените доводи от административния съд, касационната инстанция излага доводи и по това разгледано основание. Видно от изложената фактическа обстановка, е че в края на м. септември 2007 г., при събаряне на стари постройки в ПИ 5262 и ПИ 5266 в кв. 396 по плана на гр. П., собственикът е прекъснал намиращата се в имота му канализация, която обслужва и имотите на ищците. Писмото за разрешаване на разчистването е от община П. от 08.10.2007 г., и дори то е издадено по жалба на ищците след започнало вече разчистване. От самото съдържание на указанията на гл. архитект от 18.10.2007 г. е видно, че указанията касаят възстановяване на разрушена вече канализация. Дори и да се приеме, че община П. не е санкционирала собственика на имоти - дружеството с управител К. Ц. М., за неизпълнение на указанието, поведението на общината не е причинило разрушаването на канализацията, което във времето се е случило преди издаването на указанието на гл. архитект. Както съдът е изложил в мотивите си, причина за това са действията на собственика на съседния имот при разрушаване на сградите му и разчистването на терена. Ищците е следвало да предявят претенциите си за вреди към него в един гражданско-правен спор. Освен това, отговорността на задълженото лице за неизпълнение на указание на административен орган е административно- наказателна и тя се осъществява с издаване на административни актове. Неиздаването им не може да се прецени като бездействие, което винаги има за предмет неизвършването на фактически действия. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно, и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, и следва да бъде решен по същество от касационната инстанция. По изложените съображения предявените искове от Л. Е. Л., И. К. Н. и А. М. Т. срещу О. П. са неоснователни, и следва да бъдат отхвърлени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,