Решение № 6544 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2074/2021 г.

Решение № 6544 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2074/2021 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. К. против решение № 1191 от 12.11.2020 г. по адм. дело № 1253/2019 г. на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 01-1190/23.07.2019 г., издадена от кмета на община Самоков, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "основен ремонт на масивна постройка", находяща се в УПИ XIII-789, кв. ЗЗ по плана на с. Белчин с характеристики и параметри, подробно описани в заповедта. Касационният жалбоподател поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – кметът на община Самоков оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София – област е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е постановена в границите на компетентност на кмета на община Самоков съгласно чл. 225 а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Нареденият за премахване строеж е описан точно и по начин, който позволява индивидуализирането му, а изложените в обстоятелствената част на заповедта факти кореспондират с разпоредителната част на административния акт. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставени по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт № 07/15.05.2019 г., с който е установен строеж от пета категория, извършен без необходимите строителни книжа. Аргументирани и в съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Законосъобразно е преценено, че подробно описаните в заповедта и установени от двете съдебно – технически експертизи ремонтни дейности включват изграждане на нови стени, нов покрив с промяна на конфигурацията, нова междуетажна бетонова плоча, външно стълбище и тераса към съществуващата първоначално в имота едноетажна стопанска постройка, както и поставяне на широки прозорци на двата етажа и врати, които променят натоварванията, конструкцията, параметрите и конфигурацията на съществуващата стопанска сграда. Аргументирано е и заключението, че извършеното строителство представлява основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ. Строежът е от пета категория (чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "г" ЗУТ) и за него се изисква разрешение за строеж и одобрен проект. В случая такива не са представени, поради което и съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Правилно е прието, че като извършен през 2018 – 2019 г. строежът не попада във времевия обхват на § 16 от ДР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ и не може да се определи като търпим. Възражението на касатора, че изпълнените ремонтни дейности представляват текущ ремонт на съществуваща в имота от 1961 г. стопанска постройка, която представлява търпим строеж, е неоснователно. Установените по делото строително – ремонтни дейности не се ограничават с подобряване на състоянието и поддържане на стопанската сграда, а включват замяна на конструктивни елементи и изпълнение на нови такива, които представляват цялостно конструктивно изменение на сградата, на нейните параметри във височина и площ, а също и като конфигурация. Поради това извършеното строителство не може да се определи като текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, за който съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ не се изисква разрешение за строеж. Доводът за незаконосъобразност на съдебния акт поради неправилно определяне на категорията на строежа също е неоснователен. Следва да се посочи, че въпросът за категорията на строежа е правен, а не фактически. В случая изводът на първоинстанционния съд, че предмет на заповедта за премахване е строеж е от пета категория, е направен въз основа на събраните по делото доказателства и анализ на нормативната уредба, поради което се споделя от настоящата инстанция. Допълнително следва да се посочи, че квалифицирането на строежа като такъв от шеста категория, няма да се отрази на изводите за законосъобразността на заповедта за премахване, тъй като не променя констатациите, че заповедта е издадена от компетентен орган, а нареденото за премахване строителство е извършено без разрешение за строеж, каквото се изисква и за строежите по чл. 147, ал. 1 ЗУТ. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече че конкретни съображения в този смисъл не са изложени. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си. Заключенията на вещите лица по изслушаната първоначална и повторна съдебно-технически експертизи са разгледани от съдебния състав съвкупно с останалите доказателства. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателя и анализ на събраните доказателства. Изводите на съдебния състав за неоснователност на подадената жалба са мотивирани, като са изложени съображения по направените от жалбоподателя възражения. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по касационната жалба е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Самоков сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,