Решение № 309 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1034/2009 г.

Решение № 309 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1034/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на З. А. Г. и А. Б. Б., за отмяна на влязло в сила Решение от 09.10.2008 г. по гр. д. № 4060/2007 г. на ВКС, IV г. о. Молителите искат отмяна на влязлото в сила решение с доводи, че е неправилно. Твърдят, че решението е постановено в противоречие с влязло в сила в хода на неговото разглеждане решение № 1453/16.01.2008 г. на ВКС, с което е прието, че молителите /ищци/ в качеството им на наследници на София Л., са собственици на 1/2 ид. ч. от осем земеделски земи, две от които са процесните - предмет на спора по гр. д. № 4060/2005 г. Решението по това дело на ВКС, с което е потвърдено решение № 261/25.10.2006 г., не е представено по делото, тъй като са постановени след образуване на делото по атакуваното решение на ВКС. Ето защо не е съобразено при решаване на спора. Това обаче било известно на процесуалния представител на ответниците, който ги представлявал при разглеждане на делото пред инстанциите. Той умишлено въвел в заблуждение ВКС и поддържал изцяло неверни твърдения по гр. д. № 4060/2007 г. Това престъпно действие е предопределило изхода на спора. Наличието на престъпно деяние при решаване на спора по гр. д. № 4060/2007 г. е основание за отмяна на решението. Сочи се още, че атакуваното решение е постановено в противоречие с дадените указания с първото отменително решение на ВКС по гр. д. № 2457/2005 г. и ги обезсмисля. Ответниците по молбата Д. К. О., М. А. Б., Е. К. Г., Т. К. В., Х. В. В., А. В. В. и Х. Х. Л. оспорват молбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о. констатира следното: М. за отмяна е процесуално допустима. С атакуваното Решение от 09.10.2008 г., постановено по гр. д. № 4060/2007 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 218и ГПК (отм.) е отменено решение № R II-95/10.05.2007 г. по гр. д. № 133/2007 г. на Бургаския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Б. А. Б. и З. А. Г. против Д. К. О., М. А. Б., Е. К. Г., Т. К. В., Х. В. В., А. В. В. и Х. Х. Л. по отношение на 1/2 ид. ч. от подробно описани земеделски имоти: изоставени трайни насаждения - имот № 1* и пасище с храсти от 10 дка - имот № 0* по плана за земеразделяне. Изложеното в молбата за отмяна сочи на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно същата разпоредба отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Молителите сочат наличие на престъпно действие на процесуалния представител на ответната страна - адвокат И с твърдение, че умишлено е въвел в заблуждение ВКС с поддържане на неистински твърдения. Тези обстоятелства обаче не са основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на решението, тъй като не е налице установено по надлежен съдебен ред престъпно действие на страната или на нейния представител, рефлектиращо върху решаването на делото. Отделен е въпросът, че самите молители също са били страни по приключилото дело и постановените актове по него също са им били известни, поради което са могли да се позоват на тях по предвидения в ГПК процесуален ред. Ето защо на това основание молбата не може да бъде уважена. Не е налице и основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Приложените решения не са постановени за същото искане и на същото основание, тъй като предмет на иска е бил спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ към момента на образуване на ТКЗС. Неоснователно е позоваването за отмяна на решението поради това, че то е в противоречие с указанията, дадени с първото отменително решение на ВКС. По същество доводите на молителите сочат основанието по предишната буква "д" /ЗИДГПК, ДВ, бр. 105/2002 г./ на чл. 231 ГПК /1952 г./ за отмяна при две противоречиви указания на ВКС по тълкуване и прилагане на закона по едно и също дело. Тази разпоредба обаче като отменена е неприложима. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК, установени по надлежния ред. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. След като не са налице сочените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на производството по отмяна на ответниците следва да се присъдят направените от тях разноски в размер на 400 лева -адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.