Решение № 2288 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6976/2010 г.

Решение № 2288 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6976/2010 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 133 от 15.04.2010 г., постановено по адм. д. 34/10 г. Административен съд - Пазарджик, седми състав, е отхвърлил жалбата на Кристина Стефанова Христова - Попова от с. Момина Клисура, общ. Белово, против Заповед № 551/30.12.2009 г. на Кмета на Община - Белово. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Кристина Стефанова Христова - Попова от с. Момина Клисура, общ. Белово чрез пълномощника й адв. Петя Грозданова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Пазарджик е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Пазарджик и да постанови друго по същество на спора, с което да отмени обжалвания административен акт със законните от това последици. Ответният по касационната жалба Кмет на Община - Белово чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Пазарджик, седми състав, е отхвърлил жалбата на Кристина Стефанова Христова - Попова от гр. Пазарджик против Заповед № 551/30.12.2009 г. на Кмета на Община - Белово, с която е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "началник на отдел "Европейски фондове и хуманитарна политика" на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращение на длъжността. След като е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на обжалваната заповед, административният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Съдът е формулирал и основният спорен въпрос между страните по делото - дали е налице действително съкращение на заеманата длъжност от жалбоподателката. Анализирайки събраните по делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, административният съд е приел, че при приемане на новото длъжностно разписание на Община - Белово заеманата от жалбоподателката длъжност не съществува в структурата на администрацията като нормативно определена позиция. Прието е още, че тази длъжност не съвпада по съществени белези с някоя от длъжностите в отдел "ККПВОМСХП", нито с длъжността на заместник кмета, а от заключението на вещото лице се установява, че липсва аналогична длъжност, към която да са преминали в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. На база на изложеното е направен извод, че при извършеното преструктуриране на администрацията на общината е извършено реално съкращение на длъжността, заемана от жалбоподателката. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно оплакванията на последната, че е била освободена от длъжност, която не е заемала. В тази връзка е описана фактическата обстановка по промяна на наименованието на длъжността, заемана от страната преди изливането й в отпуск за отглеждане на малко дете, като е посочено, че промяната в наименованието на длъжността не изисква съгласието на служителя, тъй като не се отнася за промяна в договорените между страните условия по служебното правоотношение. Административният съд се е занимал с възражението за връчване на заповедта за съкращение по време на отпуск за отглеждане на малко дете. Изложени са мотиви, че в ЗДСл. няма уреден правен режим за специална закрила за прекратяване на правоотношението от вида на този, уреден в КТ, поради което връчването на заповедта по време на отпуск за отглеждане на малко дете не води до нейната незаконосъобразност. Направен е краен извод за законосъобразност на издадената заповед и неоснователност на жалбата. Постановеното решение на Административен съд - Пазарджик е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбите за разпределение на доказателствената тежест в процеса, като е дал указания на жалбоподателката да установи отрицателен факт - че не е налице реално съкращаване на длъжността. Твърди се още, че в нарушение на материалния закон административният съд е приел, че съкращението е извършено от длъжност началник на отдел "Европейски фондове и хуманитарна политика", без да бъде съобразено, че тя е назначена на длъжност началник отдел "Евроинтеграция и хуманитарна политика" и липсва преназначаване на длъжността началник на отдел "Европейски фондове и хуманитарна политика", като заповед № 492 от 27.11.2009 г. неправилно е била квалифицирана като заповед за преназначаване. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос между страните - дали е налице действително съкращение на щата. Изложените в тази насока мотиви от първоинстанционният съд са логически обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона и се споделят от настоящата инстанция. Направеното оплакване, че административният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като е задължил жалбоподателката да доказва отрицателен факт - че не е извършено реално съкращение на длъжността. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. От друга страна нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК определя, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. За да бъде установено как се разпределя доказателствената тежест в конкретния случай следва да бъде изходено от материално-правната уредба на съкращението на определена длъжност. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, (НПЕКДА, приета с ПМС № 47/1.03.2004 г., обн., ДВ, бр. 18/5.03.2004 г.), длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Съкращаването на определена длъжност е обективен факт, чието проявление като материалноправна предпоставка за прекратяване на правоотношението, следва да е налице към датата на произнасяне на органа по назначаването. Наличието или липсата на реално съкращение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. се изследва в контекста на дефиницията по чл. 2 от НПЕКДА. Преведено на плоскостта на настоящия случай това означава, че административният орган носи доказателствената тежест за доказване на реалното съкращение на заеманата длъжност от адресата на заповедта. Обратното - липсата на реално съкращение, означава, че конкретната длъжност продължава да съществува било под същото или друго наименование и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Последното съставлява положителен факт от обективната действителност, съществуването му е с благоприятни последици за адресата на заповедта за съкращение - липсата на реално съкращение води до незаконосъобразност на заповедта, поради което в тежест на жалбоподателката е да установи неговото съществуване. В този смисъл не могат да бъдат споделени оплакванията, че административният съд е нарушил процесуалните разпоредби при разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази насока анализирайки данните по делото административният съд е направил обоснован извод, че заеманата от жалбоподателката длъжност не съществува не само като нормативно определена позиция, фигурираща като наименование в щатното разписание, но и като система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика, а твърденията й в обратния смисъл се явяват недоказани, в това число и от заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон изразяващо се основно в това, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че прекратяването на служебното правоотношение е извършено от длъжността началник отдел "Европейски фондове и хуманитарна политика". Съпоставката на длъжностните характеристики за двете длъжности - началник на отдел "Евроинтеграция и хуманитарна политика" и началник на отдел "Европейски фондове и хуманитарна политика" налага изводът, че се касае за една и съща длъжност, поради което заповед 492 от 27.11.2009 г. правилно е квалифицирана като такава само променяща наименованието на длъжността. Размерът на получаваното възнаграждение не е съществен елемент от длъжността, а такива са функциите, задачите и задълженията, утвърдени с длъжностната характеристика, поради което наведените доводи за различен размер на възнаграждението на двете длъжности са неотносими към спора. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на административния съд е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Тъй като Община - Белово не е представлявана от юрисконсулт, не следва да й бъде присъждано юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,