Решение № 11651 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 982/2016 г.

Решение № 11651 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 982/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. К. Б., от гр. В. против решение № 2610/08.12.2015 г. по адм. дело № 2733/2015 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № СЗ - Д - Вн - 05 - 1 - 9/2548/11.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В. и са присъдени разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - В. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че касационните основания са бланкетно заявени и неоснователни. Административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за неоснователност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. По делото е установено, че на 24.07.2015 г. Т. К. Б., от гр. В. е подала молба-декларация с вх. № С3 - Д - Вн - 05 - 1 - 9 - 2548 за получаване на еднократна помощ за отглеждане на дете по чл. 8в ЗСПД, окомплектована с изискуемите по закон документи, удостоверяващи фактите досежно придобитото право. Независимо от това, административният орган е уведомил заявителката, че удължава срока за произнасяне по заявлението й на основание чл. 57, ал. 5 АПК до един месец. Поискал е потвърждение на представеното уверение № 7 - 68713/24.07.2015 г. от Икономически университет - В., Център за магистърско обучение за студентските права на Т. Б. с писмо изх. № 6702/0367/06.08.2015 г. От висшето учебно заведение е постъпил отговор, с който е потвърдено, че Т. К. Б. е записана за студент за зимния семестър на учебната 2015-2016 г., след което директорът на Дирекция "Социално подпомагане" е издал оспорената пред административния съд заповед. Административният съд обосновано е приел, че жалбоподателката отговаря на условията на действащата към 24.07.2015 г. норма на чл. 8в ЗСПД за получаване на еднократна помощ. Неточни са изводите на съда, че въведените нови основания с изменението на чл. 8в ЗСПД са относими и към заварените но неприключили административни преписки. Несъответстващ на приложението на материалния закон е извода, че моментът на издаването на административния акт е относимия за признаване на заявеното субективно материално право във връзка с прилагането на новите хипотези от ЗСПД. Съгласно чл. 8в ЗСПД (редакция до изменението й с ДВ, бр. 57 от 2015 г.) майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Това е редакцията на закона, към който момент е реализиран, уредения фактически състав и е заявено правото пред органите по социално подпомагане. Продължаването на срока, изискването за потвърждаване на вече налични факти по административната преписка са правомощия на административния орган, но те не са довели до установяване на обстоятелства, различни от първоначално заявените. Предвид на това неоснователно е твърдението за наличие на незавършен фактически състав към датата на изменение на чл. 8в ЗСПД (ДВ бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г.). Подобни твърдения и изводи не отчитат обстоятелството, че индивидуалният административен акт, с който се признава или отрича заявеното право не е конститутивен по своята правна природа. Изменената разпоредба на чл. 8в ЗСПД въвежда редица нови основания, препятстващи възникването на правото на социално подпомагане. Съгласно текста от закона майка (осиновителка) студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че: 1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. майката (осиновителката) живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование; 3. майката (осиновителката) е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; 4. майката (осиновителката) не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Новите основания в текста сочат, че детето и майката трябва да живеят постоянно в страната, обучението на майката трябва да е във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование, майката (осиновителката) трябва да е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето и да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Приликата на част от основанията от старата редакция на чл. 8в от ЗСПД и тази след изменението й не ги прави тъждествени. Развитите от административния орган доводи, че целта или философията на социалното подпомагане е различна от стоящата цел пред осигуряването и в този смисъл и при старата редакция на чл. 8в ЗСПД законодателят е целял подпомагане на майки, които не могат да работят защото учат редовна форма на обучение не намира своята нормативна подкрепа. Не съществува забрана в нашето законодателство студенти редовно обучение да упражняват правото си на труд. Кодексът за социално осигуряване урежда множество форми на трудова заетост, които не са несъвместими с редовна форма на обучение във висшите учебни заведения. Многообразието, което предлага живота в това отношение е още по-голямо. Подпомагането по чл. 8в ЗСПД не е обвързано и от имуществен критерий. Правопораждащите за Т. К. Б. факти са се осъществели при действието на старата редакция на чл. 8в ЗСПД и правото и на подпомагане е упражнено чрез молба-декларация при действието на стария закон. Материалноправните норми имат действие занапред. Нормата на чл. 8в ЗСПД след изменението й (ДВ бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) няма придадено обратно действие и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила. Действието на нормативния акт непосредствено изразява неговата правна задължителност (юридическата му сила). Влизането в сила на нормативния акт е началният момент на влизането му в действие. Основният принцип, който определя действието на нормативния юридически акт във времето, е принципът ex nunc - действието му занапред. Той се предопределя от дълбоката същност на правото да осигури сигурност и стабилност при регулирането на обществените отношения. Действието занапред означава, че нормативният юридически акт следва да се приложи само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществели след момента на влизането му в сила. Новият закон по правило, поема под своето действие бъдещите юридически факти и юридическите факти, които той заварва, но не са се реализирали изцяло. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че липсват факти от посочените две категории. Удължаването на административното производство се е реализирало самоцелно (вероятно и с оглед предстоящите изменения в ЗСПД), а последвалото потвърждаване на вече установени обстоятелства (това, че Т. К. Б. е записана за студент през учебната 2015 - 2016 г. в Икономическия университет) е ирелевантно досежно прилагането на материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това не означава, че механично следва да бъде приложен променения материален закон към момента на издаването на административния акт. Съответствието на последния с действащите материалноправни разпоредби предполага подвеждане към хипотезата от правната норма на новия материален закон на юридическите факти, които са настъпили до влизане в сила на новия закон, но не са завършили своето действие и новите такива. Както беше посочено по-горе такива незавършени фактически състави в случая не са налице. Не са налице и нови факти, реализирали се след приемането на измененията на чл. 8в ЗСПД. Незаконосъобразно административният съд се е позовал на незабавно действие на новата редакция на чл. 8в ЗСПД, което е присъщо на процесуалните закони. Всички процесуални актове имат такова действие, тъй като се смята, че новият нормативен акт е винаги по съвършен от стария. Незабавното действие се отнася главно за т. нар. висящи правоотношения, т. е. когато вече са възникнали, но още не са настъпили окончателните правни последици. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и налага отмяна на атакуваната заповед № СЗ - Д - Вн - 05 - 1 - 9/2548/11.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В. Предвид изхода на спора основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размерите посочени в списъка по чл. 80 от ГПК - 430,00 лева и за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение