Решение № 12244 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9379/2010 г.

ВАСV отделение03.10.2011 г.докладчик т Илияна Дойчева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Стефан Иванов Тепелиев, от гр. София, против заповед № РД-26-198/25.05.2010 г. на министъра на отбраната. ОСЪЖДА Стефан Иванов Тепелиев, живущ в гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 623, вх. "А", ап. 23, с ЕГН ********** да заплати на Министерството на отбраната сумата 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Мотиви

Решение № 12244 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9379/2010 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба от Стефан Иванов Тепелиев, от гр. София, против заповед № РД-26-198/25.05.2010 г. на министъра на отбраната. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗДСл. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли за отхвърлянето й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е бил държавен служител и е заемал длъжността "главен експерт" в отдел "Оперативни анализи", Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" в министерство на отбраната. С обжалваната заповед министърът на отбраната е прекратил служебното правоотношение на Стефан Иванов Тепелиев на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено ПМС № 54/1.04.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната и утвърдено ново длъжностно разписание със заповед от 17.05.2010 г. По делото безспорно е установено, че жалбоподателят е заемал длъжността, описана в оспорената заповед. По силата на отменения устройствен правилник на министерството на отбраната (в сила до 25.05.2010 г.) Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" е била с обща численост 183 щатни бройки, а съгласно разписанието на длъжностите в сила до 24.05.2010 г. същата е била структурирана в 6 отдела, един от който е отдел "Оперативни анализи", като за длъжността, заемана от жалбоподателя са били предвидени 5 щатни бройки. С ПМС 54/1.04.2010 г. е приет нов Устройствен правилник на министерството на отбраната като за Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" са предвидени 138 бр. Въз основа на промените в числеността на администрацията в т. ч. и на дирекцията, органът по назначаването е утвърдил ново длъжностно разписание. С представеното разписание на длъжностите в сила от 25.05.2010 г., се установява, че дирекцията е структурирана в 9 отдела. Жалбоподателят твърди, че изпълняваната от него длъжност е преминала в сектор "Анализ и охрана" в отдел "Управление на недвижимата държавна собственост". С представените по делото длъжностни разписания, както и със заключението на приетата по делото съдебно-кадрова експертиза, неоспорена от страните, се установява, че в сектор "Анализ и охрана" са предвидени 3 бр. за длъжността "главен експерт" като не е налице идентичност между длъжността "главен експерт", изпълнявана от жалбоподателя и длъжността "главен експерт", предвидена за изпълнение в сектор "Анализ и охрана". С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд намира жалбата за неоснователна. Заповедта е издадена от компетентния административен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички необходими реквизити съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Заповедта е в съответствие и с материалноправните разпоредби на ЗДСл. Налице е реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя. Длъжността е продължила да съществува само като нормативно определена позиция, но не и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. В новосъздадения сектор към длъжността "главен експерт" са добавени нови основни задължения, които не са били включени в длъжността, изпълнявана от жалбоподателя. Освен това са намалени и бройките, определени да изпълняват длъжността. Следователно заповедта е издадена в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Този извод се потвърждава и от приложените по делото поименни длъжности разписания в сила към 24.05.2010 г. и от 25.05.2010 г., както и приложените длъжностни характеристики за длъжността "главен експерт". Фактът, че в новосъздадения сектор е създадена длъжност "младши експерт" е неотносим към законосъобразността на оспорената заповед, тъй като се касае за различни длъжности с различни функции. От изложеното следва, че с приемането на Устройствения правилник на министерството на отбраната и утвърждаването на ново разписание на длъжностите, в сила от 25.05.2010 г. длъжността, заемана от жалбоподателя е престанала да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, а същевременно са намалени и бройките, предвидени за изпълнение от тази длъжност, поради което и спрямо него са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. за прекратяване на служебното й правоотношение. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото следва да се осъди Стефан Иванов Тепелиев да заплати на Министерство на отбраната сумата 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2